6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
гр. София, 15.04.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на девети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1740 по описа за 2019 г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на лицата, осъществяващи функциите на синдик по отношение на „Корпоративна търговска банка” /„КТБ”/ АД /н./, срещу решение № 282/01.02.2019 г. по в. т. д. № 3680/2018 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 818/23.04.2018 г. по т. д. № 1648/2017 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения срещу „Афлик България” ЕАД иск с правно основание чл. 60а от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/ за връщане в патримониума на „КТБ“ АД /н./ на собствеността върху 189 броя поименни налични акции с право на глас и номинал 50 000 лева всяка съгласно временно удостоверение № 7/10.10.2010 г. от капитала на „ТЕЦ Хасково” АД – имущество с произход „КТБ” АД /н./.
В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение е очевидно неправилно и въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които са от значение за изхода на делото, решени в противоречие с практика на ВКС. Формулирани са следните два въпроса, за които се твърди, че са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на съда :
1. „Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани?“
2. „Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания, както и допустимо ли е въззивният съд да препраща към мотивите на първата инстанция, когато първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и не се е произнесъл по всички доводи и възражения на ищеца?”
Сочи се, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, а именно : решение № 157/08.11.2011 по т. д. № 823/2010 г. на ТК, II ТО, решение № 344/21.09.2012 г. по гр. д. 862/2011 г. на ГК, IV ГО, решение № 127/05.04.2011 г. по гр. д. № 1321/2009 г. на ГК, IV ГО, решение № 554/08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на ГК, IV ГО, решение № 194/18.06.2013 г. по гр. д. № 1100/2012 г. на ГК, IV ГО, решение № 94/28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ГК, IV ГО на ВКС, както и със задължителна практика на върховната инстанция, обективирана в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г. и ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК. От касатора е формулирано искане за постановяване на акт, с който въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК, а предявеният иск бъде уважен изцяло. Претендира се присъждане на разноски.
От ответника по касация „Афлик България“ ЕАД е депозиран отговор, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Релевират се доводи относно липсата на предпоставки за допускане на въззивното решение до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционния акт, въззивният съд е препратил на основание чл. 272 ГПК към изложените в него мотиви, както и е приел, че твърденията на ищеца – синдици на „КТБ” АД /н./ – са останали недоказани в рамките на развилото се двуинстанционно исково производство. След анализ на събраните по делото писмени доказателства и заключения на съдебно – счетоводна експертиза е приел за установено, че на 17.06.2011 г. е извършена продажба на 189 бр. обикновени поименни налични акции от капитала на „ТЕЦ Хасково” АД всяка с номинал 50 000 лв. по удостоверение № 7/10.10.2010 г. от „Финанс инженеринг” АД в полза на „Афлик България” ЕАД за цена в размер на 4 831 708 евро, платима в срок до 5 работни дни по банкова сметка на продавача, разкрита в „КТБ” АД. Джиросване на акциите по временното удостоверение е извършено на 22.06.2011 г. и на същата дата е осъществен банков превод на уговорената цена от 4 831 708 евро от страна на „Афлик България“ ЕАД. Ден по – късно – на 23.06.2011 г. – е сключен договор за кредит между „КТБ” АД /н./ и „Булит 2007” ЕООД за сума от 4 900 000 евро. На 24.06.2011 г. от банката е преведена отпуснатата по договора за кредит сума по сметка на кредитополучателя „Булит 2007” ЕООД. На същата дата от „Булит 2007” ЕООД в полза на „Афлик България” ЕАД е преведена сумата по кредита, като една част от нея – 1 853 838, 59 евро – е върната обратно на „Булит 2007” ЕООД, а друга част в размер на 1 669, 030 евро е преведена с цел покупка на валута на трети лица. При тези факти Апелативен съд София е достигнал до извод, който съвпада с този на първостепенния съд, а именно, че придобиването на правата по процесните 189 броя налични поименни акции не е било обективно възможно да се финансира с парични средства с произход от „КТБ” АД /н./. Времевото несъответствие между датите на преводите и поредността на трасферите при придобиване на правата върху ценните книги сочи на единствено възможния според съда извод, че процесните акции са придобити от ответното дружество със средства, които не са с произход от банката.
Очевидно неправилно е това решение, което страда от толкова съществен порок, че същият може да бъде констатиран без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /съответствие с материалния или процесуалния закон, както и обоснованост/. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при драстично нарушение на правилата на формалната логика. В процесната хипотеза не се установява наличие на сочения допълнителен селективен критерий за достъп до касационен контрол – чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси, които касаят правомощията на съдa по чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235 ГПК и задължението му да постанови своето решение съобразно приложените и приобщени по делото доказателства. В практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, която сочи жалбоподателят, както и служебно известната на настоящия състав такава, а именно : решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ІІ ТО, решение № 324/22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/2009 г. на ІV ГО, решение № 157/08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на ІІ ТО, решение № 10/04.07.2011 г. по гр. д. № 533/2010 г. на ІІІ ГО, решение № 147/11.01.2013 г. по т. д. № 46/2012 г. на ІІ ТО, решение № 221/18.01.2013 г. по т. д. № 1270/2011 г. на ІІ ТО се приема, че въззивната инстанция има задължението да извърши преценка на фактите и доказателствата по делото, да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за спорното право, да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи и тези изводи да намерят отражение в мотивите към решението. В случая съставът на Апелативен съд София, макар да е приложил разпоредбата на чл. 272 ГПК, е обсъдил изложените във въззивната жалба оплаквания, касаещи прилагането на материалния закон, респективно правилността на обжалваното решение, изготвил е собствени мотиви, в които е отразил извършения от него анализ на събраните пред първата инстанция писмени доказателства и експертни заключения. Обсъдил е отношенията, които са се развили между „Финанс инженеринг“ АД и „Афлик България” ЕАД от една страна, и тези, които са възникнали между „КТБ“ АД и „Булит 2007“ ЕООД, от друга, както и банковите операции, извършени от „Булит 2007“ ЕООД след получаване на сумата по кредита от „КТБ“ АД. Оплакванията на касатора са продиктувани от поддържаните в исковата молба и въззивната жалба негови твърдения, че процесните акции са закупени със средства, предоставени от „КТБ“ АД, които предходните съдебни инстанции са обсъдили, но са преценили за недоказани. Обстоятелството, че страната счита изводите на въззивния съд за неправилни е ирелевантно към основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като във фазата на селекция Върховният касационен съд не проверява правилността на обжалвания въззивен акт, съответно не проверява дали въззивният съд правилно е възприел фактическата обстановка по спора или обсъдил събраните по делото доказателства. Ето защо, на този етап няма как да бъде даден отговор на въпроса дали е правилна преценката на въззивния съд относно приетите за неустановени факти, които по твърдение на касатора следва да бъдат подведени под хипотезиса на чл. 60а ТЗ. Не може да се приеме, че е удовлетворен селективния критерий на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Касационната инстанция намира, че след като не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, постановено от Апелативен съд София.
С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 282/01.02.2019 г. по в. т. д. № 3680/2018 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 818/23.04.2018 г. по т. д. № 1648/2017 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения срещу „Афлик България” ЕАД иск с правно основание чл. 60а от ЗБН за връщане в патримониума на „КТБ“ АД /н./ на собствеността върху 189 броя поименни налични акции с право на глас и номинал 50 000 лева всяка съгласно временно удостоверение № 7/10.10.2010 г. от капитала на „ТЕЦ Хасково” АД – имущество с произход „КТБ” АД /н./.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.