О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220
гр. София,06.04.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на втори март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1739 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК и чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Бул Инс” АД срещу решение № 695/25.03.2019 г. по в. гр. д. № 4727/2018 г. на Апелативен съд София, с което частично e отменено решение № 1859/23.03.2018 г. по гр. д. № 9927/2016 г. на Софийски градски съд и дружеството касатор е осъдено да заплати на Д. М. М. сума в размер на още 24 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на П. М. Т..
В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практика на ВКС, както и, че същото следва да бъде допуснато до касация поради очевидната му неправилност. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на съда :
1. „При доказано с надлежни доказателствени средства правоизключващо възражение по чл. 267, ал. 2, т. 1 КЗ /отм./, следва ли да се отхвърли иска?“
2. Относно критерия за определяне на „справедливо” по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени вреди.
3. Относно прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и превратното обсъждане от въззивния съд на възражението за съпричиняване, релевирано от застрахователното дружество.
Изложени са твърдения, че по първия въпрос въззивният съд се е произнесъл в разрез с решение № 72/12.03.2010 г. на ГК, II ГО на ВКС. По втория въпрос е налице противоречие с ППВС № 4/68 г., решение № 93/23.06.2011 г. по т. д. № 43/2010 г. на ТК, II ТО, решение № 33/21.03.2015 г. по т. д. № 543/2014 г. на ТК, II ТО, решение № 36/08.03.2016 г. по т. д. № 507/2015 г. на ТК, I ТО, т. 9 на ППВС № 7/78 г., ППВС № 4/1961 г. По третият въпрос се сочи противоречие с т. 7 на ППВС № 17/63 г.
От касатора е формулирано искане за постановяване на акт, с който въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК. Претендира се присъждане на разноски.
От касатора е подадена и частна касационна жалба срещу решение № 695/25.03.2019 г. по в. гр. д. № 4727/2018 г. в частта, с която е отменено определение на СГС от 14.06.2018 г. по гр. д. № 9927/2016 г. и уважена молбата на Д. М. за изменение на решението в частта за разноските. Уговореното в полза на застрахователното дружество адвокатското възнаграждение е намалено от 39 410 лв. на 3 877, 88 лв.
От ответника по касация Д. М. М. е депозиран отговор, с който касационната жалба се оспорва като недопустима, евентуално неоснователна. Релевират се доводи относно липсата на предпоставки за допускане на въззивното решение до касация. Подадената частна касационна жалба се счита за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима.
За да отмени частично първоинстанционния акт, въззивният съд е приел, че оплакванията и на двете страни по повод неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД от първостепенния съд са неоснователни. Изложил е мотиви, че обезщетение в размер на 120 000 лв. за причинени на ищцата Д. М. неимуществени вреди от смъртта на П. М. Т. е достатъчно да ги обезщети. Анализирал е установените по делото факти, че ищцата е живяла с починалия – баща на двете й деца – 7-8 години преди процесното ПТП, възрастта й към тази дата, както и факта, че тежко е преживяла смъртта му. Отчетени са нивата на застрахователно покритие и икономическата ситуация в страната към датата на ПТП, която рефлектира върху стандарта на живот. По отношение на възражението за съпричиняване, противопоставено от застрахователя, въззивният съд е споделил изводите на Софийски градски съд относно основателността му, но е счел, че приносът на починалия е не 50 %, а 30%. Възражението, че е налице изключението на чл. 267, ал. 2, т. 1 КЗ /отм./, наведено от ЗД „Бул Инс” АД, е приел за недоказано, тъй като по делото не са ангажирани доказателства за извършено престъпление по чл. 346 НК.
