О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 549
София, 02.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Десислава Добрева
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………..………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 877 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 23154 от 28.ХІІ.2018 г. на М. А. М., Н. А. А., П. А. М., Ф. А. М. и М. А. М. /петимата от [населено място], [община]/, подадена чрез общия им процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 2632 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 12.ХІ.2018 г., постановено по гр. дело № 2089/2018 г., с което е било потвърдено в неговата отхвърлителна част първоинстанционното решение № 6057/21.VІІІ.2017 г. на СГС, ГК, с-в І-13, по гр. дело № 16587/2015 г. по преките им субективно съединени осъдителни искове срещу застрахователя „Бул Инс” АД-София: за разликата между присъдените им обезщетения и до пълните размери на претенциите им от по 200 000 лв. за репариране на понесените от всеки един от тях неимуществени вреди от смъртта на общия им наследодател А. М. М. в резултат от ПТП, настъпило на 11.ХІ.2011 г., в което последният е участвал като велосипедист /чл. ЗДвП/.
Оплакванията на петимата касатори са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон /чл. 51, ал. 2 ЗЗД; чл. 52 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Инвокирайки доводи, че въззивният съд „неправилно е приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД”, както и че „е определил занижен размер на справедливото дължимо обезщетение”, те претендират касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на преките им искове срещу застрахователя „Бул Инс” АД от настоящата инстанция, с който това дружество да бъдело осъдено „да заплати допълнително обезщетение в размер на по 122 000 лв. за Н. А. А., М. М., Ф. М. и П. М., а също и 116 000 лв. за М. М., ведно със законната лихва от 11.11.2011 г. до окончателното изплащане”, а също и направените от тях по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение за настоящето касационно производство.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, инкорпорирано като заключителен раздел от касационната жалба – непосредствено преди нейния петитум, петимата й податели обосновават приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваното решение САС „се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение както за точното прилагане на закона и за развитието на правото”, без обаче такива въобще да са били формулирани.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация /и по преките искове на петимата касатори/ ЗД „Бул Инс” АД-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК единствено по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, като в тази връзка се инвокират доводи, че присъдените обезщетения били достатъчно завишени – „предвид състоянието на икономическата конюнктура в страната”, докато „определения процент на принос” бил дори занижен.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата касационна жалба на петимата касатори от [населено място], [община] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
Като необжалвано от страна на застрахователя, решението на САС е влязъл в сила съдебен акт в неговата осъдителна част, с която преките искове на настоящите петима касатори са били частично уважени – с приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
За да приеме наличието на съпричиняване на вредоносния резултат в конкретното неравноценно съотношение, въззивната инстанция е съобразила данните по делото за управление на велосипед от страна на общия наследодател на касаторите в тъмната част на денонощието, без светлоотразителна жилетка, както и че мястото на последвалият удар при застигането на този велосипед от автомобила, управляван от прекия делинквент Х., е било на 1.5 метра вляво от десния край на платното за движение. Що се отнася до наведеното във въззивната жалба оплакване, че следвало да бъдат взети предвид показанията на прекия делинквент, дадени в процесуалното му качество на свидетел, досежно обстоятелството, че преди удара велосипедистът А. М. се е движел в насрещното платно за движение и в посока отляво надясно спрямо оста на движение не леката кола, съставът на САС е заключил, че дори при пълно кредитиране на показанията на този свидетел, „не би се стигнало до различен извод за поведението на велосипедиста на пътното платно от гледна точка на задължението му да се движи на не повече от 0.50 метра от десния край на лентата за движение”.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен да извежда този релевантен въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, нито от твърденията на подателя й или от там навежданите от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат релевираните от настоящите петима касатори допълнителни основания за това /в процесния случай по т.т 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/. В заключение, погрешното отъждествяване от касаторите на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2632 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 12.ХІ.2018 г., постановено по гр. дело № 2089/2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т д. № 877 по описа за 2019 г.