3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№147
София, 16.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Десислава Добрева
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………….….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 467 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. чл. 126, ал. 2 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 6047 от 20.ХІІ.2019 г. на „УниКредит Булбанк” АД, подадена чрез неин юрисконсулт /К.А./ против определение № 298 на Великотърновския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 29.ХІ.2019 г., постановено по ч. т. дело № 419/2019 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на кредитната институция срещу първоинстанционното определение № 305/28.VІ.2019 г. на Русенския окръжен съд по т. дело № 391/2018 г.: за прекратяване на производството, образувано по предявен като частичен за съществуването на вземане в размер на 100 000 лв. /цялото от 3 369 081 лева./ положителен установителен иск на банката настоящ частен касатор, воден по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу петимата ответници „Полисан” АД-Русе, „Полисан Трейд” ЕООД-Русе, Л. В. В. от Русе, Х. Л. В. от Русе и А. Г. А. от Русе, както и за обезсилването – на основание чл. 126, ал. 2 ГПК – на издадените в полза на същата банка по ч. гр. дело № 6424/2018 г. по описа на РС-Русе заповед за изпълнение и изпълнителен лист, ангажиращи солидарната отговорност на горепосочените петима длъжници.
Оплакванията на частния касатор „УниКредит Булбанк” АД-София са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение при допуснати от състава на Великотърновския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира отменяването му и връщане на делото на същия състав на Русенския ОС: за продължаване на съдопроизводствените действия.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, инкорпорирано в съдържанието на настоящата частна касационна жалба, банката неин подател обосновава приложно поле на частното касационно обжалване единствено с твърдението си за „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно определение, изтъквайки, че то е било постановено в пряко противоречие с разяснението по т. 3 на задължителното за съдилищата в Републиката ТР № 3/22.ІV.20129 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2016 г., даващо отрицателен отговор на въпроса: „Налице ли е процесуалната пречка от чл. 126 ГПК за допустимост на частичния иск, когато между същите страни, на същото основание и за същото вземане е предявен частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо?”
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Великотърновския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на „УниКредит Булбанк” АД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните:
За да потвърди прекратителното определение на първостепенния съд по чл. 126 ГПК, въззивната инстанция е могла да констатира, че първоначално, с искова молба от дата 6.VІ.2018 г., банката настоящ частен касатор е предявила срещу същите петима ответници иск за солидарното им осъждане да й заплатят сума в размер на 2 000 000 лв. /два милиона лева/, като нито в обстоятелствената, нито в петитумната част на тази искова молба, е било уточнявано, че посочената сума се претендира като част от вземане в по-висок размер, т.е. предмет на този осъдителен иск, по който е било образувано т. д. № 174/2018 г. по описа на ОС-Русе, е: „цялото съществуващо към момента вземане за главница и съответните лихви”, а именно това по кредитната линия по т. 2.1 от процесния договор за револвинг. Докато по отношение на по-късно предявеното в заповедно производство по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК вземане в размер на 100 000 лв. /сто хиляди лева/ със заявлението от 26.ІХ.2018 г., по което е било образувано ч. гр. дело № 6424/208 г. по описа на РС-Русе и издадени заповед за изпълнение и изп. лист, въззивният съд е констатирал, че съществуването на последното се претендира като „част от просрочена главница в общ размер на 2 000 000 лв. по т. 2.1 от същия договор за револвиращ кредит”, както и че с оглед на постъпилите от петимата длъжници възражения, въпросното вземане на банката от 100 000 лв. е станало предмет на положителния й установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. При тези данни по делото решаващият правен извод на Великотърновския апелативен съд е в смисъл, че пълната идентичност между горепосочените две гр. дела – както в основанието, така и в частите от вземането, което се претендира – обуславя приложението на чл. 126, ал. 1 ГПК за прекратяване на по-късно образуваното: със съответните последици по обезсилване на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Твърдението на „УниКредит Булбанк” АД за това, че атакуваното въззивно определение се явявало „очевидно неправилно” визира хипотеза на постановяването му contra legem (до степен, при която законът да е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл), като в тази връзка позоваването на частния касатор е върху противоречието на този съдебен акт с разяснението, дадено с т. 3 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 3/22.ІV.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2016 г. Въпросната задължителна практика на ВКС обаче не е относима към процесния случай, в който няма два последователно предявени частични иска /осъдителен и установителен/, а напротив последният, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, има за предмет част /в размер на една двадесета/ от онова вземане на банката към същите петима ответници, което е предмет на първоначалния неин иск за солидарното им осъждане да й заплатят сума в размер на 2 млн. лева, която обаче не е била претендирана като част от вземане в по-висок размер. Следователно, при наличието на само един частичен иск – този предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК /във вр. чл. 417, т. 2 ГПК/, производството по който е било прекратено, позоваването на банката настоящ частен касатор на постановяване на атакуваното въззивно определение в хипотезата на contra legem не обуславя наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за допустимост на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 298 на Великотърновския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 29.ХІ.2019 г., постановено по ч. т. дело № 419/2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 467 по описа за 2020 г.