Първият въпрос, по отношение на който се претендира допускане на факултативен касационен контрол, е некоректно зададени без връзка с конкретен материално правен или процесуално правен въпрос, който да е от значение за изхода на конкретното въззивно дело. Ето защо, той не удовлетворява общия селективен критерий за достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. С въпроса е предпоставено, че Апелативен съд София е счел за доказано „с надлежни доказателствени средства” правоизключващото възражение на ЗД „Бул Инс“ АД по чл. 267, ал. 2, т. 1 КЗ /отм./. Точно обратното. В мотивите на атакуваното решение е прието, че възражението е останало голословно и неподкрепено с доказателства. Следва да се посочи и, че въпросът касае правилността на изводите, изложени от въззивния съд по повод това възражение, а във фазата на селекция на касационните жалби Върховният касационен съд не проверява правилността на обжалвания въззивен акт, съответно не проверява дали въззивният съд правилно е възприел фактическата обстановка по спора или обсъдил събраните по делото доказателства.
Относно приложението на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД не са зададени конкретни въпроси, които да са обусловили изводите на съда. Ето защо, по отношение на тях също не е налице общия селективен критерий за достъп до касация. В ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че касационната инстанция няма задължението да изведе правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, а само да го уточни и конкретизира. Дори хипотетично да се приеме, че от изложението може да бъде извлечен въпрос относно критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, то не е налице допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Апелативният съд се е съобразил със задължителната за съдилищата практика, обективирана в ППВС № 4/1961 г., ППВС № 4/1968 г., ППВС № 7/1978 г., която приема, че понятието „справедливост“ не е абстрактно, а следва да бъде свързано с преценка на обективно съществуващи обстоятелства – действителният размер на моралните вреди, интензитетът и продължителността на болките, както и икономическата ситуация в страната към момента на увреждането. Основните разрешения, дадени в цитираните постановления, са съобразени и в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, на които касаторът се позовава. В процесната хипотеза Апелативен съд София е взел в предвид всички релевантни за определяне на справедливо обезщетение обстоятелства, така както е разяснено в цитираната от касатора задължителна практика на касационната инстанция и тази, формирана по реда на чл. 290 ГПК по приложение на чл. 52 ЗЗД.
По отношение приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да бъде извлечен въпрос, който да обоснове достъп до касация. Единствено касаторът е посочил, че възражението за съпричиняване е обсъдено превратно в мотивите на въззивното решение, което реферира към правилността на решението, която, както беше посочено по – горе, не може да бъде проверявана във фазата на селекция.
Очевидно неправилно е това решение, което страда от толкова съществен порок, че същият може да бъде констатиран без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /съответствие с материалния или процесуалния закон, както и обоснованост/. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при драстично нарушение на правилата на формалната логика. В процесната хипотеза не се установява наличие на сочения допълнителен селективен критерий за достъп до касационен контрол – чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК.
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
С атакуваното пред настоящата инстанция решение Апелативен съд София е уважил подадена от Д. М. срещу определение от 14.06.2018 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 9927/2016 г. частна жалба. С цитираното определение е оставено без уважение искането на жалбоподателката М. да бъде изменено постановеното преди това решение по реда на чл. 248 ГПК в частта му, касаеща разпределение на отговорността за разноски. Апелативен съд София е счел, че искането за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските е основателно и е приел за направено в срок възражението на М. по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съответно е намалил присъденото в полза на ЗД „Бул Инс“ АД възнаграждение от 39 410 лв. на 3 877, 88 лв.
Съгласно разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което съобразно предвиденото в чл. 274, ал. 3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално правен или процесуално правен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да формулира ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело.
В частната касационна жалба на ЗД „Бул Инс“ АД не е формулиран касационен въпрос. Посочено е само, че Апелативен съд София не се е съобразил с конкретна практика на ВКС. При липса на формулиран въпрос, който да обоснове достъп до касация, такъв следва да бъде отказан. Както беше посочено по – горе, настоящата инстанция няма задължение да извлича въпрос от изложението на касатора.
Касационната инстанция намира, че след като не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 1, чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, постановено от Апелативен съд София.
С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 695/25.03.2019 г. по в. гр. д. № 4727/2018 г. на Апелативен съд София, с което частично е отменено решение № 1859/23.03.2018 г. по гр. д. № 9927/2016 г. на Софийски градски съд и ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на Д. М. М. сума в размер на още 24 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на П. М. Т., както и е отменено определение от 14.06.2018 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молба на Д. М. М. за изменение на същото решение в частта за разноските за сума над 3 877, 88 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.