О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
София, 12.12.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Емил Марков
Членове: Емилия Василева
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2673 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба, подадена от ответника „Ай Инвест”ЕООД срещу Определение № 2507 от 24.07.2019г. на АС София, с което въззивната инстанция е върнала подадените от дружеството въззивни жалби и е прекратила производството по образуваното пред САС в.т.д.№ 3454/2018г. като е констатирала неизпълнение на указанията, които е дала за представяне на доказателства за внесена държавна такса за обжалването /чл.262,ал.2,т.2 във вр. с чл.262,т.4 ГПК/.
С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Посочва се, че дружеството е подало две въззивни жалби: вх.№ 161803 от 01.12.2017г. срещу първоинстанционното решение от 02.11.2017г. по гр.д.№ 956/2016г. на СГС в частта за прогласяване за нищожен на основание чл.26,ал.1,предл.второ ЗЗД на договор за цесия от 04.05.2015г., сключен между „Ексбилд-Дизайн”ЕООД и „Ай Инвест”ЕООД, с който „Ай Инвест” е придобил вземане към „Атрейд” в размер на 7 040 988лв. и въззивна жалба вх.№ 58568 от 26.04.2018г. срещу допълнителното решение от 03.04.2018г., с което СГС е осъдил „Ай Инвест”ЕООД да заплати сумата 2 913 204.59лв. на основание чл.134 ЗЗД на НАП като кредитор, упражняващ правото на длъжника си – първият ответник „Атрейд”АД в качеството му на продавач на недвижим имот, да получи продажната цена от купувача „Ай Инвест”ЕООД. Акцентира се, че и двете въззивни жалби са подадени след изменението на чл.72 ГПК – ДВ бр.86 от 27.10.2017г., поради което съставът на САС е следвало да съобрази, че с предявените с исковата молба на НАП искове /за обявяване нищожността на договор от 15.01.2015г., въз основа на който, „Ексбилд-Дизайн” има вземане за неустойка към „Атрейд”, по който „Ай Инвест” не е страна и решението по този иск не е обжалвано; иск за обявяване нищожност на договора за цесия от 04.05.2015г. между „Ексбилд-Дизайн” и „Ай Инвест”, по силата на който цесионерът „Ай Инвест” е придобил вземането на цедента към „Атрейд; и иск за осъждане на „Ай Инвест” да заплати на НАП сумата 2 913 204.59лв. – твърдяното от НАП вземане към длъжника „Атрейд”/, НАП защитава един интерес, свеждащ се единствено до вземане за сумата 2 913 204.59лв., до който размер са публичните задължения на длъжника – първия ответник „Атрейд”АД. Поради това се поддържа, че САС е следвало да приеме, че внесената държавна такса от 58 264.09лв. /2% върху 2 913 204.59лв./ покрива дължимата и за двете въззивни жалби съобразно правилото на чл.72,ал.1 ГПК. Поддържа се, че кредиторът НАП няма самостоятелен интерес да се ползва от решенията по установителните искове, включително и по иска за недействителност на договора за цесия; че като извън предмета на осъдителния иск, установителните искове нито увреждат, нито засягат НАП; че установителните искове са само предпоставка „за получаване на благото от 2 913 204.59лв., но не и самостоятелно благо”; че НАП има интерес единствено да преуреди отношенията между ответниците само за сумата 2 913 204.59лв., каквото е твърдяното от НАП вземане към „Атрейд”АД; че с настоящото дело се защитава само един интерес и НАП хипотетично ще получи едно благо в размер на същата сума, представляваща твърдяното вземане, предмет на иска по чл.134 ЗЗД. От това се извежда, че приложимо за определяне на държавната такса по въззивните жалби по отношение на иска за недействителност на цесията и иска по чл.134 ЗЗД, е правилото на чл.72,ал.1 ГПК – ДВ бр.86/2017г. Посочва се, че след изменението на чл.72,ал.1 ГПК таксата е една, независимо от основанията на предявените искове и броя на ответниците и пренесено в рамките на производството по чл.134 ЗЗД, правилото изисква внасяне на такса съобразно материалния интерес на кредитора, който е 2 913 204.59лв. Като евентуален се поддържа доводът, че съобразно дадената от САС възможност, с молба от 28.05.2019г. въззивникът е посочил, че ако аргументите му, че държавната такса по двете въззивни жалби е в размер общо на 58 264.09лв. не бъдат възприети, то внесената държавна такса в този размер, да бъде отнесена към въззивната жалба от 26.04.2018г. срещу допълнителното решение за осъждане на „Ай Инвест” да заплати на НАП сумата 2 913 204.59лв. Посочва се, че това уточнение не е обсъдено и съобразено от САС.
В писмен отговор НАП оспорва основателността на частната жалба.
