О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 503
гр.София, 06.11.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1482 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Пресил Реъл Естейт“ ООД срещу решение № 97/19.03.2019 г. по в. т. д. № 32/2019 г. по описа на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 119/13.11.2018 г. по т. д. № 130/2017 г. на Окръжен съд Хасково за отмяна на всички решения, взети на 11.09.2017 г. от общото събрание на съдружниците в „Пресил Реъл Естейт“ ООД.
В подадената от „Пресил Реъл Естейт“ ООД жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като въззивната инстанция се е произнесла по недопустим иск, както и поради обстоятелството, че в мотивите на решението се е произнесла относно истинността на нотариалното удостоверяване върху нотариална покана рег. № 2408, том 1, № 152 на нотариус рег. № 420 на НК без да е налице открито производство по реда на чл. 193 ГПК. При евентуалност се сочи, че решението е неправилно постановено поради нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивният съд неправилно е разпределил доказателствената тежест при оспорване верността на удостовереното от нотариуса обстоятелство за връчване по реда на чл. 47 ГПК на нотариална покана рег. № 2408, том 1, № 152 на нотариус рег. № 420 на НК. В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се обосновава допускане на касационно обжалване с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 2, предл. II и предл. III ГПК с твърдения, че решението е вероятно недопустимо, евентуално очевидно неправилно поради явна необоснованост на изводите на въззивната инстанция относно приложение на чл. 47 ГПК и чл. 179, ал. 1 ГПК. Отделно от това, се сочи наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и са формулирани въпроси, които според касатора са обусловили изхода на спора пред въззивната инстанция и са решени в противоречие с практиката на ВКС – Решение № 29/28.06.2018 г. по т. д. № 1738/2017 г. на ГК, I ГО, както и същите са от значение за развитие на правото. Въпросите са следните :
1. „При оспорване на връчената по реда на чл. 47 ГПК нотариална покана в доказателствена тежест на коя от страните е установяване истинността /верността/, респ. неистинността /неверността/ на нотариалното удостоверяване относно връчването – на оспорващата или на страната, в чиято полза са удостоверени обстоятелствата?“
2. „При оспорване на връчена по реда на чл. 47 ГПК нотариална покана в тежест на оспорващия ли е да установи неистинността /неверността/ на нотариално удостоверяване относно?“
3. „При оспорване на връчена по реда на чл. 47 ГПК нотариална покана в тежест на страната, в чиято полза са удостоверените факти ли е да установи надлежното връчване на поканата, т. е. спазване на процедурата по връчването й и съответно истинността на удостоверяването?“
При изложените доводи в касационната жалба е формирано искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и обезсилено, евентуално отменено съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 и ал. 4 ГПК. Претендира се присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.
В отговора на Т. Х. Т. се поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Искът по чл. 74 ТЗ е предявен в преклузивния 14 дневен срок, доколкото ответникът по касация и ищец в първоинстанционното производство не е бил надлежно поканен на процесното общо събрание, съответно не е присъствал на него и не е узнал за взетите решения на датата 11.09.2017 г. В отговора се сочи още, че не е налице очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като съдът е извършил подробен анализ на представените покани, които не са били надлежно връчени на Т.. Навежда се и довод, че изложението на касатора не отговоря на изискванията за допускане до касация, изведени по тълкувателен път в ТР № 1/2009 г. от 19.02. 2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като зададените три въпроса касаят правилност на обжалваното решение. Не са налице и данни за отклонение на Апелативен съд Пловдив от задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК по приложение на чл. 47 ГПК, както и от разрешенията, дадени в т. 1 и т. 2 на ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В отговора на касационната жалба се претендира и присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционния акт, въззивният съд е съобразил предвиденото в разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ГПК, която регламентира правилото, че преклузивният срок за предявяване на иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за съдружник, който не е присъствал и не е бил редовно поканен на общо събрание, започва да тече от датата на фактическо узнаване за взето на това общо събрание решение, но не по – късно от три месеца от датата, на която е проведено събранието. Приел е, че ищецът Т. Т. не е бил надлежно поканен за свиканото и проведено на 11.09.2017 г. общо събрание на съдружниците в „Пресил Реъл Естейт“ ООД, нито е присъствал на същото, поради което срокът по чл. 74, ал. 2 ТЗ за него е започнал да тече от датата на фактическо узнаване за взетите на това събрание решения – 27.09.2017 г. При преценка на тези обстоятелства въззивният съд е достигнал до извод, че исковата молба е надлежно подадена, съответно предявеният с нея иск е допустим. При изследване на въпроса относно редовното уведомяване на Т. за свиканото на 11.09.2017 г. общо събрание на съдружниците съдът е достигнал до извод, че не са налице изискванията на чл. 47 ГПК, за да се приеме наличие на редовно уведомяване за събранието при приложение на законовата фикция. Съобразил е, че в представените по делото разписки не са посочени часове на извършени три посещения, а с уведомлението по чл. 47 ГПК не е представен констативен протокол, разписка или друг документ, от които да се установи, че са изпълнени изискванията на чл. 50 ЗННД – кога е търсен адресатът, дали е търсено и намерено лице, което да е съгласно да получи съобщението, дали уведомление е залепено на вратата или на пощенската кутия, дали връчителят е пуснал уведомление в нея.
