О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 516
София, 02.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Десислава Добрева
при секретаря …………………………..……. и с участието на прокурора…….……..……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 876 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК – във вр. чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК.
Образувано е по съвместната частна жалба с вх. № 4338/5.ІІІ.2019 г. на М. А. М., М. А. М., Н. А. А., П. А. М. и Ф. А. М. – петимата от [населено място], [община], подадена от общия им процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 570 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 13.ІІ.2019 г., постановено по гр. дело № 2089/2018 г., с което е била оставена без уважение молбата им за допълване на постановеното по това дело въззивно решение № 2632/12.ХІ.2018 г. с присъждането на разноски, направени за процесуалното им представител във въззивното производство.
Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното определение, петимата частни жалбоподатели претендират отменяването му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който ответното ЗД „Бул Инс” АД-София да бъдело осъдено да има заплати – съразмерно с уважената част от преките им искове – разноски в размер на сумата от общо 10 106 лв. (десет хиляди, сто и шест лева). Инвокират се доводи, че съставът на САС е следвало да съпостави уважените с отхвърлените части от субективно съединените техни преки осъдителни искове и така да определи- „пропорционално и компенсаторно” – размера на дължимите разноски за въззивното производство.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС (вкл. и последвалото такова по чл. 248 ГПК), настоящата съвместна частна жалба на М. А. М., М. А. М., Н. А. А., П. А. М. и Ф. А. М. – всички от [населено място], [община], ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Без уважение е била оставена молба на настоящите петима частни жалбоподатели за допълване, а не „за изменение на въззивното решение в частта му за разноските”. Това разграничение е релевантно на плоскостта на разпоредбата на чл. 80, изр. 2-ро ГПК, а и предвид фактическата констатация, че въпросното решение № 2632/12.ХІ.2018 г. на САС, ГК, 7-и с-в, постановено по гр. дело № 2089/2018 г., не съдържа в своя диспозитив част, която да има характера на процесуално определение досежно отговорността на страните по спора за разноски. Напротив, въззивната инстанция е приела, че след като и въззивната жалба на застрахователя, и тази на петимата ищци по преките искове срещу него, са били оставени без уважение, не следва никому да присъжда разноски, т.е. реално направените такива следва да останат в тежест на всяка от страните по делото така, както са били сторени.
Поисканите от застрахователя „Бул Инс” АД разноски с молбата му (вх. № 15409/31.VІІІ.2018 г. по описа на САС) за въззивното производство, представляваща едновременно и „Списък по чл. 80 ГПК”, е за присъждането на сума в размер на 18 000 лв. (осемнадесет хиляди лева). Същевременно с последваща молба до САС (вх. № 16675/1.Х.2018 г.) е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на поисканото от настоящите петима части жалбоподатели присъждане на платено от тях адвокатско възнаграждение общо в размер на 29 460 лв.
За да остави без уважение искането на настоящите петима частни жалбоподатели за допълване на въззивното решение, САС е приел, че- съгласно приложените техни пет договора за правна защита и съдействие от 28.ІХ.2018 г. – те реално са заплатили възнаграждение на един техен адвокат за осъществяване на процесуално представителство във въззивната инстанция, но не бил представен договор, „от който може да се направи извод дали възнаграждението е по повод само на въззивната им жалба или и по тази на ответника”. Тази констатация на САС обаче надлежно се опровергава от данните по делото, според които подадената от настоящите петима частни жалбоподатели въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част е имала характера на „насрещна” /по см. на чл. 263, ал. 2 ГПК/, т.е. очевидно е, че осъщественото тяхно процесуално представителство от адвокат от САК имплицитно е включвало изготвянето не просто на писмен отговор по постъпилата първа въззивна жалба на застрахователя „Бул Инс” АД срещу осъдителната част на първоинстанционното решение на СГС, а именно и на „насрещна въззивна жалба” срещу другата част на същия съдебен акт по съществото на спора, въведен със субективно съединените им преки искове.
Независимо от горното, меродавно в процесния случай е обстоятелството, че въззивното производство е приключило с резултат, идентичен с този на първоинстанционното разглеждане на спора. Поради това – като правилен /законосъобразен/, ще следва да бъде споделен решаващия правен извод на САС в атакуваното определение, че щом въззивната жалба на ищците е била оставена без уважение, както и тази на ответника, то не следва да се присъждат разноски, а те да останат в тежест на страните по делото, така, както са били направени.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 570 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 13.ІІ.2019 г., постановено по гр. дело № 2089/2018 г. в производство по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 876 по описа за 2019 г.