О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
София, 06.03.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Десислава Добрева
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора……….…………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1678 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 7379 от 11.IV.2019 г. на Г. Д. М. от [населено място], [община], подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 388 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 18.11.2019 г., постановено по гр. дело № 1342/2018 г., с което – при установен принос на пострадалата от 1/3 за настъпване на увреждащия я резултат – е бил отхвърлен прекия иск на настоящата касаторка с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, воден срещу ответното „Дженерали застраховане“ АД-София, в частта му за разликата над присъденото й застрахователно обезщетение от 10 000 лв. за понесени неимуществени вреди от процесното ПТП, настъпило на 11.V.2015 г. и до пълния предявен размер на претенцията от 26 000 лв.
Оплакванията на касаторката М. са за постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това тя претендира частичното касиране /вкл. и досежно разпределената от въззивния съд отговорност на страните за разноски/ и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който застрахователят да бъдел осъден за заплати „обезщетение до пълния претендирай размер, заедно със законната лихва върху него, считано от датата на увреждането – 11.05.2015 г., до окончателното плащане“, както и „присъждане изцяло и направените от ищцовата страна разноски пред въззивната съдебна инстанция“.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата подателката й М. обосновава приложно поле на касационния контрол, както с твърдение за „очевидна неправилност“ /основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК/ на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част – досежно приетото наличие на неин принос за настъпване на вредоносния резултат, така и с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора, въведен с прекия й иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ Софийският апелативен съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в постановката по т. II на ППВС № 4/1968 г., както и вд ППВС № 17/18.ХI.1963 г. по следните два правни въпроса:
1./ „За размера на обезщетението за неимуществени вреди“;
2.1 „За приложението на последиците на приноса по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД“;
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Дженерали застраховане“ АД-София писмено е възразило чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение н атакуваната негова отхвърлителна част, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждането на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, алинеи 3 и 8 ГПК.
Конституираният в процеса като трето лице-помагач на застрахователя и пряк делинквент А. Л. А. от [населено място] не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на касационния контрол, нито по наведените от касаторката М. оплаквания за неправилност на постановеното от САС решение в атакуваната негова отхвърлителна част по прекия й иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия. Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата касационна жалба на Г. Д. М. от [населено място], [община], ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
За да потвърди решението на първостепенния съд в частта му, с която прекия иск на М. срещу ответното „Дженерали застраховане“ АД е бил отхвърлен за разликата над присъденото й застрахователно обезщетение от 10 000 лв. (десет хиляди лева) и до пълния размер на претенцията й от 26 000 лв., въззивната инстанция е съобразявала конкретните обстоятелства на случая със задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ППВС № 4/1968 г., а именно:
а./ характерът на установените телесни увреждания на М., общата продължителност, резултатите от оздравителния период и благоприятната негова перспектива;
б./ възрастта на пострадалата М. към датата на настъпване на процесното ПТП;
в./ социално-икономическата конюнктура в страната през първата половина на 2015 г., когато са настъпили подлежащите на възстановяване неимуществени вреди и по-точно определеният размер на минималната работна заплата с ПМС № 419/17.ХII.2014 г.
Що се отнася до решаващия правен извод на въззивния съд рd наличието на каузален принос на настоящата касаторка в размер на 1/3 за настъпването на вредоносния резултат, той е бил базиран върху частта от изслушаното пред първата инстанция заключение на съдебно-медицинска експертиза относно механизма на настъпване на телесните й увреждания, с категоричност произтичащ от непоставяне на обезопасителен колан, което поведение на пътник представлява неизпълнение на задължението му по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП /във вр. чл. 149 от същия закон/.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.11.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правите изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че релевантният въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че и двата, неособено ясно и точно формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, правни въпроса се явяват такива, изцяло отнасящи се до правилността на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част. Погрешното отъждествяване от касаторката М. на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, пред. 1-во ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. При установената в процесния случай липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК: за допустимост на касационно обжалване, безпредметно се явява осъждането налице е релевираната допълнителна предпоставка за това – в случая по т. 1 на същия законов текст.
В заключение, постановенвото от САС решение не е и очевидно неправилно в атакуваната му отхвърлителна част, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено соntrа lеgет (до степен, при която закона е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – ехtra lеgет (т.е. САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация „Дженерали застраховане“ АД искане за това /с правно основание по чл. 78, алинеи 3 и 8 ГПК/, касаторката М. ще следва да бъде осъдена да заплати на този застраховател сумата 450 лв. (четиристотин и петдесет лева), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение, чийто размер е било определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 388 на Софийски апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 18.ІІ.2019 г., постановено по гр.дело№ 1342/2018 г. В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА касаторката Г. Д. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, във вр. ЧЛ.78, АЛИНЕИ 3 и 8 ГПК – да заплати на ответното по касация „Дженерали застраховане“ АД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 450 лв. (четиристотин и петдесет лева), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Настоящето определение е постановено и при участието на третото лице-помагач на страната на застрахователя А. Л. А. от [населено място], [община].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2