О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 565
гр.София, 31.12.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т. д. № 2768 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 83 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. и С. С. срещу определение № 676/27.09.2019 г. по в. т. д. № 670/2017 г. на Апелативен съд Варна, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателите да бъдат освободени от заплащане на държавна такса по частна жалба вх. № 5091/23.03.2018 г.
С. С. и С. С. правят оплакване за незаконосъобразност на атакуваното определение като неправилно сочат, че то е постановено от Софийски градски съд. Според тях съдът е бил длъжен служебно да установи обстоятелствата, които са от значение за приложение на чл. 83, ал. 2 ГПК. Молят обжалваният акт да бъде отменен и да бъде постановено освобождаване от държавна такса.
Ответникът по жалбата „Уникредит Булбанк“ АД я оспорва като недопустима, евентуално като неоснователна и моли да бъде оставена без разглеждане, евентуално без уважение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани да обжалват страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Установява се от материалите по делото, че в. т. д. № 670/2017 г. по описа на Апелативен съд Варна е образувано по повод частна жалба срещу определение от 19.09.2017 г. по т. д. № 1776/2014 г. на Окръжен съд Варна. По въззивното дело С. и С. С. са депозирали молба с правно основание чл. 64 ГПК вх. № 3879/25.06.2018 г., която с разпореждане № 1022/25.07.2018 г. е върната. Срещу това разпореждане е подадена частна жалба с вх. № 5091/23.08.2018 г., която с разпореждане № 1132/28.08.2018 г. е оставена без движение с указания за представяне на доказателства относно внасяне по сметка на ВКС на държавна такса в размер 15 лв. По повод това разпореждане е депозирана молба вх. № 5958/10.10.2018 г. с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК, която съдът е оставил без движение с разпореждане № 1355/22.10.2018 г. и указание за представяне на доказателства, установяващи липсата на финансова възможност за заплащане на държавната такса и влошаване здравословното състояние на молителите. Разпореждането е постановено при съобразяване с предходни определения на Апелативен съд Варна, с които не са уважавани молби по чл. 83, ал. 2 ГПК /напр. определение № 247/11.04.2018 г. по в. т. д. № 571/2017 г., образувано по повод обжалване на друг акт, постановен от Окръжен съд Варна по т. д. № 1776/2017 г./ Съобщенията с препис от разпореждането са редовно връчени на молителителите на 12.11.2018 г. Като е констатирал, че дадените указания за представяне на доказателства по смисъла на чл. 83, ал. 2 ГПК не са изпълнени, съдията-докладчик е приел, че молбата следва да бъде оставена без уважение.
Правилото на чл. 83, ал. 2 ГПК дава възможност такси и разноски по конкретно съдебно производство да не бъдат внасяни от физически лица, за които е признато от съда, че не разполагат с достатъчно средства за заплащането им. За да направи своя извод, съдът се нуждае от информация относно доходите на молителя, както и на неговото семейство, неговото имуществено състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и др. обстоятелства, които имат значение за определяне на финансовото му състояние. Тъй като в случая, по повод декларирани от С. обстоятелства по смисъла на чл. 83, ал. 2, от т. 1 – т. 7 ГПК с предходни определения не са уважавани молби за освобождаването им от внасяне на държавна такса, съдията докладчик е дал възможност да се ангажират доказателства на настъпването на нови факти от значение за преценката дали да бъде постановено исканото освобождаване. Въпреки надлежно дадените указания от съда за представяне на доказателства относно влошаване на здравословното и финансово състояние на С., такива не са били ангажирани в дадения срок, поради което се налага извод, че правилно Апелативен съд Варна е преценил молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК за неоснователна. Не намират опора в закона твърденията на жалбоподателите, че съдът е длъжен служебно да установи релевантните за приложение на чл. 83, ал. 2 ГПК обстоятелства. Такова задължение не му е вменено. Ето защо, след като молителите твърдят настъпване на нови факти /влошено здравословно състояние, а оттам и финансово/, то тяхно се явява задължението да ги установят с надлежно съставени медицински документи.
Производството по настоящото дело е образувано при условията на чл. 77 ГПК, поради което жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ВКС дължимата се държавна такса, съобразно предвиденото в чл. 19 от Тарифа за държавните такси, които се събират съдилищата по ГПК.
С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2, пр. I ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 676/27.09.2019 г. по в. т. д. № 670/2017 г. на Апелативен съд Варна, с което е оставена без уважение молбата на С. и С. С. да бъдат освободени от заплащане на държавна такса по частна жалба вх. № 5091/23.03.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК С. Г. С., ЕГН [ЕГН], и С. И. С., ЕГН [ЕГН], да заплатят по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.