5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
[населено място] 19.04.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№290/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /н/ против решение №1995/25.10.16г. по т.д.№2484/16г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 15.02.16г. по т.д.№594/12г. по описа на Софийски градски съд, с което на основание чл.632 ал.3 ТЗ е възобновено производството по несъстоятелност на дружеството.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на изводите на апелативния съд,обусловили крайния резултат по делото, поради допуснати от него нарушения на съдопроизводствените правила при събирането и обсъждането на доказателствата,свързани с довода на въззивника за пропуснат преклузивен срок за подаване на молбата за възобновяване.
Ответникът [фирма] възразява срещу сочените от касатора основания за допускане на решението на САС до касационно обжалване,като счита,че не са обосновани нито общият,нито допълнителен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.Оспорва по същество изложените в касационната му жалба оплаквания за неправилност на същото.
Съставът на Върховен касационен съд, Първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
За да потвърди постигнатия с първоинстанционното решение резултат, САС е приел,че след обявяването в Търговския регистър на постановеното решение по чл.632 ал.1 ТЗ на 19.01.2015г. кредиторът [фирма] е подал на 15.01.2016г. по пощата молба за възобновяване на производството /входирана с номер и печат на съда от 19.01.2016г./ с приложено платежно нареждане за предплатени разноски,определени по размер от съда по реда на чл.629б ТЗ. За да приеме като меродавна за депозирането на молбата датата 15.01.2016г. въззивният съд се е позовал на данни от пощенското клеймо,поставено върху плика, носещо дата 15.01.2016г.; на приетите във въззивното производство разписка за приета пратка и касов бон за платена такса за услуга „препоръчана пратка“ от същата дата; както и на три писма на [фирма] /издадени въз основа на съдебни удостоверения/, удостоверяващи датата и мястото на подаването, движението на препоръчаната пратка с подател процесуалния представител на банката и адресат – СГС и датата на доставянето срещу подпис на адреса на последния на [улица] – 19.01.2016г.Отбелязал е,че с писмата на [фирма] е удостоверено получаване на 22.01.16г. от процесуалния представител на банката – адв.Я. на самото известие за доставяне на пратката /обратната разписка/ срещу подпис на адвоката в нарочна книга. Въз основа на така установените факти САС е направил решаващия извод за доказаност на факта,че молбата за възобновяване е подадена в едногодишния преклузивен срок по чл.632 ал.2 ТЗ чрез подаването й по пощата на 15.01.2016г.,а представената от въззивника /настоящ касатор/ разпечатка от сайта на [фирма] , установяваща ,че на 21.01.2016г. пратката е в добро състояние и на 22.01.2016г. е доставена, касае движението на обратната разписка,а не препоръчаното писмо с молбата по чл.632 ал.3 ТЗ.
В обосноваване на искането си решението да бъде допуснато до касационно обжалване в приложеното към касационната жалба изложение на основанията по чл.284 ал.1 т.3 ГПК касаторът поставя считани от него като релевантни за изхода на делото следните материално-правни въпроси: Налице ли е било спазването на преклузивния срок по чл.632 ал.2 ТЗ за подаване на молба за възобновяване на производството по несъстоятелност съобразно поисканите, допуснати и приложени доказателства по делото? и Относимо ли е доказателственото искане да се изиска и приложи по делото извлечение от информационната система на [фирма] по отношение на пощенската пратка,съдържаща молбата по чл.632 ал.3 ТЗ?
Допускането на касационно обжалване се обосновава с приложението на допълнителните критерии по чл.280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК. Посочени са ТР №1/09.12.13г. на ОСГТК на ВКС, ТР №1/04.01.2001г. на ОСГТК на ВКС, ТР №1/17.07.2001г. на ОСГТК на ВКС, ТР №2/02.07.2004г. на ОСГТК на ВКС и решения на ВКС,представляващи задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК,като се твърди,че релевираните от касатора въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с нея.С предпоставката на т.2 на чл.280 ал.1 ГПК касаторът свързва общи твърдения за наличие на противоречиви разрешения от различни съдебни състави, включително и такива на ВКС /без да сочи и представя съответни влезли в сила съдебни актове/. С оглед последното твърдение прави и искане за сезиране на ОСГТК на ВКС за приемане на тълкувателно решение по въпроса „При колизия на доказателствени средства в процеса,касаещи спазването или неспазването на един преклузивен срок, следва ли да се даде приоритет на извадките от електронните системни сайтове,показващи движението на един документ по отношение на първоизточниците – пощи,съдебни и деловодни информационни системи?“ Хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е посочена формално с цитиране текста на самата разпоредба,без да се обосновава приложимостта й,съобразно постановките на т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав на ВКС,Първо търговско отделение намира,че не са налице изискуемите от закона предпоставки за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Касационното обжалване на въззивното решение се допуска, съгласно чл.280 ал.1 ГПК,когато с него е разрешен материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода на делото при наличие на някоя от допълнителните предпоставки на т.т.1,2 или 3 от същия член. Съгласно указанията,дадени в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС от значение за изхода на делото е този правен въпрос,който е бил включен в предмета на спора от страните и е обусловил решаващите правни изводи на съда по конкретното дело.Нямат характер на правни въпросите,които са от значение за правилността на обжалваното въззивно решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и за обсъждане на събраните по делото доказателства,тъй като това не е предмет на производството по чл.288 ГПК.
