О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
София, 24.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Десислава Добрева
при секретаря …………………………..…и с участието на прокурора…….……..………………………….…, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1057 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, като с определение № 292/5.VІІ.2019 г., постановено по настоящето дело на основание чл. 631, ал. 1 ГПК, то е било спряно – до произнасянето на Съда на Европейските общности в Люксембург по образуваното пред него по повод българско преюдициално запитване от 15.Х.2018 г. дело С-647/18 г.
Със свое определение от 15 януари 2020 г., постановено по горното дело С-647/18 г. на основание чл. 53, § 2 от неговия Процедурен правилник, Съдът на ЕС, 6-и с-в, е намерил преюдициалното запитване, отправено от ОС-Видин с определението му от 15.Х.2018 г., за „явно недопустимо”.
На основание горното произнасяне на Съда на ЕС в съвместна молба (с вх. № 703/23.І.2020 г. по описа на ВКС) двамата постоянни синдици на „КТБ” АД (в несъстоятелност) Д. и М. са поискали възобновяване на производството по настоящето частно касационно дело, изрично позовавайки се на разпоредбата на чл. 631, ал. 2 ГПК.
Частната касационна жалба с вх. № 3667 от 18.ІV.2019 г. на „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност), подадена чрез двамата нейни синдици А. Н. Д. и К. Хр. М., е насочена срещу въззивното определение № 329 на Софийския ОС, ГК, 2-с-в, от 22.ІІІ.2019 г., постановено по ч. гр. дело № 146/2019 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на същата кредитна институция (в Н.) против определение № 6/8.ІІ.2019 г. на съдията по вписванията при РС-Самоков по преписка № 334/8.ІІ.2019 г. – за отказ да бъде вписан особен залог върху търговското предприятие на „Елит петрол” АД, в което са включени недвижими имоти /вкл. бензиностанция № 7210 в [населено място], находяща се в ПИ с идентификатор 65231.901.4/: предвид констатираната от въззивната инстанция в процесния случай липса на представени от заявителя /синдиците на „КТБ” АД/ доказателства за изпълнение на изискванията на чл. 264 ДОПК при вписването на особен залог върху търговско предприятие.
Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение на Софийския ОС, банката частен касатор претендира чрез двамата свои постоянни синдици отменяването му и „връщане на преписката на Служба по вписванията – [населено място] със задължителни указания за извършване на вписване на особения залог”.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба подателят й „КТБ” АД (в Н.) обосновава чрез двамата си постоянни синдици приложно поле на частното касационно обжалване с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Софийският ОС се е произнесъл по следните два релевантни за изхода по конкретното дело процесуалноправни въпроса досежно прилагането на нормата на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН /Обв. ДВ, бр. 22 ат 13.ІІІ.2018 г./, явяващи се – „предвид липсата на тълкуване от страна на ВКС” – от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно:
1./ „Какъв е видът на вписването на обстоятелства с правно основание § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр. 22 от 13.ІІІ.2018 г., както и с оглед на вида на вписването – какъв следва да бъде предметния обхват на проверката, извършвана от съдията по вписванията по чл. 32а, ал. 1 ПВ, когато пред същия е образувано охранително производство по искане на несъстоятелна банка с правно основание § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр. 22 от 13.ІІІ.2018 г., във вр. чл. 22а от ПВ?”;
2./ „Дали в горния случай е приложима разпоредбата на чл. 264 ДОПК, който установява изискуемост на документи, относими към първоначално вписване на обстоятелства в имотния регистър по реда на чл. 22а от ПВ?”
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Софийския ОС, настоящата частна касационна жалба на „КТБ” АД (в Н.), представлявана от двамата нейни постоянни синдици Д. и М., ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Налице е хипотезата по чл. 631, ал. 2 ГПК за възобновяване на производството по настоящето ч. т. дело № 1057/2019 г., като съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните:
За да потвърди отказа на съдията по вписванията в Службата при РС-Самоков, въззивната инстанция е приела, че конкретният случай не разкрива признаците на подновяване на особен залог върху търговско предприятие по чл. 22а, ал. 3 от Правилника за вписванията, предвид липсата на данни по делото срокът на залога на търговското предприятие на „Елит Петрол” АД /ЕИК[ЕИК]/ да е изтекъл, респ. да изтича, считайки за безпредметно в такава хипотеза да обсъжда налице ли са предпоставки за подновяването на въпросния особен залог. Същевременно решаващият правен извод на Софийския ОС е за неоснователност на тезата на частния жалбоподател /синдиците на „КТБ” АД/, според която с разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗБН (Обн., ДВ, бр. 22 ат 13.ІІІ.2018 г.) се дерогирали изискванията на чл. 264 ДОПК. Така с категоричност е било изведено, че в предметния обхват на проверката, която съответният съдия по вписванията извършва по реда на чл. 22а ПВ, имплицитно се включва и това дали са били изпълнени императивните изисквания на чл. 264 ДОПК.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на неговия акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че първият формулиран в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК от синдиците на банката настоящ частен касатор правен въпрос е с хипотетичен характер, докато вторият се отнася изцяло до правилността на атакуваното въззивно определение. При така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е релевираната допълнителна предпоставка за това /в случая по т. 3 на същия законов текст/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА частното касационно производство по настоящето ч. т. дело № 1057/2019 г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 329 на Софийския окръжен съд, ГК, 2-ри с-в, от 22.ІІІ.2019 г., постановено по ч. гр. дело № 146/2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2