О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
София, 24.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Десислава Добрева
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 280 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во, във вр. чл. 262, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 20718 от 15.ХІ.2019 г. на плевенското „Интерхотели” АД (в несъстоятелност), подадена чрез неговия изпълнителен директор против определение № 3566 на Софийския апелативен съд, ТК, 13-и с-в, от 30.Х.2019 г., постановено по т. д. № 4595/2019 г., с което – предвид констатация за липса на правен интерес – е била върната въззивната жалба на това дружество срещу първоинстанционното решение № 868/7.V.2019 г. на СГС, ТК, с-в VІ-9, по т.д. № 1778/2017 г. и, в резултат от прекратяване на въззивното производство, търговецът настоящ частен жалбоподател е бил осъден да заплати на по сметката на САС държавна такса в размер на 459 892.24 лв. (четиристотин петдесет и девет хиляди, осемстотин деветдесет и два лева и двадесет и четири стотинки).
Поддържайки общо оплакване за неправилност на атакуваното прекратително определение на САС, частният жалбоподател „Интерхотели” АД (в Н.) претендира отменяването му, инвокирайки довод, че първостепенният съд изрично му е предостави право на обжалване на постановеното от него решение по спора пред апелативната инстанция.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК новоназначеният постоянен синдик на същото търговско дружество, в качеството му на ответник по частната жалба, е изразил становище за оставянето й без уважение, изтъквайки, че законосъобразно и обосновано САС е преценил липсата на правен интерес за атакуване на постановеното от СГС първоинстанционно решение: за отхвърляне на предявени от учреденото по законите на щата Невада, САЩ, на 7.VІ.2012 г. „Си Ес Пи Фънд Мениджърс” ООД срещу търговеца настоящ частен жалбоподател в условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ с предмет съществуването на негови предявени, но неприети в производството по несъстоятелност на плевенския търговец вземания в общ размер на 91 978 449 лв. (деветдесет и един милиона, деветстотин седемдесет и осем хиляди, четиристотин четиридесет и девет лева).
Останалите двама ответници по настоящата частна жалба, а именно ищцовото американско „Си Ес Пи Фънд Мениджърс” ООД, както и конституираната в процеса като подпомагаща страна „Корпоративна търговска банка” АД (в Н.), представлявана от двамата си постоянни синдици, не са ангажирали становища по основателността на общото оплакване за неправилност на атакуваното прекратително определение на САС по чл. 262, ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното въззивно производство пред САС, настоящата частна жалба на плевенското „Интерхотели” АД (в Н.) ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
За да разпореди връщане на въззивната жалба (с вх. № 80770/19.VІ.2019 г. по описа за на СГС), подадена от ответното по отхвърлените срещу него положителни установителни искове с правно основание по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ плевенско търговско дружество, обявено в несъстоятелност, съставът на САС е приел, че с този благоприятен за него процесуалноправен резултат въззивната му жалба се оказва лишена от правен интерес.
Този решаващ правен извод на въззивната инстанция за прекратяване на делото е законосъобразен и затова ще следва да бъде споделен. Съгласно т. 18 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1 от 4.І.2001 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2000 г., които не са изгубили своята актуалност и при сега действащия Граждански процесуален кодекс, в сила от 1.ІІІ.2008 г., страната не може да обжалва само мотивите на решението, ако то я удовлетворява като резултат. Константна е съдебната практика, че за съществуването на право на въззивна жалба е необходимо да има правен интерес от обжалването на първоинстанционното решение, докато при неговата липса правото на въззив не съществува.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3566 на Софийския апелативен съд, ТК, 13-и с-в, от 30.Х.2019 г., постановено по т. д. № 4595/2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. дело № 280 по описа за 2020 г.