Отговор от първия и третия ответник „АтрейД”АД и „Ексбилд- Дизайн”ЕООД не е постъпил.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Срещу решението на СГС в частта за прогласяване за нищожен на основание чл.26,ал.1,предл.второ ЗЗД на договор за цесия от 04.05.2015г., сключен между „Ексбилд-Дизайн”ЕООД и „Ай Инвест”ЕООД, с който „Ай Инвест” е придобило вземане към „Атрейд” в размер на 7 040 988лв., „Ай Инвест” е подал въззивна жалба вх.№ 161803 от 01.12.2017г. В нея страната е посочила, че НАП е инициирала настоящото производство за събиране на твърдени свои изискуеми вземания в размер на 2 913 204.59лв., поради което цената на трите предявени иска, включително и двата установителни – за прогласяване нищожност на цесията и на договора между „Ексбилд-Дизайн”ЕООД и „Атрейд”АД, от който „Ексбил- Дизайн” е придобил цедираните права, е размерът на вземането на НАП към първия ответник. Поддържал е, че така определената цена на исковете /по които НАП е бил освободен от внасяне на държавна такса/ обуславя и размера на държавната такса за въззивното обжалване – 58 264.09лв., която дружеството е внесло.
Срещу допълнителното решение от 03.04.2018г., с което СГС е осъдил „Ай Инвест”ЕООД да заплати сумата 2 913 204.59лв. на основание чл.134 ЗЗД дружеството е подало втора въззивна жалба вх.№ 58568 от 26.04.2018г., по която такса не е внесена.
С Определение № 1614 от 16.05.2019г. съставът на САС е констатирал, че дължимата държавна такса за въззивното производство по въззивна жалба вх.№ 161803 от 01.12.2017г. е в размер на 140 819.76лв., изчислена съобразно чл.69,ал.1,т.4 във вр. с чл.71,ал.1, чл.72,ал.2 ГПК и чл.18,ал.1 от Тарифата, а държавната такса по втората въззивна жалба, изчислена съобразно същите разпоредби е 58 264.09лв. Въззивното производство е оставено без движение и на страната са дадени указания за отстраняване на нередовностите й: чрез посочване към коя от въззивните жалби следва да бъде отнесена внесената държавна такса; съответно за довнасяне на конкретно посочени суми ако се иска разглеждане на първата въззивна жалба, съответно на двете подадени жалби.
С молба от 28.05.2019г. въззивникът е поддържал съображенията си, че внесената сума покрива дължимата такса и за двете жалби и е поискал съдът да отмени определението си за оставянето им без движение. Като евентуално /в пункт ІІІ/ е заявено искане – ако не бъдат възприети тези аргументи, внесената такса да се счита за подадената втора жалба срещу осъдителното решение за сумата 2 913 204.59лв. В пункт ІV от молбата е поискано продължаване на срока за изпълнение на указанията и с определение от 12.06.2019г. срокът е продължен.
При тези обстоятелства, с обжалваното определение САС е приел, че страната заявява, че поддържа и двете подадени жалби, но и след изтичането на продължения срок, не са изпълнени указанията на внасяне на дължимите такси, поради което е прекратил изцяло производството по делото.
Частната жалба е частично основателна.
Неправилен е аргументът на жалбоподателя, че дължимата държавна такса за въззивното обжалване следва да бъде определена съобразно правилото, въведено с изменението на чл.72,ал.1 ГПК ДВ бр.86/2017г.
Съобразно разпоредбата на чл.73,ал.3 ГПК държавната такса се събира при предявяване на искането за защита или съдействие – дължимостта й се определя според действащия закон към релевантния момент по чл.73,ал.3 ГПК. Настоящата искова молба е подадена през 2016г., към който момент действа първоначалната редакция на чл.72 ГПК /ДВ бр.59/2007г./ , според ал. 1 на която, за предявените с една молба кумулативно съединени искове се събира държавна такса по всеки иск. Разсъжденията на жалбоподателя дали предявените от НАП кумулативно съединени искове са в защита на един интерес са неотносими към приложимата разпоредба на процесуалния закон. На последващото изменение на чл.72 ГПК /ДВ бр. 86/2017г./ не е придадено обратно действие и то е неотносимо към дължимостта на държавните такси по предявените от НАП искове.
Следователно, като краен извод съображенията на състава на САС във връзка с определяне на цената на предявените искове и дължимата по тях държавна такса са правилни, независимо, че по отношение на размера на държавната такса въззивната инстанция е счела за приложима новата редакция на разпоредбата на ал.2 на чл.72 ГПК /за предявените с една молба искове в защита на различни интереси, минималната такса се събира от всички интереси/.
Неправилно обаче с обжалваното определение не е зачетена изрично предоставената на страната възможност с определение № 1614 от 16.05.2019г. да посочи внесената сума като държавна такса по коя от подадените въззивни жалби следва да бъде отнесена. Както се посочи, в пункт ІІІ от молбата от 28.05.2019г. страната е посочила като евентуално искане таксата да се счита за внесена по втората въззивна жалба срещу постановеното осъдително решение. Обстоятелството, че жалбоподателят не се е възползвал от възможността да внесе в удължения срок държавната такса и по първата жалба, която е заявил, че поддържа, не може да има за резултат и връщане на жалба вх.№ 58568 от 26.04.2018г., по отношение на която следва да се счете, че с уточнението в пункт ІІІ от цитираната молба, указанията са изпълнени.
Разноски за производството не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя Определение № 2507 от 24.07.2019г. на АС София по в.т.д.№ 3454/2018г. на САС в частта за връщане на въззивна жалба вх.№ 58568 от 26.04.2018г. срещу решението от 03.04.2018г. по гр.д.№ 956/2016г. на СГС и прекратяване на производството по нея.
Потвърждава същото определение в останалата обжалвана част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: