О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
София, 15.04. 2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Десислава Добрева
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………..………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1019 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 4760/16.08.2010 г. на едноличния търговец Е. М. Петрова от [населено място], действаща с фирмата „Медимекс-Петрова”, която тя е подала чрез двамата свои процесуални представители по пълномощие от САК против решение № 82 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 19.Х.2018 г., постановено по т. д. № 186/2018 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 172/21.V.2018 г. на ОС-Бургас, ТК, по търг. дело № 109/20117 г. С последното са били отхвърлени два обективно кумулативно съединени осъдителни иска на Петрова с правно основание по чл. 82, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД срещу ответната „Специализирана болница за активно лечение по кардиохирургия „Сити Клиник Бургас” ООД /ЕИК[ЕИК]/, чийто предмет е било осъждането на това дружество да заплати на ЕТ „Медимекс-Петрова” сума в размер общо на 36 747.61 лв., претендирана като обезщетение за причинени вреди във връзка със сключен помежду им на 16.ІІ.2015 г. договор за изпълнение на обществена поръчка, от която сума 29 000.74 лв. представлявали претърпените загуби, равностойни на закупените от ЕТ и незаявени от ответното ООД медицински консумативи съгласно „Справка за наличните консумативи за доставка към 6.ХІІ.2016 г.”, а разликата в размер на 7 746.87 лв. – съответно са претендираните пропуснати ползи, изразяващи се в нереализирана от ЕТ печалба от изпълнение на същия договор за периода 1.V.2016 г. – 16.ІІ.2017 г.
Оплакванията на касаторката Е. Петрова са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Бургаския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това ЕТ Е. Петрова претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора, с който претенциите й срещу ответното търговско дружество за репариране на загуби и пропуснати ползи от неизпълнението на сключен помежду им договор за изпълнение на обществена поръчка да бъдат уважени в пълните предявени по делото техни размери (29 000.74 лв. + 7 746.87 лв.), ведно със законната лихва върху тези две главници, считано от завеждането на делото, както и да й бъдат присъдени „сторените разноски пред всички съдебни инстанции, съобразно представените списъци и доказателствата за тяхното плащане”.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателката й Е. Петрова обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Бургаският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (обективирана както в задължителните постановки на ТР № 1 от 4.І.2001 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2000 г. и в тези на ТР № 3/12.ХІІ.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2012 г., но също и в 15, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от неговите гражданска и търговска колегии), по следните осем процесуално- и материалноправни въпроса:
1./ „Следва ли въззивната инстанция да съобрази решението си с всички доводи на страните и събраните по делото доказателства, свързани с тези доводи, относими към правнорелевантните факти в съответствие с чл. 236, ал. 2, във вр. чл. 273 ГПК?”;
2./ „Съобразно разпоредбата на чл. 266 ГПК, допустими ли са във въззивното производство доказателства, поискани с въззивната жалба и поддържани в проведеното съдебно заседание пред въззивния съд по въпрос, който не е бил въведен от ответника по делото и не е бил изследван от първата инстанция, а в същото време е приет от първоинстанционния съд при произнасянето по същество като решаващ за отхвърляне на иска?”;
2./ „При отсъствие на въведени в първоинстанционното производство доводи и възражения от ответника по въпрос, оказал се решаващ за изхода на спора, съществува ли обективна пречка за посочване и представяне на тези доказателства от ищеца пред първата инстанция?”;
3./ „Налице ли е нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес, когато съдът основава решението си на факти, за които липсва твърдение на страната?”
4./ „Какви са предпоставките и обема на тълкуване на сключения между страните договор, съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД?”;
5./ „При прилагане на принципа на точното изпълнение на договорните задължения в съответствие с чл. 63, ал. 1 ЗЗД, налице ли е неизпълнение от страна на възложителя по договор за обществена поръчка на поето задължение да заявява за доставка от изпълнителя количествата медицински консумативи съобразно потребностите си, в случай, че възложителят заявява същите по вид и характеристики консумативи от друг доставчик, без да са налице предвидените в договора за обществена поръчка условия за това?”;
6./ „Налице ли е реална щета, намаляване на имуществото на ищеца, когато парична сума е вложена в складова наличност – медицински консумативи, собственост на ищеца, предназначени за доставка на ответника по договор?”;
7./ „Налице ли е реално намаляване на имуществото на ищеца при бракуване на налични стоки, закупени за изпълнение на задълженията му по договора?”;
8./ „Налице ли е претърпяна вреда под формата на пропусната полза при сигурност от увеличение на имуществото на кредитора?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК универсалният правоприемник на първоначалния ответник – сега „Аджибадем Сити Клиник Многопрофилна болница за активно лечение Токуда” ЕАД-София (считано от 2.Х.2019 г.), писмено е възразил чрез своя юрисконсулт /А.И./ както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за неговото потвърждаване, както и за присъждането на дължимото му, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, юрисконсултско възнаграждение. Инвокирани са доводи, че в случая ЕТ касатор е представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което основно е преповторил касационната жалба, защото поставените в изложението процесуалноправни въпроси били свързани изцяло „с правилността на фактическите и правни изводи, до които е достигнал въззивният съд”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския апелативен съд, касационната жалба на ЕТ Е. М. Петрова от София, действаща с фирмата „Медимекс-Петрова” ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
При потвърждаване на решението на първостепенния съд за отхвърляне на двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска на касаторката срещу ответното дружество /за вреди в размер на сумата 29 000.74 лв. и за пропуснати ползи в размер на сумата от 7 746.87 лв./, въззивната инстанция е могла да идентифицира като спорни два въпроса по делото:
а.) Дали по процесния договор за изпълнение на обществена поръчка ЕТ ищец „Медимекс-Петрова” е бил определен за единствен /”ексклузивен”/ доставчик на ответното ООД, при което последното няма право да се снабдява с медицински консумативи от друг търговец?;
б.) Дали от факта на договарянето на ответното ООД с трети лица за доставка на същите артикули, ЕТ ищец е претърпял реални вреди и е пропуснал да реализира печалби?
Въз основа на цялостен прочит и тълкуване в тяхната взаимовръзка на клаузите в процесния договор от 16.ІІ.2015 г., чийто срок на действие е бил 24 месеца, съставът на Бургаския апелативен съд е изградил решаващите си правни изводи, че нито от неговия предмет, нито от уговорките, отнасящи се до предвидените санкции във връзка с евентуална забава на доставката, отказът от извършването й или друго договорно неизпълнение на доставчика /ЕТ настоящ касатор – бел. на ВКС/, нито конкретно от текста на чл. І.1, може да бъде обоснована тезата на изпълнителя за изключителност на правата му да доставя медицински консумативи на ответното дружество възложител. Напротив, позовавайки се именно на точния смисъл на договорната клауза по чл. І.1, тире второ, въззивният съд е отговорил отрицателно на втория спорен въпрос, като е приел, че от установеното с категоричност по делото договаряне на ответника и с други доставчици, ЕТ ищец нито е инкасирал преки вреди, нито е пропуснал ползи, щом като същата клауза конкретизира, че доставките е следвало да се уточняват по количество и вид с периодични заявки, съобразени с потребностите на възложителя, без да са били определени времеви параметри или ритмична цикличност на подаването на заявките, а оттам – и изискване за поддържане на складова наличност /резерв/ при изпълнителя.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че въпросите с пор. №№ 1-4 се отнасят до правилността на атакуваното въззивно решение, а останалите /с пор. №№ 5-8/ са с изцяло хипотетичен характер. Специално що се отнася до тези от първата група, погрешното отъждествяване от ЕТ настоящ касатор на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Върховният касационен съд нееднократно е имал повод да посочи, че въпросът дали е длъжен въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет искания, доводи и възражения на страните, ако те са своевременно направени, съобразени с инстанционната фаза на делото и по установения процесуален ред, не е дискусионен. Задължението на съда е пряко регламентирано от закона – чл. 236, ал. 2, във вр. чл. 273 ГПК и неспазването му води до процесуална незаконосъобразност на съдебния акт, а ако той е въззивен – поражда основанието по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК. Характеристиката на „правен” такъв, съгласно селективните критерии, въведени с т. 1 на горецитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС, този въпрос би имал единствено в случай, че въззивният съд е отрекъл задължението си по чл. 236, ал. 2 ГПК, вр. чл. 273 ГПК и е мотивирал това свое становище. Пред такава хипотеза обаче, в конкретния случай не сме изправени. В заключение, при така установената липса на главното основание за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, безпредметно се явява обсъждането налице ли е релевираната от касатора ЕТ „Медимекс-Петрова” допълнителна предпоставка по т. 1 на същия законов текст.
При този изход на делото в настоящето касационно производството по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация търговско дружество искане за това – с правно основание по чл. 78, алинеи 3 и 8 ГПК, едноличният търговец настоящ касатор „Медимекс-Петрова” ще следва да бъде осъден да му заплати юрисконсултско възнаграждение от 300 лв. (триста лева), чийто размер е определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 82 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 19.Х.2018 г., постановено по т. д. № 186/2018 г.
О С Ъ Ж Д А касатора ЕТ Е. М. Петрова, действаща с фирмата „Медимекс-Петрова” /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], [жилищен адрес] ет. ХІІІ, ап. № 47 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, във вр. ЧЛ. 78, АЛИНЕИ 3 и 8 ГПК – да заплати на ответната по касация „Аджибадем Сити Клиник Многопрофилна болница за активно лечение Токуда” ЕАД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 300 лв. (триста лева), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2