5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
гр. София, 03.02.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т. д. № 2050 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Веле Груп“ ЕАД срещу определение № 310/26.07.2019 г. по в. ч. т. д. № 403/2019 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 4063/10.05.2019 г. на Окръжен съд Пловдив по т. д. № 267/2018 г. за връщане на въззивна жалба вх. № 12 580/18.04.2019 г., подадена от „Веле Груп“ ЕАД срещу решение № 177/01.04.2019 г., постановено по същото дело.
С определение № 406/20.09.2019 г. настоящият състав на съда е спрял производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС.
С молба от 23.12.2019 г. ответната страна по частната касационна жалба е формирала искане за възобновяване на производството по делото, която следва да бъде уважена.
При запознаване с проведеното обсъждане по тълкувателно дело 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС се установява, че са изведени хипотезите, при които апелативен съд се произнася по жалби срещу актове на окръжен съд, за които има нееднозначна практика на състави от ВКС дали подлежат на касация. Настоящата процесуална хипотеза не е сред тях, поради което следва да се приеме, че не попада в полето на тълкувателно дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС.
Жалбоподателят „Веле Груп“ ЕАД прави оплакване за неправилност на атакуваното определение, тъй като при постановяването му въззивният съд не е съобразил, че двамата ответници по т. д. № 267/2018 г., които са подали въззивни жалби срещу решение № 177/01.04.2019 г., се явяват необходими другари и по жалбите им се дължи заплащане само на една такса. Такава е внесена от „Старт инвест“ ЕООД. Жалбоподателят претендира отмяна на атакуваното определение.
Като релевантни за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи следните въпроси, а именно :
1. „Когато в производството двама необходими другари са подали, всеки от тях поотделно, въззивна жалба и единият е заплатил съответната държавна такса за жалбата, задължен ли е другият за заплащане на такава такса?“
2. „Не следва ли необходимият другар да бъде служебно конституиран във въззивното производство?“
Излага твърдения, че поставените в изложението въпроси са значими за решаващите изводи на въззивния съд и ще допринесат за точното прилагане на закона и развитие на правото. Отделно сочи, че е налице основанието за достъп до касация, регламентирано в чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба С. Б. я оспорва като недопустима, евентуално неоснователна и поддържа, че постановеното от Апелативен съд Пловдив определение е законосъобразно. Счита, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното определение до касация.
Останалите ответници – Апостол Б. и П. Добрева – не ангажират становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност по чл. 284 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
С обжалваното определение на Апелативен съд Пловдив е потвърдено разпореждане № 4063/10.05.2019 г. на Окръжен съд Пловдив по т. д. № 267/2018 г. за връщане на въззивна жалба вх. № 12 580/18.04.2019 г., подадена от „Веле Груп“ ЕАД срещу решение № 177/01.04.2019 г., постановено по същото дело. Въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния, че подадената от дружеството въззивна жалба е нередовна поради липса на доказателства за внесена държавна такса и представяне на преписи от нея за останалите участници в производството. Като е преценил, че дадените от Окръжен съд Пловдив указания не са изпълнени в срок, е формирал извод за нередовност на подадената от „Веле груп“ ЕАД въззивна жалба.
От материалите по делото се установява, че постановеното от Окръжен съд Пловдив решение № 177/01.04.2019 г. по т. д. № 267/2018 г. е обжалвано и от двамата ответници – „Старт инвест“ ЕООД и „Веле груп“ ЕАД. По повод подадената въззивна жалба „Старт инвест“ ЕООД е отправило искане за освобождаване от държавна такса, което с определение № 1105/20.05.2019 г. е оставено без уважение от администриращия съд. Служебно е известно на настоящия състав, че това определение е потвърдено от Апелативен съд Пловдив с акт, постановен по ч. в. т. д. № 405/2019 г., обжалвано с частна касационна жалба, по която е образувано ч. т. д. № 2237/2019 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, второ търговско отделение.
Не са налице предпоставките за допускане на атакуваното въззивно определение до касационно обжалване.
С оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намират приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално правен или процесуално правен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
И двата въпроса, поставени от частния жалбоподател, не са обусловили волята на въззивния съд, поради което не удовлетворяват общия селективен критерий за достъп до касация. Предходните съдебни инстанции не са обсъждали въпроса за редовността на подадената от „Веле груп“ ЕАД въззивна жалба вх. № 12 580/18.04.2019 г. с оглед обстоятелството, че от неговия другар „Старт инвест“ ЕООД е подадена редовна такава. Не отговаря на фактите по делото твърдението на частния касатор, че по жалбата на „Старт инвест“ ЕООД е внесена държавна такса и същата е администрирана. Отделно, предходните съдебни състави са приели, че въззивната жалба на „Веле груп“ ЕАД е нередовна не само защото не е изпълнено указанието за внасяне на държавна такса, но и поради неизпълнение на указанието за представяне на преписи от жалбата според броя на останалите участници в производството. Следователно, въпросите, с които жалбоподателят обосновава достъп до касация, са хипотетично зададени и нямат връзка с мотивите на въззивния акт. Тъй като те не удовлетворяват общия селективен критерий за достъп до касация, то не следва да бъде обсъждан допълнителния такъв по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. III ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. III ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. В трайната си практика ВКС е имал повод да посочи, че това са хипотези, когато въззивният акт е постановен „contra legem“, „extra legem“, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост при грубо нарушение на правилата на формалната логика. В настоящия случай определението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Обжалваното определение не следва да бъде допуснато до разглеждане с оглед преценка дали същото е законосъобразно постановено.
С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. т. д. № 2050/2019 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, първо търговско отделение.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 310/26.07.2019 г. по в. ч. т. д. № 403/2019 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 4063/10.05.2019 г. на Окръжен съд Пловдив по т. д. № 267/2018 г. за връщане на въззивна жалба вх. № 12 580/18.04.2019 г., подадена от „Веле Груп“ ЕАД срещу решение № 177/01.04.2019 г., постановено по същото дело.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.