О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 588
[населено място], 31.12.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1517 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „В. Д.“ Е. срещу решение № 786/05.04.2019 г. по в. т. д. № 5154/2018 г. по описа на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 859/27.04.2018 г. по т. д. № 2810/2017 г. на Софийски градски съд, допълнено с Решение № 1542/20.07.2018 г. за осъждане на „В. Д.“ Е. да заплати на Земеделска производителна кооперация /З./ „Сеславци 96“ сума в размер на 80 700, 15 лв. – неплатена наемна цена по договор за наем на земеделска земя от 01.12.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.10.2017 г. до окончателното й изплащане, сума в размер на 17 764, 93 лв. – неустойка за забава на наемна цена за периода 02.08.2015 г. – 01.10.2017 г., сума в размер на 11 100 лв. – обезщетение за недоставяне на 37 000 кг. пшеница съгласно договор за наем на земеделска земя от 01.12.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.10.2017 г. до окончателното й изплащане, сумата от 2 350, 81 лв. – законна лихва за забава върху главницата за недоставяне на 37 000 кг. пшеница за периода 01.09.2015 г. – 01.10.2017 г., сума в размер на 4 800 лв. – обезщетение по пазарни цени за недоставяне на 16 000 кг. ечемик съгласно договор за наем на земеделска земя от 01.12.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.10.2017 г. до окончателното й изплащане, сума в размер на 1 016, 57 лв. – законна лихва за забава върху главницата за недоставяне на 16 000 кг. ечемик за периода 01.09.2015 г. – 01.10.2017 г., както и сума в размер на 350 лв. – транспортни разходи за доставка на 28 990 кг. пшеница и 15 640 кг. ечемик и разноски.
В подадената от „В. Д.“ Е. жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон, както е и необосновано. Въззивният съд неправилно е отказал да уважи доказателствени искания на дружеството, които касаят представителната власт на П. С.. Въпросът за законния му избор като председател на З. „Сеславци 96“ е преюдициален за предмета на спора и според касатора е следвало да бъде обсъден. Изводът, че коригиране на грешките в Търговския регистър автоматично рефлектира върху редовността на исковата молба не кореспондира със закона. Всъщност към датата на подаване на исковата молба П. С. не е имал качеството на председател на З. „Сеславци 96“, а в последствие няма негово изрично изявление за потвърждаване на действията по подаването й. Ето защо, исковата молба е недопустима. В жалбата е посочено още, че в нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК Апелативен съд София не е обсъдил въпроса за липсата на индивидуализация на наетите земеделски площи, включваща посочване на техните граници, както и собствеността на процесната земеделска земя, което рефлектира върху валидността на договора, с оглед наличието на предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, и пренаемането й, предвид разпоредбата на чл. 234, ал. 1 ЗЗД. В атакуваното решение не е обсъден и въпросът за нищожността на договора като заобикалящ закона, а именно Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, издадена от Министерство на земеделието и храните. За подпомагане по отделните програми на Европейския съюз могат да кандидатстват земеделски стопани, които ползват и реално обработват земеделска земя. От касатора са наведени и доводи относно неизпълнение задължението на въззивния съд да обсъди релевантни негови твърдения, свързани с неизпълнение задължението на наемодателя З. „Сеславци 96“ реално да предостави ползването на земите, предмет на договора за наем.
