3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
София, 16.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Десислава Добрева
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………….….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 535 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, във вр. чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 2025 от 6.ІІ.2020 г. на „Еко Био Пред” ЕООД-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 31 на Софийския апелативен съд, ТК, ХV-и с-в, от 7.І.2020 г., постановено по ч. гр. дело № 5970/2019 г., с което – след отменяването на отказ на първостепенния съд да допусне обезпечение на бъдещ иск – същото искане на „Едишън Груп” ЕООД-София е било удовлетворено чрез налагането на запор върху банковите сметки на частния касатор в „Райфайзенбанк (България)” ЕАД-София до размер на исковата претенция и под условието на внесена от молителя в обезпечителното пр-во парична гаранция в размер на 3 500 лв., като в едномесечен срок от уведомяването му той се е задължил да предяви срещу дружеството настоящ частен касатор осъдителен иск с правно основание по чл. 345, ал. 1 ТЗ, във вр. чл.чл. 232, ал. 2 и 79, ал. 1 ЗЗД, чийто предмет да е заплащането на сума в размер на 17 492.20 евро /с левова равностойност над 25 000 лв./, представляваща сбор от общо 16 неизплатени лизингови вноски за периода м.07.2018 г. – м.Х.2019 г. вкл., дължими по сключения помежду им на 12.ІV.2018 г. договор за финансов лизинг.
Единственото оплакване на частния касатор „Еко Био Пред” ЕООД е за постановяване на атакуваното определение на САС в нарушение на материалния закон, поради което се претендира отменяването му
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, инкорпорирано като Раздел І от текста на частната касационна жалба, подателят й „Еко Био Пред” ЕООД обосновава приложно поле на частното касационно обжалване както с твърденията си за „вероятна недопустимост” и „очевидна неправилност” на атакуваното определение на въззивния съд /основания по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро и 3-то ГПК/, така и с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт за удовлетворяване на искане по чл. 390, ал. 1 ГПК съставът на САС се е произнесъл „в противоречие с трайната практика на ВКС, постановена по чл. 290 ГПК”, но без да е формулиран въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, до който такова произнасяне да се свежда.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК /във вр. чл. 397, ал. 1, т. 2 in fine ГПК/ и подадена от надлежна страна в редовно уреденото обезпечително производство, настоящата частна касационна жалба на „Еко Био Пред” ЕООД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните:
1. По твърдението на частния касатор „Еко Био Пред” ЕООД за „вероятна недопустимост” на атакуваното определение на САС – като основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК за допустимост на касационния контрол:
Това твърдение е наведено с довод, че доколкото претенцията по бъдещия иск, произтичала „от кумулацията на множество вземания, всяко от които на стойност 2 137.65 лв.”, то компетентен по правилата на родовата подсъдност да се произнесе по искането за обезпечение бил Районен съд-София, а не СГС или САС.
При съобразяване на съдопроизводственото правило на чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК в неразривната му връзка с текста на чл. 395, ал. 1 ГПК, се констатира, че в процесния случай не е налице вероятност атакуваното определение на САС да е процесуално недопустим съдебен акт. Допълнителен аргумент в полза на този категоричен извод се извлича от разпоредбата на чл. 270, ал. 4 ГПК.
2. По твърдението на търговеца настоящ частен касатор за „очевидна неправилност” на атакуваното определение на САС – като основание за допустимост на частното касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК:
Твърдението е наведено с доводи, изцяло относими към съществото на онзи търговски спор, който би бил предмет на бъдещия иск срещу настоящия частен касатор. Достатъчно в случая е, че исканото обезпечение на бъдещия иск е било допуснато и под условието за внасяне от молителя /бъдещ ищец/ на парична гаранция в размер на 3 500 лв., което и без друго е една от алтернативните предпоставки по т.т. 1 и 2 на чл. 391, ал. 1 ГПК за положително произнасяне по молба за обезпечение на бъдещ иск.
Атакуваното в настоящето частно касационно производство определение не е „очевидно неправилно”, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (до степен, при която процесуалният закон да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (САС да се е произнесъл по съществото на искането за допускане на обезпечение на бъдещ иск въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
3. Досежно липсата на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на частното касационно обжалване:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение з изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд. Върховният касационен съд не е задължен и не може /обратното би засилило непропорционално служебното начало в ущърб на молителя в производството по чл. 390 ГПК/ да извлича релевантния въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ от изложението по чл. 284, ал. 3 към жалбата или от твърденията на подателя й или от там изтъкваните от него факти и обстоятелства. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на атакувания съдебен акт до касационен контрол – без да се разглеждат релевираните допълнителни предпоставки за това /в процесния случай само тази по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 31 на Софийския апелативен съд, ТК, ХV-и с-в, от 7.І.2020 г., постановено по ч. гр. дело № 5970/2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 535 по описа за 2020 г.