О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 504
гр.София, 06.11.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1480 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „МАК-СИ“ ЕООД срещу решение № 298/19.12.2018 г. по в. т. д. № 540/2018 г. по описа на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решение № 514/29.06.2018 г. по т. д. № 1224/2017 г. на Окръжен съд Варна в частта му, с която дружеството касатор е осъдено да заплати на „МАК“ ООД /н./ сума в размер на 256 280 лв. без ДДС – обезщетение за ползване на недвижим имот без основание.
В подадената от „МАК-СИ“ ЕООД жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като с него е потвърдено недопустимо решение на първоинстанционния съд, постановено по непредявен иск и при липса на активна процесуална легитимация за синдика на „МАК“ ЕООД /н./. Евентуално, въззивното решение е неправилно постановено поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила, както е и необосновано. Въззивният съд не е извършил проверка относно заявеното във въззивната жалба нарушено право на защита, довело до нарушаване на принципа за равенство на страните. В касационната жалба се навеждат доводи, че Апелативен съд Варна е приел за безспорни спорни обстоятелства, поради което е изградил неверни заключения, съответно е приложил неправилно закона. Отделно от това, се релевира, че въззивният съд не е изпълнил задължението си в мотивите на решението да изложи фактически и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и всички релевантни за спора доказателства. В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се обосновава допускане на касационно обжалване с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и са формулирани въпроси, които според касатора са обусловили изхода на спора пред въззивната инстанция и са решени в противоречие с практиката на ВКС. Въпросите са следните :
1. „Следва ли въззивният съд да обсъди всички релевантни за спора доказателства?“
2. „Трябва ли въззивната инстанция да обсъди всички възражения в жалбата?“
3. „Необходимо ли е по иск за неоснователно обогатяване ищецът да докаже своето обедняване и обогатяването на ответника, както и причинната връзка между тях?“
4. „Каква е базата за установяване размера на обезщетение при предявен иск за заплащане на обезщетение за ползване на вещта?“.
Твърди се, че първите два въпроса са разрешени от въззивния съд в противоречие с ТР № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ВКС, ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с каузална практика на ВКС по чл. 290 ГПК. Втори и трети въпрос са разрешени от въззивния съд в противоречие с т. 5 от ППВС № 1/28.05.1979 г., решение № 1025/23.12.2009 г. по гр. д. № 3841/2008 г., ГК, I ГО на ВКС, решение № 721/03.01.2011 г. по гр. д. № 401/2009 г, ГК, IV ГО на ВКС, решение № 293/30.09.2015 г. по гр. д. № 119/2015 г. ГК, IV ГО на ВКС, с които е прието, че по иска за неоснователно обогатяване в тежест на ищеца е да докаже своето обедняване и обогатяването на ответника, както и причинната връзка между тях. В изложението се сочи още, че по делото липсват доказателства за обедняване на ищцовото дружество, за евентуално спестени необходими разходи от ответното дружество, както и, че размерът на обезщетението не е определен на база средномесечен пазарен наем.
При изложените доводи в касационната жалба е формирано искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК. Претендира се присъждане на разноски.
В отговора на „МАК“ ООД се поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е постановил законосъобразно решение. Навежда се и довод, че изложението на касатора не отговоря на изискванията за допускане до касация, изведени по тълкувателен път в ТР № 1/2009 г. от 19.02. 2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като зададените четири въпроса касаят правилност на обжалваното решение. Не са налице и данни за отклонение на Апелативен съд Варна от задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК по приложение на чл. 59 ЗЗД, както и от разрешенията, дадени в т. 5 от ППВС № 1/28.05.1979 г. Твърдяното нарушение на правото на защита е неоснователно. Нормата на чл. 267, ал. 2 ГПК не цели заобикаляне на забраната на чл. 266 ГПК. В отговора се сочи още, че доказателствената тежест е правилно разпределена от първоинстанционния съд и на касатора е връчено копие от изготвения по делото доклад. Въззивният съд не е потвърдил недопустимо решение, тъй като синдикът в качеството му на орган на производството по несъстоятелност е активно легитимиран да предявява осъдителни искове в полза на масата на несъстоятелността, което правомощие следва от разпоредбата на чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ – да завежда дела от името на длъжника.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционния акт, въззивният съд е приел, че предявеният от „МАК“ ООД /н./ чрез постоянен синдик иск по чл. 59 ЗЗД е допустим. Анализирал е правомощията на синдика, регламентирани в чл. 644 ТЗ, които му дават право да прекрати всеки договор, който е неизгоден за длъжника и не е изпълнен изцяло или частично, и е приел, че са осъществени изискуемите се от закона предпоставки за прекратяване на наемния договор, сключен между „МАК“ ООД /н./ и „СИ – МАК – СИ“ ЕООД. Тъй като ползването на отдадения под наем имот е продължило от страна на пренаемателя на „СИ – МАК – СИ“ ЕООД – ответника по делото „МАК-СИ“ ЕООД, съдът е уважил предявения иск в размер, за определянето на който е възприето заключението на съдебно – оценителна експертиза, приета в рамките на първоинстанционното производство.
