3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
[населено място], 24.03.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т. д. № 481 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. К. Н. срещу определение № 3812/04.12.2018 г. по в. ч. д. № 5645/2018 г. на Апелативен съд София, в частта с която е потвърдено определение от 25.09.2018 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 14 842/2014 г. за отхвърляне на искане с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК относно освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 200 лв.
Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на атакуваното определение, тъй като същото не е в достатъчна степен аргументирано. Съдът не е взел в предвид актуалните данни за размера на минималната работна заплата. Претендира отмяна на атакуваното определение и постановяване на друго такова, с което да бъде освободен изцяло от заплащане на държавна такса по повод подадена от него въззивна жалба вх. № 106 254/07.08.2018 г.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е формулирал конкретен въпрос, който да е от значение за решаващите изводи на въззивния съд. Релевира основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практика на ВКС и по специално определение № 114/04.06.2014 г. по гр. д. № 2625/2014 г., определение 267/28.07.2014 г. по гр. д. № 7515/2013 г. и определение № 310/14.12.2017 г. по т. д. № 1556/2017 г. на I ТО, които всъщност нямат характера на практика по смисъла на цитираната разпоредба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност по чл. 284 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
С обжалваното определение на Апелативен съд София частично е потвърдено определение от 25.09.2018 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на искане с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК относно освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 200 лв. Въззивната инстанция след съвкупна преценка на всички декларирани от Н. К. Н. обстоятелства /липса на имущество, нетен месечен доход в размер на 670 лв. и задължение за издръжка на малолетно и непълнолетно деца/ е счел, че последният не би могъл без значителни лишения да заплати държавна такса в размер на 1 000 лв., но има възможност да заплати такава в размер на 200 лв.
Не са налице предпоставките за допускане на атакуваното въззивно определение до касационно обжалване.
С оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намират приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално правен или процесуално правен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Касационната инстанция не е задължена да извежда правния въпрос, а може само, при наличието му, да го уточни.
В процесната хипотеза не е формулиран въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Ето защо, липсва общата предпоставка за допускане до факултативен касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. От своя страна това означава, че не следва да бъде обсъждана сочената от касатора допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Обжалваното определение не следва да бъде допуснато до разглеждане с оглед преценка дали същото е законосъобразно постановено.
С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3812/04.12.2018 г. по в. ч. д. № 5645/2018 г. на Апелативен съд София, в частта с която е потвърдено определение от 25.09.2018 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 14 842/2014 г. за отхвърляне на искане с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК относно освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 200 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.