ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 128
София, 25.03.2020г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Десислава Добрева
при секретаря……………………………………………………………………. и с участието на
прокурора ………………………………………………………..като изслуша докладваното
от съдията Емил Марков ч. т. д. № 184 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, във вмр. чл. 83, ал. 2 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по съвместната частна касационна жалба с вх. № 6920 от 10.ХП.2019 г. на С. Г. С. и нейния съпруг С. И. С. – двамата с адрес в [населено място], [улица], подадена против определение № 794 на Варненския апелативен съд, ТК, от 18.ХI.2019 г., постановено по ч. т. дело № 668/2019 г., с което е била оставена без уважение тяхна частна жалба срещу първоинстанционното определение № 5188/21.V.2019 г. на ОС-Варна по т. дело № 244/2019 г.: за отхвърляне на искането им по чл. 83, ал. 2 ГПК да бъдели освободени от заплащането на държавна такса, дължима по подадена друга тяхна съвместна частна касационна жалба срещу постановеното по същото първоинстанционно дело определение № 924/11.III.2019 г.
Оплакванията на двамата частни касатори са както за нищожност, така и за недопустимост, а също и за неправилност на атакуваното въззивно определение – предвид неговата необоснованост и незаконосъобразност. Инвокирайки довод, че на съдебния състав на Варненския апелативен съд било „служебно известно“ тяхното „финансово, имуществено и професионално състояние“, С. и С. С. претендират отменяването на този съдебен акт – вкл. и в неговата финална част, с която са били осъдени – на основание чл. 77 ГПК – да заплатят заедно по сметка на Варненския апелативен съд дължимата по частната им жалба държавна такса от 15 лв. (петнадесет лева).
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, инкорпорирано в текста на съвместната им частна касационна жалба, двамата й податели обосновават приложно поле на частното касационно обжалване с твреднията си за вероятна нищожност и недопустимост на атакуваното определение на Варненския апелативен съд /основания по чл. 280, ал.2, предл. 1-во и 2-ро ГПК за допустимост на касационния контрол/.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Варненския апелативен съд, настоящата съвместна частна касационна жалба на С. Г. С. и С. Ив. С. /двамата с адрес в [населено място], [улица]/ ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните:
1. По твърдението на частните касатори С. за вероятна
нищожност на атакуваното въззивно определение:
Това твърдение е наведено с доводи, че по естеството си то представлявало „изменение на закона, което съдът няма право да прави с оглед разделението на властите“.
При постановяване на атакуваното определение, потвърждаващо отказ на първостепенния съд да удовлетвори искането на настоящите двама частни касатори с правно основание по чл. 83, ал. 2 ГПК, Варненският апелативен съд е съобразил стриктно с т. 12 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно № 6/6.ХI.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. Съгласно чл. 124, ал. 1, т. 2 от закона за съдебната власт, при противоречива или неправилна практики по тълкуването и прилагането на закона се приема тълкувателно решение от Общото събрание на гражданската и търговска колегии във ВКС. Конституционно прогласеният принцип за разделение на властите не се нарушава от правилото на чл. 130, ал. 2 в същия устройствен за съдилищата закон, според което тези тълкувателни решения „са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местно самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове“. Следователно не се констатира вероятност атакуваното от С. в настоящето частно касационно производен пред ВКС въззивно определение да е нищожен съдебен акт.
2. По твърдението в частната касационна жалба за вероятна
недопустимост на атакуваното с нея определение на Варненския апелативен съд:
В подкрепа на това си твърдение С. са навели доводи, че този съдебен акт нямал съдържанието, посочено в чл. 254 от ГПК, бил „нечетлив“, нямало изписани трите имена на съдиите, които са го постановили, а според Закона за гражданската регистрация, българските граждани се индивидуализират с три имена, докато иначе излизало, че същият не се прилага за съдиите.
Наведените доводи са напълно неотносими към порок на съдебния акт по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, особено в частта им досежно приложението на ЗГР. (Доколкото всеки съдебен акт представлява официален документ, достатъчно е в него да са изписани фамилните имена на съставилите го длъжностни лица – арг. чл. 21, ал. 2, т.т. 1 2 /отм./ ЗГР). Дори и условно разгледани на плоскостта на отменителното основание по т. 1 на чл. 281 ГПК обаче, тези доводи не обуславят преценка за вероятна нищожност на атакуваното определение на Варненския апелативен съд, тъй като няма нито един липсващ реквизит от изрично предписаното негово съдържание по т.т. 1-7 на чл. 254, ал. 2 ГПК, а доводът за „нечетливост“ е голословен – предвид възможността частните касатори ясно да се запознаят както с потвърждаването на отказа на първостепенния съд за освобождаването им заплащане на дължима държавна такса по т. 19 на Тарифата /в размер на 15 лв./, така и досежно обстоятелството, че в конкретната хипотеза двамата са останали задължени за разноски, което е наложило постановяване на определение за тяхното принудително събиране. Въобще от всичките над 1 000 словни единици в съдържанието на атакувания съдебен акт, няма нито една, която да е изписана граматически неправилно.
В заключение, тъй като не се констатира вероятност атакуваното от С. и С. С. въззивно определение да е процесуално недопустим съдебен акт, липсва и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2-ро за допустимост на частното касационно обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 794 на Варненския апелативен съд, ТК, от 18.ХI.2019 г., постановено по ч. т. дело № 688/2019г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2