Формулираните от касатора два въпроса не осъществяват тази характеристика по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с указанията в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Същите са от фактологичен,а не правен характер,тъй като предпоставят проверка за законосъобразност и конкретен отговор за правилността на извода за доказаност спазването на срока по чл.632 ал.2 ТЗ,формиран въз основа на събраните по делото доказателства и за преценка за относимост на поискани за събиране в производството доказателства. Такава проверка е предмет на разглеждане не в тази,а в последващата фаза от касационното производство – при произнасяне по същество след допуснато касационно обжалване. Вторият от въпросите освен това е и ирелевантен, доколкото не кореспондира с решаващите мотиви на въззивния съд.Последният не е отказал да уважи направеното от касатора доказателствено искане за служебно изискване на справка от сайта на [фирма] с мотив за неотносимост,а по съображения за наличие на достатъчно събрани доказателства относно датата на депозиране на молбата за възобновяване.Отговорът на въпроса и не би могъл да постигне целения от касатора противен правен резултат от спора,доколкото в хода на производството не е оборена официалната удостоверителна сила на поставения върху молбата щемпел от регистратурата на съда относно датата на входирането й /19.01.2016г./,която е „съответния ден“ по смисъла на чл.60 ал.2 ГПК. Липсата на формулиран въпрос с характеристиките на правен такъв в горния смисъл е достатъчно основание за отказ да бъде допуснато решението до касационен контрол.
Независимо от това, настоящият състав не констатира наличие и на допълнителните , сочени от касатора предпоставки на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. Представената в обосноваване на първата от тези хипотези задължителна съдебна практика касае процесуалното поведение на съда при воденето на процеса и събирането на доказателствата, поискани и представени от страните с оглед доказателствената тежест,при преценка за тяхната относимост и допустимост. Освен,че в тази практика не се съдържат конкретни противни разрешения по поставените в изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК въпроси,при извършването на дължимите процесуални действия и при постановяването на атакуваното от касатора решение въззивният Софийски апелативен съд не е допуснал отклонение от нея. Въпреки липсата на оспорване от противната страна на представеното с въззивната жалба на [фирма] /н/ извлечение от сайта на [фирма] за проследяване на пратка,въззивният съд е допуснал събирането на допълнително доказателство по искане на въззивника,чрез издаване на съдебно удостоверение,в резултат на което е приел допълнително две удостоверителни писма на [фирма] с данни за движението на пратката; в решението съдът не е отказал да кредитира доказателството,на което дружеството е основало възраженията си /извадката от електронния сайт/,а го е ценил наред с останалите писмени доказателства,за които е намерил,че оборват поддържаната от него теза.
Хипотезата на т.2 на чл.280 ал.1 ГПК касаторът не е обосновал с твърдения за съществуваща конкретна практика на съдилищата /нито е удостоверил наличието на такава с влезли в сила съдебни актове,съобразно т.3 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/,с която поставените от него въпроси да са разрешавани по различен от възприетия в обжалваното решение начин.
Не са изложени никакви конкретни съображения и за приложението на критерия по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Не се сочат относими към спора неясни, противоречиви или непълни законови разпоредби, налагащи корективно тълкуване с цел създаване на съдебна практика по прилагането им или преодоляване на неправилна съдебна практика или осъвременяване на практиката във връзка с промени в законодателството и в обществените отношения, съгласно т.4 на посоченото по-горе тълкувателно решение.
Необосновано и неоснователно е искането на касатора за сезиране на ОСГТК на ВКС за постановяване на тълкувателно решение по поставения от него в изложението трети въпрос.Съгласно разпоредбата на чл.292 ГПК и практиката предпоставка за такова процесуално действие на състава е да е поставен съответен конкретен материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода на делото,посочен в изложението като обуславящ допускането на касационното обжалване по конкретното дело,който е противоречиво разрешаван от различни състави на ВКС. В случая нито се сочи от касатора,нито се установява от състава наличие на практика на ВКС,даваща противоположни разрешения на поставения въпрос,поради което искането следва да не се допуска.
Изложеното мотивира настоящият състав на ВКС да постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
По тези съображения, Върховен касационен съд, Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1995/25.10.16г. по т.д.№2484/16г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.