О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
гр.София, 26.02.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т. д. № 148 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „ОТП Лизинг“ ЕООД срещу определение № 457/07.11.2019 г. по в. ч. т. д. № 663/2019 г. по описа на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено определение № 1915/10.09.2019 г. на Окръжен съд Пловдив по т. д. № 741/2019 г. за връщане на искова молба, подадена от жалбоподателя срещу „Земеделска кооперация „Нов път“, обективираща претенция с правно основание чл. 422 ГПК.
Касаторът прави оплакване за неправилност на атакуваното определение, тъй като с него са нарушени съществени процесуални правила, касаещи изменение на иска.
Като релевантни за допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат следните въпроси, а именно :
1. „Дължи ли първоинстанционният съд произнасяне по своевременно направено във висящо производство искане за изменение на иска от установителен към осъдителен?“
2. „Компетентен ли е въззивният съд да се произнесе за първи път по искането за изменение на иска от установителен към осъдителен, направено пред първата инстанция?“
3. „Допустимо ли е искане за изменение на иска от установителен в осъдителен в рамките на производство, образувано по реда на чл. 422 ГПК, след обезсилване на заповедта за изпълнение ?“
4. „Обусловена ли е приложимостта на чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК /възможността ищецът да измени иска си, като премине от установителен в осъдителен/ от момента, в който искът е станал недопустим, при условие, че ищецът е направил искането си за изменение на иска в рамките на установения за това срок – до приключване на съдебното дирене в първа инстанция?“
5. „Съществуват ли ограничения във връзка с приложение на чл. 214, ал. 1, изр. III ГПК извън изрично упоменатите в закона?“
„ОТП Лизинг“ ЕООД излага твърдения, че поставените в изложението въпроси са значими за решаващите изводи на въззивния съд, като по първи и втори въпроси обжалваното определение е постановено в противоречие с решения №№ 114/19.01.2017 г. по гр. д. № 1357/2016 г. и 1/27.03.2012 г. по гр. д. № 1106/2010 г. на ВКС, ГК, IV ГО, а по третия поставен въпрос определението е в противоречие с решение № 141/06.11.2014 г. по т. д. № 2706/2013 г. на ВКС, ТК, I ТО, определение № 622/18.08.2010 г. по т. д. № 382/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО, и решение № 454/03.06.2010 г. по гр. д. № 195/2010 г. на ВКС, ГК, IV ГО. По отношение на останалите въпроси поддържа, че същите са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Отделно от това, поддържа и основание за допускане до касация поради очевидна неправилност на обжалваното определение. Моли то да бъде допуснато до касационен контрол и отменено като делото бъде върнато на Окръжен съд Пловдив за продължаване на процесуалните действия, в това число и произнасяне по искането за изменение на предявения установителен иск в осъдителен.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
С обжалваното определение е потвърдено определение на Окръжен съд Пловдив за връщане на искова молба, подадена от „ОТП Лизинг“ ЕООД срещу „Земеделска кооперация „Нов път“, като недопустима. Решаващият мотив на първоинстанционния съд е, че поради подаване на иска по чл. 422 ГПК извън преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК и предприето от заповедния съд обезсилване на издадената заповед за незабавно изпълнение, липсва абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск. При приложение на чл. 130 ГПК исковата молба е върната. Въззивната инстанция е споделила изложените от Окръжен съд Пловдив мотиви като по оплакванията в частната жалба е посочила, че изменение на иска може да бъде допуснато само при висящ процес, образуван въз основа на допустима искова молба, каквато хипотеза според съда не е налице.
Не са осъществени предпоставките за допускане на касационно обжалване по отношение на атакуваното въззивно определение.
Поставените от жалбоподателя въпроси, касаещи приложението на чл. 214 ГПК в производство по чл. 422 ГПК, не удовлетворяват общия селективен критерий, разяснен с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби. Решаващият мотив на въззивния съд не касае процесуално правен въпрос, относно който са поставени въпросите. Приложението на правилата за изменение на иска в производство по чл. 422 ГПК не е обусловило решаващата воля на Апелативен съд Пловдив. Обжалваното пред него определение на Окръжен съд Пловдив е потвърдено, поради обстоятелството, че с исковата молба на „ОТП Лизинг“ ЕООД не е учредено валидно процесуално правоотношение между дружеството и съда, поради което приложение намира чл. 130 ГПК. Само като допълнителен довод в атакуваното пред настоящата инстанция определение е посочено, че недопустимата искова молба не задължава съда да извърши действия по смисъла на чл. 140 ГПК, част от които е и постановяване на определение по чл. 214 ГПК.
При неудовлетворяване на общия селективен критерий не следва да се преценява наличието на допълнителните такива по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Само за пълнота следва да се отбележи, че цитираната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК практика на ВКС е изцяло неотносима към процесната хипотеза, доколкото тя коментира въпроса за изменение на допустимо заведени искове. Релевантна в случая е практиката, обективирана в определение № 206/08.05.2019 г. по ч. гр. д. № 1220/2019 г. на ВКС, ГК, III ГО, служебно известна на състава, в съгласие с която е процедирала въззивната инстанция.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен е съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem“, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. В настоящия случай определението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 457/07.11.2019 г. по в. ч. т. д. № 663/2019 г. по описа на Апелативен съд Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.