О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
София, 15.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Десислава Добрева
при секретаря ……………………………..……..……. и с участието на прокурора ……………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 1282 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 in fine ГПК, във вр. чл. 248 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 1553 от 15.ІV.2019 г. на благоевградското „Зърноизкупуване С.Т.Х.” АД, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против въззивното определение № 1353 на Благоевградския ОС, ГК, 1 с-в, от 11.ІV.2019 г., постановено по ч. гр. дело № 165/2019 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на този търговец срещу определение на РС-Благоевград от 3.І.2019 г. по гр. дело № 1753/2015 г. – за оставянето без разглеждане, като просрочена, на негова молба (вх. № 6200 от 19.Х.2018 г. по описа на РС-Благоевград) с правно основание по чл. 248 ГПК.
Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение, търговецът настоящ частен касатор претендира отменяването му и постановяване на друго от настоящата инстанция, с което да се приемело, че искането му по чл. 248 ГПК „не е преклудирано и на ответника по делото следва да бъдат присъдени сторените разноски в процеса, а именно платено адвокатско възнаграждение в общ размер на 3 000 лв.”
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната си касационна жалба подателят й „Зърноизкупуване С.Т.Х.” АД обосновава приложно поле на частното касационно обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваното въззивно определение Благоевградският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана както в задължителните постановки на ТР № 6/6.ХІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., така и в постановени по реда на чл. 290 ГПК две решения, а също и в две постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определения, по следните три правни въпроса:
1./ „От кой момент започва да тече срокът на страната за направата на искане с правно основание по чл. 248 ГПК на акт, който не й е връчван?”;
2./ „Длъжен ли е съдът да препрати служебно по компетентност неправилно подадено до него искане?”;
3./ „Смята ли се за пропуснат срокът, когато е направено искане с правно основание по чл. 248 ГПК и същото е адресирано до друг съд?”
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Благоевградския ОС, настоящата частна касационна жалба на „Зърноизкупуване С.Т.Х.” АД ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните:
За да потвърди определението на първостепенния съд, с което той е оставил без разглеждане /като процесуално недопустимо – просрочено/ искането на търговеца настоящ частен касатор с правно основание по чл. 248 ГПК, въззивната инстанция е съобразила, че в процесния случай делото, заведено по установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 5 ГПК, е било приключено не с влязло в сила решение по съществото на спора, а с влязло в сила в хипотезата на чл. 296 т. 3 ГПК прекратително определение по чл. 129, ал. 3 ГПК /за връщане на исковата молба на насрещната по спора страна „Зърнени храни” АД/. Поради това решаващият извод на Благоевградския ОС в атакуваното негово определение е досежно това, че преклузивният срок по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК е бил едноседмичен – съгл. чл. 275, ал. 1 ГПК, като същият е започнал да тече от момента на узнаването от страна на настоящия частен касатор за постановеното от ВКС определение по чл. 273, ал. 3 ГПК, т.е. конкретно от датата 7 юни 2016 г., когато в изпратена по пощата чрез РС-Благоевград до ВКС молба с правно основание по чл. 248 ГПК /вх. № 3172/ той е заявил, че „е налице стабилен съдебен акт за прекратяване на производството по делото”. Следователно произнасянето на въззивния съд с атакуваното определение е в точно съответствие с практиката на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 273, ал. 3 ГПК определение № 362/11.Х.2017 г. на състав на ІІІ-то г.о. по ч. гр. дело № 3227/2017 г., според което: „При незасягане въобще на въпроса за отговорността на страните за съдебни разноски в първоинстанционното производство от въззивния съд, във въззивния съдебен акт, неизпълненото задължение на първоинстанционния съд да съобщи първоинстанционния акт и да връчи препис от него на страната, има за последица незапочване на течението на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Подадена в такава хипотеза молба с правно основание по чл. 248 ГПК всякога е в срок, тъй като срокът започва да тече от момента на съобщаване на обжалваемия съдебен акт на страната”.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г.на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в съответния акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. На плоскостта на това задължително разяснение в процесния случай по необходимост се налага извод, че останалите два, формулирани от търговеца настоящ частен касатор в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК правни въпроса /тези с пор. №№ 2 и 3/, са с изцяло хипотетичен характер – те не са били предмет на произнасянето на Благоевградския ОС с атакуваното въззивно определение, отнасящо се до молба на „Зърноизкупуване С.Т.Х.” АД с правно основание по чл. 248 ГПК, но подадена две години и 4 м. след първата, по съществото на която ВКС се е произнесъл с определението си № 474/3.ХІ.2016 г. по ч. т. дело № 376/2016 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 1398 на Благоевградския окръжен съд от 25.ІІІ.2019 г., постановено по ч. гр. дело № 165/2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2