Тъй като в процесната хипотеза допустимостта на въззивното решение е логическа последица от разрешаване на въпроса, касаещ редовното уведомяване на Т. Т. за свиканото и проведено на 11.09.2017 г. общо събрание на съдружниците в „Пресил Реъл Естейт“ ООД и оттам за разрешаване на въпроса надлежно ли е упражнил правото си на иск по чл. 74, ал. 2 ТЗ, то първо следва да бъде обсъден доводът на касатора относно приложение на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално правен или процесуално правен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да формулира ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В процесната хипотеза формулираните от касатора три въпроса всъщност могат да бъдат обобщени в един, а именно : При оспорване удостоверителното изявление на нотариуса относно връчване на нотариална покана по реда на чл. 47 ГПК чия е доказателствената тежест да се установи неговата неистинност, респективно истинност по смисъла на чл. 193, ал. 3 ГПК – на страната, която го оспорва, или на страната, която се позовава на него. Формулираният въпрос е свързан с приложението на чл. 47, ал. 5 ГПК /в редакцията му преди изменението в ДВ, бр. 86/2017 г./, вр. с чл. 50 ЗННД и чл. 592 ГПК, обусловил е извода на въззивния съд, че извършеното по този ред уведомяване за свикано общо събрание на 11.09.2017 г. на съдружниците в „Пресил Реъл Естейт“ ООД е ненадлежно, и се явява релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, което удовлетворява общия критерий за достъп до касация.
Неоснователно се явява позоваването на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Нормата на чл. 47 ГПК /ред. преди изменението в ДВ, бр. 86/2017 г./ предвижда, че ответникът се счита за редовно уведомен, когато не може да бъде намерен на постоянния или настоящ адрес, не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението по смисъла на чл. 46, ал. 1 – 3 ГПК, на вратата, или на пощенската кутия, или на входната врата, или на видно място около нея е залепено съобщение, че съдебните книжа са оставени в канцеларията на съда, или в общината и същите не са получени в двуседмичен срок. Цитираната разпоредба в алинея 5 предвижда фикция, че е налице редовно уведомяване при осъществяване на всички факти, предвидени в хипотезиса на алинеи 1 – 4, въпреки, че реално такова не е извършено. Фикцията е създадена от законодателя с цел процесуална дисциплина и осигуряване движението на исковото производство. Формирана е трайна и непротиворечива практика на ВКС, че разпоредбата на чл. 47 ГПК е приложима и в нотариалните производства при връчване на нотариални покани по реда на чл. 50 ЗННД и чл. 592 ГПК, т. е. нотариусът може да фингира връчване на поканата, ако са осъществени предвидените от чл. 47 ГПК факти. В случай, че те не са осъществени, не може да се приеме, че е налице редовно връчване. При формулирани възражения относно редовността на връчването съдът е длъжен да провери дали действително са се осъществили всички предвидени от сочената правна норма факти. Израз на тази практика са постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК решение № 217/12.05.2015 г. по т. д. № 62/2014 г. на ТК, I ТО, решение № 84/05.06.2014 г. по т. д. № 1220/2013 г. на ТК, II ТО, решение № 233/03.07.2014 г. по гр. д. № 5100/2014 г. на ГК, III ГО, както и определения по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК № 517/05.07.2011 г. по ч. т. д. № 187/2011 г. на ТК, II ТО, определение № 1023/13.11.2012 г. по ч. т. д. № 779/2012 г. на ТК, II ТО.