В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се обосновава допускане на касационно обжалване с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. II и III ГПК. Сочи се, че решението на Апелативен съд София е очевидно неправилно, като е направено позоваване на Решение № 15/06.11.2018 г. по к. д. № 10/2018 г. на КС на Република България. Според касатора в цитираното решение е застъпено становището, че в приложното поле на предпоставката „очевидна неправилност“ законодателят е включил всички пороци на решението, обуславящи неговата неправилност, формулирани в чл. 281, т. 3 ГПК. Ето защо, жалбата следва да бъде селектирана независимо, че преценката за неправилност на обжалваното съдебно решение съставлява основание и за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението се преповтарят доводите за неправилност на решението, изложени и в касационната жалба. По въпроса за задължението да се пренаеме част, а не целия имот, предмет на договора за наем – чл. 234, ал. 1 ЗЗД, е посочено, че е решен в противоречие с решение № 14/06.03.2017 г. по т. д. № 50 113/2016 г. на ВКС, ГК, III ГО. Изложени са твърдения, че решението на Апелативен съд София е очевидно неправилно, тъй като противоречи на задължителната съдебна практика по въпроса как се идентифицират недвижими имоти – предмет на договор за наем /решение № 107/07.07.2017 г. по гр. д. № 4580/2016 г. на ГК, I ГО на ВКС/ и на чл. 2, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър. В изложението са изведени и въпросите : „Може ли волята на страните по един облигационен договор за наем да бъде заместена от заповед на административен орган – чужд на облигационното отношение, възникнало между страните по договора за пренаемане ?“ и „Може ли съдът сам да отстранява нередовности в исковата молба?“. Счетено е, че първият въпрос е разрешен в противоречие с решение № 46 от 07.03.2018 г. по гр. д. № 2489/2017 г. на ГК, IV ГО на ВКС.
При изложените доводи в касационната жалба е формирано искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК. Претендира се присъждане на разноски.
В отговора на З. „Сеславци 96“ се поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е постановил законосъобразно решение. Основанията, които излага касаторът, са били защитна теза и подробно са обсъдени от първоинстанционния и въззивен съд. Не отговаря на истината твърдението, че исковата молба е подписана от лице без представителна власт. П. С. е избран за председател на ПК „Сеславци 96“ с мандат до 2021 г. При вписването в Търговския регистър е допусната техническа грешка, която в последствие е отстранена. В отговора се противопоставя довод, че съдебната практика, на която се позовава касаторът, е неотносима към спора, а в друга част оборва твърденията му. Формулирано е искане касационната жалба да не бъде допускана до касация. Претендира се присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.
С атакуваното решение на Апелативен съд София е потвърдено постановено от Софийски градски съд решение, с което са уважени предявени при обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 82 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от З. „Сеславци 96“ срещу „В. Д.“ Е.. В решението са анализирани твърденията на страните и събраните по делото писмени доказателства, както и тези, събрани чрез заключението на съдебно – счетоводна и съдебно – агротехническа експертизи, и е формиран извод, че между страните е съществувала валидна облигационна връзка по договор за наем на земеделска земя, по силата на който ищецът е изпълнил задължението си да предостави безпрепятственото ползване на 2 830, 502 дка земя за уговорения срок, но наемателят не е изпълнил задължението си за заплащане на договорената наемна цена, освен авансово плащане на 30 000 лв. Възраженията на „В. Д.“ Е. са намерени за неоснователни. Констатирано е, че към датата, на която е сключен договорът за наем и подадена исковата молба, като председател на кооперацията е бил вписан П. С.. Счетено е, че допуснатата фактическа грешка в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /Т./ относно продължителността на мандата му като председател не рефлектира върху редовността на исковата молба и действителността на договора за наем. В решението е посочено, че земеделската земя, предмет на договора, е описана с достатъчна конкретизация. В подписаното от страните споразумение за ползване на земеделски земи на основание чл. 37, ал. 2 ЗСПЗЗ е отразено, че същото е изготвено въз основа на предварителен регистър и карта на масивите за ползване. С решението не е уважено и възражението, че единствено приложим по отношение на възмездното ползване на земеделски земи е специалният Закон за арендата в земеделието, като е направено позоваване на т. 2 от ТР № 2/20.07.2017 г. по т. д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Не са възприети за основателни и доводите, че с договора се заобикаля закона или, че същият е в противоречие с добрите нрави.
Изложените от касатора доводи за допускане на въззивното решение до касация следва да бъдат обсъдени съобразно тежестта на сочените в жалбата и изложението по чл. 284 ГПК пороци.
