О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
гр.София,06.11.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ:ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 2196 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на НАП срещу решение № 106/30.04.2019 г. по в. т. д. № 12/2019 г. по описа на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решение № 665/21.09.2016 г. по т. д. № 1742/2017 г. на Окръжен съд Варна в частта му, определяща начална дата на неплатежоспособност на „Агробулс“ ООД – 31.12.2016 г.
В подадената от НАП жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила, както и, че същото е необосновано. Излагат се доводи, че въззивният съд правилно е счел, че основен показател за състоянието на неплатежоспособност е коефициентът за обща ликвидност, но е достигнал до неправилния извод, че, дори и под единица, същият като устойчив не предполага изпадане в състояние на неплатежоспособност. Аргументира се твърдение за неправилна оценка на събраните по делото доказателства, касаещи финансовия резултат на дружеството длъжник към 31.12.2014 г. и 31.12.2015 г. Отделно от това се сочи, че в решението си въззивният съд не е обсъдил всички доводи, изложени в подадената до него жалба, касаещи оплаквания за неизпълнение задължението на „Агробулс“ ООД за внасяне на корпоративен данък, дължим за 2015 г. и установен с ревизионен акт № Р – 03000317001793-091-001/22.11.2017 г. на ТД НАП Варна, съответно изискуем преди определената начална дата на неплатежоспособност. Въззивният съд не е установил и кой е най – ранният момент, в който длъжникът е спрял плащанията към кредиторите си. В касационната жалба се излагат и съображения, че събраните по делото доказателства установяват факта, че още към 31.12.2015 г. длъжникът с всички свои краткотрайни активи не е бил в състояние да покрие всички свои краткосрочни задължения. В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличие на предпоставките по чл. 280, ал 1, т. 1 ГПК, които се обосновават с твърдения, че началната дата на неплатежоспособността е определена в противоречие с практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГГПК. В изложението не е формулиран конкретен въпрос, който според касатора е обусловил изхода на спора пред въззивната инстанция. При изложените доводи е формирано искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК.
Ответниците „Агростандарт – 2004“ ЕООД, „Агробулс“ ООД и „Инвестбанк“ АД поддържат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Според тях изложението на касатора не отговоря на изискванията за допускане до касация, изведени по тълкувателен път в ТР № 1/2009 г. от 19.02. 2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като липсва адекватно зададен правен въпрос от значение за изхода на делото, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Такъв въпрос изобщо не е формулиран. Ответниците претендират присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционния акт в частта, с която е определена начална дата на неплатежоспособност за несъстоятелния длъжник „Агробулс“ ООД – 31.12.2016 г., въззивният съд е съобразил формираната постоянна съдебна практика на ВКС относно определяне началната дата на неплатежоспособност като е изследвал общото икономическо състояние на длъжника и момента, в който е спряло обслужване на задълженията му. В мотивите на постановеното решение съдът е игнорирал конкретни извършени или неизвършени плащания по вземания на отделни кредитори. Коментирайки събраните по делото доказателства /счетоводни баланси и отчети за приходите и разходите/ и анализирайки заключението на вещото лице, съдът е приел, че, макар под единица, коефициентът за обща ликвидност на дружеството длъжник е устойчив до 2015 г. Също е посочил, че до 2016 г. дружеството е реализирало печалба, след което е налице промяна в негативен план и значително влошаване на показателите за събираемост на вземанията и погасяване на задълженията, както и на приходите от оперативна дейност.
Допускането на касационно обжалване съгласно разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално правен или процесуално правен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да формулира ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. В случай, че касаторът не постави такъв въпрос, обжалваният съдебен акт не може да бъде допуснат до касационен контрол. Върховният касационен съд няма правомощието да го изведе от посочените в касационната жалба доводи, а само да конкретизира, преформулира, уточни и квалифицира. Следователно, непосочването от касатора на значимия за спора правен въпрос е достатъчно основание да не бъде допуснато касационно обжалване.
В настоящия случай касаторът не е формулирал релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на въззивното решение, който според твърдението му е решен в противоречие с практиката на ВКС. Изложените в касационната жалба оплаквания за несъответствие изводите на въззивната инстанция и събраните по делото доказателства, нарушение на процесуалните правила и материалния закон са преповторени и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, но те касаят проверка на правилността на постановения съдебен акт и не представляват основания за допускане до касационен контрол, с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Правилността на обжалваното решение не е в предметния обхват на дейността на ВКС във фазата по чл. 288 ГПК. Последната предполага разглеждане на дадени разрешения по приложение на материалноправни или процесуалноправни норми във връзка с конкретно поставени правни въпроси, а не проверка за правилност или обоснованост на изводите на въззивния съд относно приетите за установени факти.
Настоящият състав намира, че след като не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на Апелативен съд Варна.
При направено искане и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати сторените от ответника по касационната жалба „Инвестбанк“ АД разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., определено съобразно правилото на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ. Ответниците по касация „Агростандарт – 2004“ ЕООД и „Агробулс“ ООД не са ангажирали доказателства за сторени разноски в рамките на настоящото производство, поради което не следва да им бъдат присъждани такива.
С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 106/30.04.2019 г. по в. т. д. № 12/2019 г. по описа на Апелативен съд Варна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК НАП, с адрес гр.София, ул. „Княз Дондуков“ № 52, да заплати на „Инвестбанк“ АД, ЕИК[ЕИК], сума в размер на 300 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.