Не може да бъде споделено твърдението на касатора, че въззивният съд се е отклонил от практиката на ВКС, обективирана в решение № 29/28.06.2018 г. по т. д. № 1738/2017 г. на ТК, I ТО на ВКС /неправилно посочено като постановено от ГК на ВКС/. Решението е постановено при съобразяване с безпротиворечиво приеманото от различни състави на ВКС, че издаваните от нотариуса, включително при връчване на нотариална покана, констативни протоколи по смисъла на чл. 593 ГПК имат обвързваща съда материална доказателствена сила в качеството им на официални удостоверителни документи. Тази практика е обективирана в решения на ВКС ТК, II ТО № 163/25.02.2016 г. по т. д. № 2335/2014 г., № 84/05.06.2014 г. по т. д. № 1220/2013 г., № 196/22.11.2013 г. по т. д. № 665/2012 г., № 196/17.12.2009 г. по т. д. № 20/2009 г., както и решения на ВКС, ТК, I ТО № 74/14.07.2011 г. по т. д. № 633/2010 г., № 104/03.10.2011 г. по т. д. № 876/2010 г. Удостоверените от нотариуса факти следва да бъдат приети за осъществени. В случай, че е удостоверено осъществяването на всички факти, предвидени в чл. 47, ал. 1 – 4 ГПК, то следва да се фингира редовно връчване на нотариална покана. Когато релевантните факти не са удостоверени в тяхната пълнота, то съдът не може да приеме, че е налице осъществяване фактическия състав на разпоредбата. Следва да се има предвид и обстоятелството, че не може да бъде поставен знак за равенство между удостоверените от нотариуса действия, които той или натоварено от него длъжностно лице, или трето лице са извършили, или възприети от него изявления на трети лица и извода му относно приложение диспозицията на правна норма, каквато е хипотезата при отбелязване, че нотариална покана е връчена при фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК с уведомление по ал. 1 ГПК. В мотивите на решението си Апелативен съд Пловдив не е отрекъл удостоверителните функции на нотариуса, нито характера на издаваните от него свидетелстващи документи, но е преценил, че по делото не е надлежно доказано осъществяване на всички факти, предвидени в чл. 47, ал. 1 – 4 ГПК, за да се приеме фингирано връчване на нотариалната покана, адресирана до Т. Т..
Наличието на формирана практика по приложението на чл. 47 ГПК, по отношение на която не е доказана необходимост да бъде осъвременявана, изключва приложение на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
При липса на обосновано от касатора нарушение на въззивния съд по приложение на чл. 47 ГПК, атакуваното решение следва да се прецени като допустимо постановено по предявен в преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ иск. Т. Т. не е бил редовно уведомен за свиканото на 11.09.2017 г. общо събрание, поради което началото на срока по чл. 74, ал. 2 ТЗ не следва да се брои от 11.09.2017 г., както твърди касаторът.
Не води до недопустимост на решението твърдяното в касационната жалба нарушение на правилото, регламентирано в чл. 193 ГПК, а до неговата неправилност. Същото предвижда процедура по проверка на писмено доказателство. Законосъобразността на извършването й не рефлектира върху надлежното упражняване на потестативното право на иск.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен е съдебният акт, който е постановен в обратния смисъл на закона, или въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
Настоящият състав намира, че след като не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на Апелативен съд Пловдив.
При направено искане и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати сторените от ответника по касационната жалба разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 97/19.03.2019 г. по в. т. д. № 32/2019 г. по описа на Апелативен съд Пловдив.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Пресил Реъл Естейт“ ООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Т. Х. Т., ЕГН [ЕГН], сума в размер на 400 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.