О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 547
София, 02.12.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Емил Марков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1411 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца М. Л. С. срещу Решение № 413 от 19.02.2019г. по в.гр.д.№ 3206/2018г. на САС, ГО, 4 състав частта за потвърждаване на решението по гр.д.№ 14296/2015г. на СГС, ГО, 4състав за отхвърляне на иска с правно основание чл.226,ал.1 КЗ-отм. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно произшествие от 30.10.2014г. за разликата от 60 000лв. до 80 000лв.
Решението в частта за уважаването на иска за сумата 60 000лв. и отхвърлянето му за разликата над 80 000лв. до предявения размер от 100 000лв. е влязло в сила.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон – чл.51,ал.2 ЗЗД. Оспорва се извода на САС, че пострадалият ищец е съпричинил настъпването на вредите. Касаторът счита за неправилен извода, че преминаването през пътното платно не е съобразено с разпоредбата на чл.113,ал.1 ЗДвП в приложимата за спора редакция и че е налице причинна връзка между поведението му и произлезлите вреди. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и уважаването на иска за сумата 80 000лв.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса за приложение на последиците на приноса по смисъла на чл.51,ал.2 ЗЗД при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК поради противоречие на произнасянето от състава на САС с практиката на ВКС, обективирана в ППВС 17/63г. и решения на ВКС по т.д.№ 35/2009г. на 2 т.о., гр.д.№ 198/2008г. на 5 г.о. и т.д.№ 316/2011г. на 2 т.о. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на решението като основание за допускане на обжалването в хипотезата на чл.280,ал.2, предл.последно ГПК. Това основание е аргументирано с тезата, че изложените от САС доводи по отношение на последиците на приноса по смисъла на чл.51,ал.2 ЗЗД сочат и на очевидна неправилност, тъй като възприетото от въззивния съд виждане за принос на пострадалото лице се разминава очевидно с цитираните по-горе основни принципи, залегнали в тълкувателната практика на Върховния съд и на ВКС.
От насрещната страна ЗД“Бул Инс“АД не е постъпил отговор.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
По делото е било безспорно, че пътното произшествие е настъпило около 9 часа на 30.10.2014г. на пътя [населено място] – [населено място] в района на пътния кантон след [населено място]. Пътят е бил в ремонт и ищецът е работел на участъка като машинист. Пътното платно е било разделено на две ленти. Преди пътния кантон в [населено място] е бил поставен знак, указващ ремонт на пътя 10км., както и знак за ограничение на скоростта до 60 км.ч. Пътният участък в района на произшествието е прав и хоризонтален, времето е било ясно с добра видимост. Ищецът предприел пресичане на пътното платно, за да отиде при машината си. Движещият се със скорост около 75 км.ч. в посока [населено място], [населено място] товарен автомобил „Рено Канго“, управляван от водача Х. Х. блъснал ищеца. Водачът е признат за виновен за допуснато нарушение на чл.20 и чл.21 ЗДвП и причиняване на две телесни повреди на пешеходеца.
Първоинстанционният съд е счел иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за основателен до размер на 60 000лв. Приел е за неоснователни възраженията на ответното застрахователно дружество, че пострадалият е нарушил правилата за движение като пешеходец и за неоснователно искането за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД.
Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете страни като ответникът е оспорвал и изводите на първоинстанционния съд по приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД. Съставът на САС е приел, че справедливото обезщетение за причинената на ищеца комплексна средна телесна повреда /две средни телесни повреди/ е в размер на 80 000лв. По втория спорен въпрос относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия е изложил съображения, че съгласно действала към датата на пътното произшествие редакция на чл.113,ал.2 ЗДвП, когато извън населените места в близост няма пешеходна пътека, пешеходците могат да пресичат пътното платно, но преди да навлязат в него следва да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни средства и с тяхната скорост на движение. Обсъдено е, че ищецът е пресякъл повече от половината от пътното платно, когато е настъпил ударът, пътят е бил прав без ограничения за видимостта, поради което и с оглед уменията и опита си на професионален водач, е бил длъжен да се съобрази с разстоянието и скоростта на идващия автомобил. Съпричиняването е отчетено в степен на 1/4. Тези изводи са обуслови крайния извод за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта за уважаването на иска за сумата 60 000лв.
Искането за допускане на касационноно обжалване е неоснователно. Отсъства твърдяното противоречие на изводите на САС по приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД с посочената от касатора съдебна практика. Становището на въззивния състав не е основано на предположения, а е аргументирано с конкретно приет за установен принос на пострадалия без който, наред с неправомерното поведение на делинквента, не би се стигнало до увреждането. Изводите в обжалваното решение почиват на приетата за установена причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди и обективно допринасяне на вредоносния резултат. Несъгласието на касатора с изводите на САС не може да послужи като обща предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването в хипотезата на самостоятелното основание по чл.280,ал.2 ГПК следва от неаргументираността на приложното й поле. Очевидната неправилност като самостоятелна предпоставка за допускане на касационното обжалване не е тъждествена на общото и допълнителни основания за допускане на касационното обжалване нито на неправилността като касационно основание. Обжалваното въззивно решение не може да бъде квалифицирано като очевидно неправилно поради особено тежки квалифицирани пороци – видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост с оглед правилата на формалната логика или нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Във всички останали случаи необосноваността на въззивния акт, породена от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, е предпоставка за допускане на касационно обжалване само по реда и при условията на чл.280 ал. 1 ГПК.
Разноски за производството не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 413 от 19.02.2019г. по в.гр.д.№ 3206/2018г. на САС, ГО, 4 състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: