О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
София, 21.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Десислава Добрева
при секретаря ……………………………………..…. и с участието на прокурора …………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 392 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК – във вр. чл. 248, ал. 3 ГПК и чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”-София /по-нататък „Бюрото”/, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие против имащата характера на определение част от решение № 1528/15.VІІ.2016 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр. дело № 4962/2015 г., с която – на основание чл. 78, ал. 5 ГПК – е бил намален размера на присъдените в полза на настоящия частен касатор, представляван от софийското адвокатско д-во „Д.&Г.” разноски за първоинстанционното производство пред СГС до размер на сумата от 3 672 лв. (три хиляди шестстотин седемдесет и два лева), представляваща съответна част от изплатен хонорар за един адвокат на Бюрото от САК.
Сдружението настоящ частен касатор поддържа общо оплакване за незаконосъобразност на атакуваното определение, инвокирайки довод, че въззивният съд „неправилно е приел, че делото не съставлява фактическа и правна сложност”. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, посредством увеличаване на дължимото на основание чл. 38 ЗА в полза на адвоката П. И. Ш. от АК-Търговище възнаграждение с още 1598 лв. (хиляда петстотин деветдесет и осем лева) – или до размер на първоначално определената от първостепенния съд сума от 5 270 лв., като всеки един от двамата ответници по касация бъде осъден да заплати по още 799 лв.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата частна касационна жалба Бюрото неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакувано определение въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практика на ВКС, обективирана както в т. 3 от задължителните постановки на ТР № 6/6.ХІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., така и в Опр. № 316/12.VІ.2017 г. на ІІ-ро т.о. по ч. т. дело № 239/2017 г.; в Опр. № 177/29.V.2017 г. на ІІІ-то г.о. по ч. гр. дело № 1474/2017 г. , а също и в Опр. № 6/18.ІV.2017 г. на състав на ІІ-ро г.о. по гр. дело № 3130/2016 г., по следните два правни въпроса:
1./ „Счита ли се за мотивирано решението на въззивния съд в частта му за разноските, имаща характера на самостоятелно определение /по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК – бел. на ВКС/, когато в него се посочва общо, че решаващият съд се е съобразил с предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК, приемайки, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия?”;
2./ „Задължен ли е съдът, който е сезиран от страната с възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, при всеки случай да намалява същото до предвидения в Наредба № 1/04 г. на Висшия адвокатски съвет минимум?”
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответниците по касация С. Я. И. и А. З. Щ. – двамата от [населено място], община [населено място], обл. Я., писмено са възразили чрез общия си процесуален представител по пълномощие от САК единствено по основателността на поддържаното от Бюрото бланкетно оплакване за неправилност на атакуваното въззивно определение по чл. 78, ал. 5 ГПК, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане – на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата – на дължимо възнаграждение в полза на техния адвокат О. В. К. с кантора в [населено място], [улица], ет. ІV: съобразно съответните правила на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Върховният касационен съд на Републиката, ТК, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата частна касационна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните:
За да отмени решението на първостепенния съд вкл. и в частта, с която С. И. и А. Щ. са били осъдени да заплатят в полза на Бюрото настоящ частен касатор разноски за първоинстанционното производство над 3 672 лв., (т.е. за разликата от 1598 лв. – до първоначално присъдения в полза на сдружението размер от 5 270 лв.) въззивната инстанция, сезирана с изричното тяхно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, е приела, че доколкото образуваното пред СГС дело е било с предмет, произтичащ от преки искове срещу застрахователи, то не е разкривало някаква фактическа или правна сложност. В това отношение аргументацията на САС е била, че такова дело има рутинен характер „и страните не са се сблъсквали с отклонения от традиционното протичане на тези дела”.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в съответния обжалван акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на неговия акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че и първият от двата правни въпроса, релевирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата частна касационна жалба, се отнася до правилността на атакувания с нея акт на въззивния съд, вкл.и предвид инвокирания в нея довод, че САС „неправилно е приел, че делото не съставлява фактическа и правна сложност”. Погрешното отъждествяване от Бюрото настоящ частен касатор на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Докато вторият правен въпрос в товма изрложениеи по чл. 284, ал. 3 ГПК е с изцяло хипотетичен характер и въобще не е бил предмет на произнасянето на въззивния съд с атакуваната част от решението му, имаща характера на определение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ето защо, предвид така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е допълнителната предпоставка по т. 1 на същия законов текст.
При този изход на делото в настоящето частно касационно производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и предвид изрично направеното от двамата ответници по касация искане по чл. 81 – във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК за присъждане на възнаграждение в полза на процесуалния им представител по пълномощие от САК – на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, настоящият състав на ВКС намира, че на последния следва да се определи възнаграждение в размер на сумата 238.50 лв. (двеста тридесет и осем лева и петдесет стотинки): съобразно правилата на чл. 7, ал. 2, т. 2, във вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на имащата характера на определение ЧАСТ от решение № 1528 на Софийския апелативен съд от 15.VІІ.2016 г., постановено по гр. дело № 4962/2015 г., с която – на основание чл. 78, ал. 5 ГПК – е било намалено присъденото на Сдружението „НББАЗ”, представлявано от софийското адвокатско д-во „Д.&Г.”, разноски за първоинстанционното производство, пред СГС до размер на сумата 3 672 лв. (три хиляди шестстотин седемдесет и два лева), представляваща съответна част от изплатен хонорар за един адвокат от САК.
О С Ъ Ж Д А частния касатор Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” със седалище и адрес на управление в гр.София, ул. „”Г. И.” № 2, ет. ІІ, ДА ЗАПЛАТИ – на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата – на общия процесуален представител на двамата ответници по касация адвокат О. В. К. от САК с кантора в [населено място], [улица], ет. ІV, възнаграждение в размер на сумата 238.50 лв. (двеста тридесет и осем лева и петдесет стотинки) за настоящето частно касационно производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. дело № 392 по описа за 2017 г.