О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
София, 17.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Десислава Добрева
при секретаря ………………………………. и с участието на прокурора……………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 231 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е извънинстанционно – по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молбата на К. Ф. от [населено място], Република Северна Македония, (вх. № 152738/10.ХІІ.2019 г. по описа на СГС), съдържаща искането й за отмяна на влязлото в сила на 23.І.2018 г. решение на Софийския градски съд, ГК, с-в І-13, от 28.ХІІ.2017 г., постановено по гр. дело № 2490/2016 г., с което – на основание чл. 534 ТЗ, във вр. чл. 44 ЗЗД – тя е била осъдена, солидарно с другия ответник С. Ф., да заплати на ищцовото „МАЕТ” ООД-С. сума в размер на 87 449.27 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото (29.ІІ.2016 г.) и до окончателното й изплащане, както и 6 651 лв. съдебно-деловодни разноски в полза на търговеца.
Искането на Ф. за отмяна на това осъдително решение е основано на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като се инвокират доводи, че вследствие нарушаване на съответните съдопроизводствени правила тя е била лишена от възможност да участва в производството по делото пред СГС: независимо от назначаването в процеса на неин особен представител и защото – предвид обстоятелството, че тя е лице, което няма обичайно местопребиваване в България – не й е бил връчен в лично качество препис от исковата молба на дружеството. Във връзка с преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5, предл. 1-во ГПК молителката сочи като сигурен момент на узнаване от нейна страна на влязлото в сила решение не СГС датата 11.ХІ.2019 г., когато й е била връчена т.нар. „Заповед за разполагане” (запор) от северномакедонския ЧСИ Г. С. по изпълнителен акт № 1380/2019 г., съгласно действащия в Република Северна Македония Закон за частното съдебно изпълнение. Фактът на това връчване е бил надлежно удостоверен с подписаната лично от молителката обратна разписка (известие за доставяне).
По реда на чл. 306, ал. 3, изр. 3-то ГПК ответното по молбата за отмяна „МАЕТ” ООД-С. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта, така и по основателността на искането, отправено от К. Ф., претендирайки за оставянето му без разглеждане, алтернативно – без уважение. На основание представените към този отговор по опис писмени доказателства, от дружеството ответник се инвокират доводи, че преди пристъпването към принудително изпълнение срещу молителката е била проведена пред Основния граждански съд на Скопие процедура по екзекватура на влязлото в сила българско съдебно решение в Република Северна Македония, основаваща се на сключения междудържавен договор за правна помощ по граждански дела, в хода на която датата 31 май 2019 г. е била установена като такава на връчването на книжата по българското искане, а оттам – същата дата представлява сигурен момент на узнаването от страна на Ф. за влязлото в сила решение на СГС, чиято отмяна претендира. Инвокиран е довод, че доколкото сила на пресъдено нещо е била формирана и по влялото в сила решение ІВПП № 213/2019 г. на Основния граждански съд на Скопие, то в пределите на същата е било включено и категоричното и ясно установяване на датата, на която Ф. е узнала наличието и съдържанието на влязлото в сила решение от 28.ХІІ.2017 г., постановено по гр. д. № 2490/2016 г., І ГО – 13 по описа на СГС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар да е подадена от надлежна страна в първоинстанционното исково производство пред Софийския градски съд по гр. дело № 2490/2016 г. и срещу негов акт /решение/, по който е била формирана сила на пресъдено нещо, молбата на К. Ф. от [населено място], Република Северна Македония за отмяна на същото – на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, се явява процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Молбата на К. Ф. от Скопие се явява просрочена: като подадена извън пределите на преклузивния 3-месечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5, предл. 1-во ГПК, а съгласно чл. 64, ал. 1 ГПК процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда.
В настоящата си молба за отмяна К. Ф. сочи като свой постоянен адрес такъв в Република Северна Македония, столицата Скопие,[жк], [улица]: обстоятелство, което е видно и от надлежно завереният от адвоката, неин пълномощник от САК, препис от личната й карта /на л. 41 от настоящето дело/. На този факт е основано твърдението й, че тя нямала качеството на лице с обичайно местопребиваване в Република България.
В мотивите към приложеното решение на Основния граждански съд на Скопие от 18.VІ.2019 г. по дело ІВПП № 213/19 г. за уважаване искането на „МАЕТ” ООД-С. за екзекватура на влязлото в сила българско осъдително решение, е било констатирано, че с оглед обстоятелството, че ответницата в това нарочно производство К. Ф. от Скопие не е уведомила този Основен гр. съд за промяна на местожителството си, искането на българския търговец от 3.V.2019 г. за признаване и допускане изпълнението на влязлото в сила решение на СГС, чиято отмяна тя претендира, ведно с приложените към него доказателства „регулярно е предоставено до опонента К.Ф. чрез обява на съдебното табло за обяви (аналог на чл. 129, ал. 2 ГПК – бел. на ВКС) на ден 22.05.2019 г. и се счита, че същите са приети след изтичането на 8 дни от деня на обявата на съдебното табло за обяви на ден 31.05.2019 г.”, което следвало от смисъла на законните разпоредби на чл.чл. 125, 129 и 130 от приложимия процесуален закон на Република Северна Македония. Следователно налице е сигурна дата на фингираното узнаване на процесното влязло в сила осъдително първоинстанционно решение на СГС, а именно 31 май 2019 г., поради което 3-месечният преклузивен срок за подаване на настоящата молба за отмяна следва да се счита изтекъл на 2.ІХ.2019 г. /присъствен ден, понеделник/. Определящо за този решаващ правен извод на настоящия състав на ВКС е наличието на Договор за правна помощ по граждански дела между Република България и Република Македония, в сила от 7.ІV.2002 г., предвиждащ в Раздела „Ред за признаване и изпълнение на съдебни решения” правилото по чл. 22, ал. 1, че това признаване и изпълнение „се осъществява от съда на Договарящата страна, към който е отправена молбата, по начин, установен от националното законодателство на тази Договаряща страна”.
В заключение, установеният с категоричност в настоящето извънинстанционно производство факт на смъртта на „солидарно задължения” С. Ф., настъпила на 6.ІІ.2014 г., т.е. преди подаване на исковата молба, по която е било образувано гражданското дело, приключено с влязлото в сила решение на СГС, по никакъв начин не се отразява върху преценката за недопустимост /като просрочена/ на подадената от настоящата молителка молба за отмяната на този съдебен акт на основанието по т. 5 на чл. 303, ал. 1 ГПК. (В частта му за осъждането на покойния към датата на завеждане на делото С. Ф. Основният граждански съд в Скопие е отхвърлил искането на българското търговско дружество за екзекватура на влязлото в сила решение на СГС в Република Северна Македония на основанието по чл. 23, б. „в” от Договора за правна помощ по граждански дела между двете държави).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената (с вх. № 152738/10.ХІІ.2019 г. по описа на СГС) от К. Ф. /по мъж С./ с постоянен адрес в [населено място],[жк], [улица], Република Северна Македония, с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], [улица],партер, офис № 3, кантора на адв. В. Р. Й. от САК, МОЛБА ЗА ОТМЯНА, с правно основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на влязлото в сила на 23.І.2018 г. първоинстанционно осъдително решение на Софийския градски съд, ГК, с-в І-13, от 28 декември 2017 г., постановено по гр. дело № 2490/2016 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 231 по описа за 2020 г.