Аргументираната от касатора теза за недопустимост на решението, постановено от Апелативен съд София, за който порок касационната инстанция и служебно е длъжна да следи, не може да бъде споделена. При преглед в Т. двете предходни съдебни инстанции са установили, че към датата, на която е подадена исковата молба – 02.10.2017 г., като председател на З. „Сеславци 96“ и нейн законен представител е вписан П. С.. Действително, в регистъра е посочено, че мандатът му изтича на 15.12.2016 г., но на 19.10.2017 г. е извършена поправка на фактическа грешка по реда на чл. 27 ЗТРРЮЛНЦ и за край на мандата е посочена датата 20.05.2021 г. С отстраняване на грешката третите лица, включително съдът, са известени, че мандатът на председателя изтича на 15.12.2016 г., след което същият е подновен до датата 20.05.2021 г., т. е. законен представител на З. „Сеславци 96“ и към датата, на която е подадена исковата молба, е П. С.. Но дори да се приеме тезата, че към 02.10.2017 г. мандатът на председателя на ищцовата кооперация е изтекъл, то представителните му функции не са отпаднали автоматично. За третите лица важи вписването в регистъра до заличаването му съобразно правилото чл. 10, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Пълномощията на председател на кооперация се прекратяват по негова инициатива /чл. 26, ал. 4 Закон за кооперациите /ЗК// или по решение на общото събрание /чл. 26а ЗК, вр. с чл. 15, ал. 4, т. 2а ЗК/. В закона не е предвидено, че изтичането на мандата води автоматично до отпадане на пълномощията и наличието на законна представителна власт по отношение на кооперацията спрямо трети лица. Пълномощията се считат погасени със заличаване на вписването на председателя в Т.. Относно конститутивното действие на вписването и действие на вписването спрямо трети лица ВКС е имал повод да се произнесе в редица свои решения /решение № 108/08.10.2015 г. по т. д. № 2263/2014 г. на ТК, II ТО, решение № 273/09.04.2009 г. по гр. д. № 6371/2007 г. на ГК, IV ГО, решение № 39/15.04.2011 г. по т. д. № 526/2010 г. на ТК, I ТО, решение № 135/09.11.2009 г. по т. д. № 184/2009 г. на ТК, I ТО, решение № 39/15.04.2011 г. по т. д. № 526/2009 г. на ТК, I ТО/. В сочените актове е прието, че конститутивното действие на вписването в Т. намира проявление спрямо трети лица от деня на отразяване на съответните обстоятелства в регистъра. Следователно, трябва да бъде споделена тезата на предходните две съдебни инстанции, че към датата, на която е подадена исковата молба, председател на кооперацията е вписаният в Т. П. С., поради което същата е годно основание да възникне валидно процесуално правоотношение между кооперацията и съда. Не е налице ненадлежно упражняване правото на иск, поради което постановените от първа и въззивна инстанция решения не страдат от сочения в касационната жалба порок по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. II ГПК.
С новосъздадената през 2017 /ДВ бр. 86/2017 г./ алинея 2 на чл. 280 ГПК се предвижда, че независимо от предпоставките за допускане на касационно обжалване, регулирани в алинея 1 на чл. 280 ГПК, въззивното решение се допуска до касация при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. С решение № 15/06.11.2018 г. на КС по к. д. № 10/2018 г. е отхвърлено искането на тричленен състав на ВКС, ГК, III ГО за установяване противоконституционност на чл. 280, ал. 2 ГПК в частта „….както и при очевидна неправилност“. В мотивите на решението е посочено, че главната цел на новата разпоредба е да предотврати влизането в сила на въззивни решения и определения, които са нищожни, недопустими или неправилни поради някое от трите основания за това – нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Въведеното основание „очевидна неправилност“ се разглежда от КС като самостоятелно такова и различно от основанията, визирани в алинея 1 на чл. 280 ГПК, поради което не е обусловено от формулиране на правен въпрос. В решението още е посочено, че ВКС е призван да разкрие правния смисъл на бланкетния законов текст. След постановяване на соченото решение от КС ВКС при произнасяне в различни свои актове е изтълкувал съдържанието на нововъведената разпоредба като е счел, че „очевидна неправилност“ е квалифицирана форма на неправилност, която е налице, когато решението страда от толкова съществен порок, че същият може да бъде констатиран „на пръв поглед“, prima facie, без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /съответствие с материалния или процесуалния закон, както и обоснованост/. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при драстично нарушение на правилата на формалната логика. В процесната хипотеза не се установява наличие на сочения селективен критерий за достъп до касационен контрол – чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК. Въззивният съд е приложил разпоредбите, касаещи договор за наем в ЗЗД, като е отчел даденото от ВКС разрешение в ТР № 2/2015 г. на ОСГТК, в което е прието, че договорът за наем на земеделска земя е действителен, независимо от наличието на специална законова регламентация по Закона за арендата в земеделието. Останалите доводи за наличие на „очевидна неправилност“, наведени от касатора, могат да бъдат проверени само при обсъждане на възприетите от въззивната инстанция фактически и правни изводи, поради което не удовлетворяват съдържанието на чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК, изяснено по тълкувателен път от ВКС.