Съобразно, изложените доводи за недопустимост на първоинстанционното решение и оттам за недопустимост на потвърждаващото го решение на въззивната инстанция, а и предвид служебното задължение на касационния съд да провери допустимостта на атакуваното пред него решение, което му вменява разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК и разрешението, дадено по тълкувателен път в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва да бъде анализирано наличието на активна процесуална легитимация в полза на синдика да води иск по чл. 59 ЗЗД с цел защита правата на несъстоятелния длъжник и попълване на масата на несъстоятелност. Разпоредбите на чл. 658, ал. 1, т. 1 и т. 7 ТЗ легитимират синдика да участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и завежда от негово име дела като негов представител. С откриване на производството по несъстоятелност синдикът става процесуален представител на длъжника, а последният не може да предявява искове във връзка с предприятието, т. е. във връзка с имущество от масата на несъстоятелността, а делата, по които е страна, могат да продължат само с участие на синдика – аргумент от чл. 637 ТЗ. В този смисъл е и непротиворечивата практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК относно приложение разпоредбите на чл. 658, ал. 1, т. 1 и т. 7 ТЗ /решение № 136/2010 г. по т. д. № 242/2010 г. на ТК, I ТО, решение № 100/15.06.2009 г. по т. д. № 808/2008 г. на ТК, II ТО, решение № 114/03.08.2009 г. по т. д. № 644/2008 г. на ТК, II ТО, решение № 105/25.11.2009 г. по т. д. № 90/2009 г. на ТК, I ТО, както и определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК № 520/2015 г. по ч. т. д. № 2048/2015 г. на ТК, II ТО, определение № 359/2015 г. по ч. т. д. № 1058/2015 г. на ТК, I ТО. Следователно, предявеният иск по чл. 59 ЗЗД с цел попълване масата на несъстоятелността на „МАК“ ООД /н./ е допустимо заявен от синдика като процесуален представител на дружеството. Тъй като този иск е извън приложното поле на чл. 649 ТЗ, синдикът няма собствена процесуална легитимация, както е посочено и в исковата и двете последвали уточнителни молби, депозирани пред Окръжен съд Варна. Не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл. II ГПК, наличието на което касационният съд и служебно провери.
Допускането на касационно обжалване съгласно разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално правен или процесуално правен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да формулира ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Материално правният или процесуално правен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационния съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора въпрос е обусловил правните изводи на съда, но не и дали тези изводи са законосъобразни.
Релевираните от „МАК – СИ“ ЕООД в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК процесуално правни въпроси се отнасят изцяло до правилността на атакувания съдебен акт, постановен от Апелативен съд Варна. Въпросите дали е длъжен въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет искания, доводи, възражения на страните, ако те са своевременно заявени по установения процесуален ред, както и всички доказателства, които са надлежно събрани, е многократно изясняван в съдебната практика. Това задължение на въззивния съд е ясно регламентирано в закона – чл. 236, ал. 2, вр. чл. 273 ГПК и неспазването му резултира в процесуална незаконосъобразност на съдебния акт и поражда касационно отменително основание, посочено в чл. 281, т. 3, предл. II ГПК. Но такъв въпрос би удовлетворил общия селективен критерий, само, когато в акта си по същество въззивният съд поради някаква причина е отрекъл задължението си по чл. 236, ал. 2, във вр. чл. 273 ГПК и въз основа на това отричане е мотивирал решението си. В случая такива твърдения няма изведени в касационната жалба. Касаторът е допуснал смесване на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с основанието за касация по чл. 281, т. 3, предл. II ГПК. В процесния случай въззивният съд не е отрекъл задължението си да обсъди всички наведени във въззивната жалба доводи и събрани доказателства, нито е отрекъл правото на касатора да вземе участие в посочването и събирането на доказателства. Въззивният съд е приложил ограничението на чл. 266, ал. 1 ГПК, като е преценил, че „МАК-СИ“ ЕООД е било редовно уведомено за проведеното на 29.05.2018 г. открито съдебно заседание, съответно е имало възможност своевременно да упражни правата си по чл. 200, ал. 2 и 3 ГПК.
Формулираните материално правни въпроси по приложение на чл. 59 ЗЗД също не удовлетворяват общия критерий за допускане до касация, тъй като по същество се отнасят до обективираните в мотивите на въззивното решение фактически и правни изводи, които са достигнати при осъществяване на решаващата правораздавателна дейност на въззивната инстанция като съд по съществото на спора и правилността им не може да се преценява във фазата по допускане на касационен контрол.
Касационната инстанция намира, че след като не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на Апелативен съд Варна.
С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 298/19.12.2018 г. по в. т. д. № 540/2018 г. по описа на Апелативен съд Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.