Допускането на касационно обжалване съгласно разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално правен или процесуално правен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да формулира ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Материално правният или процесуално правен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора въпрос е обусловил правните изводи на съда, но не и дали тези изводи са законосъобразни.
В депозираното изложение не е изведен конкретен въпрос, който според касатора е обусловил правни изводи на въззивния съд по приложение на чл. 234, ал. 1 ЗЗД. Следва да се посочи, че във въззивното решение изобщо не е обсъждан въпросът за пренаемане на земеделска земя от страна на ищеца З. „Сеславци 96“, а довод за неправилно приложение на сочената разпоредба от ЗЗД не е направен с отговора на исковата молба. Цитираната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК практика, обективирана в решение № 14/06.03.2017 г. по т. д. № 50 113/2016 г. на ВКС, ГК, III ГО, касае друг въпрос, а именно приложение на чл. 15, ал. 3 ТЗ и отговорността на приобретателя и прехвърлителя при поети задължения по договор за наем след прехвърляне на търговско предприятие.
Сочената от касатора неправилност на въззивното решение, свързана с индивидуализация на предоставените под наем земеделски земи, е декларативна и също не съдържа правен въпрос от значение за изхода на спора, съобразно разясненията на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Твърденията за неправилност на решението поради неправилен извод на Апелативен съд София за наличие на индивидуализация на отдадените под наем имоти не кореспондира с изводите на двете съдебни инстанции, че имотите са в достатъчна степен конкретизирани чрез подписано преди сключване на договора за наем споразумение, към което са приложени и скици. Дали изводите за надлежно идентифициране на имотите са правилни и съответстват на събрания по делото доказателствен материал е въпрос относно правилността на постановеното въззивно решение, която не може да бъде проверявана във фазата на селекция по реда на чл. 288 ГПК.
Въпросът „Може ли волята на страните по един облигационен договор за наем да бъде заместена от заповед на административен орган – чужда на облигационното отношение, възникнало между страните по договора за пренаемане?“ няма връзка с твърденията в исковата молба, отговора на исковата молба и изводите на въззивния съд по повод предявените искове, ето защо, той не е обуславящ изхода на спора, съответно не удовлетворява основният селективен критерий за достъп до касационен контрол. Зададеният въпрос е изцяло хипотетичен. В нито един момент от развитие на производството касаторът не е твърдял наличие на административен акт, заместващ волята на страните по договора, а и такъв извод не е формулиран в атакуваното решение. Апелативен съд София е приел, че с подписване на споразумение /което няма характер на административен акт/ страните са индивидуализирали отдадените под наем земи с общ площ 2 830, 502 дка за земеделската 2014/2015 г.
Последният въпрос, касаещ задължението на съда служебно да отстранява нередовности в исковата молба, е предпоставен от неточното твърдение на жалбоподателя, че исковата молба на З. „Сеславци 96“ е нередовна. Както вече беше посочено, още с депозирането си в съда исковата молба е отговаряла на изискванията за редовност, регламентирани в чл. 127 ГПК. Въпросът е непрецизно зададен, поради което няма характеристиката на такъв, обосноваващ допуск до касация.
Касационната инстанция намира, че след като не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 2, предл. II и предл. III ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на Апелативен съд София.
При формулирано искане и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 500 лв. за осъществена защита от адвокат.
С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 786/05.04.2019 г. по в. т. д. № 5154/2018 г. по описа на Апелативен съд София.
ОСЪЖДА „В. Д.“ Е., ЕИК[ЕИК], да заплати на З. „Сеславци 96“, ЕИК[ЕИК], сума в размер на 500 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.