О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
София, 04.03.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Емил Марков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2000 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на синдика на „Бомоивел“ ЕООД /в несъстоятелност/ срещу Решение № 1190 от 20.05.2019г. по в.т.д.№1585/2019г. на САС, ТО, 11 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 1383/2017г. на СГС. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска с правно основание чл.59 ЗЗД, предявен от синдика на несъстоятелното дружество срещу „Имо Пропърти Инвестмънтс София“ ЕАД за осъждането му да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „Бомоивел” ЕООД сумата 51 270лв. със законната лихва от завеждането на иска, претендирана като стойност на мазе на ниво „-1“ /сутерен/, находящо се под магазин, собственост на ответника, разположен на партерния етаж в жилищна сграда бл.132,вх.А, в [жк], [населено място].
С касационната жалба е въведено искане за отмяна на решението като очевидно неправилно и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, на съществените процесуални правила и необоснованост. Поддържа се, че процесното помещение – мазе е изградено в сутерена под магазина още с построяването на жилищния блок и то няма самостоятелен характер, а е принадлежност към главната вещ-магазина; че публична продан е извършена на ипотекирания имот като ипотеката е учредена единствено върху магазина. Акцентира се, че обемът на ипотеката е „фиксиран върху магазина“, но не и върху мазето; че на публична продан е изнесен само магазинът, но не и сутеренното помещение под него, което е останало в масата на несъстоятелността на ищцовото дружество. Паралелно с това се поддържа, че придобивайки правата върху магазина при проведената публична продан, ответникът-купувач е получил и правата върху процесното мазе, което не е било оценено като принадлежност към магазина при проведената продан. Тезата на касатора е, че след като ответникът е придобил вещни права върху неоцененото по изпълнителното дело помещение, то същият се е обогатил със стойността му, което обогатяване е за сметка на обедняването на ищеца и за сметка на масата на несъстоятелността.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване на въззивното решение поради очевидната му неправилност, която според касатора произтича от обстоятелството, че в обжалваното решение САС приел, че ответникът не е ползвал процесното помещение само на база на твърденията му.
Иска се допускане на обжалването и по въпросите:
1/Длъжен ли е съдът да обсъжда всички доводи на страните и събраните доказателства в съвкупност и поотделно, в тяхната взаимовръзка и да изложи мотиви защо ги кредитира или не. Следва ли съдът да отговори на всички доводи и възражения на страните при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,предл.последно ГПК, обоснована с цитирани актове по чл.290 ГПК.
2/Следва ли да се ползват повече права от приобретателя на ипотекиран имот извън предмета на ипотеката след публичната му продан; Простира ли се публичната продан върху обект, невключен в предмета на ипотеката. Поддържа се противоречие на обжалваното решение с ТР №5 от 18.05.2017г. по тълкувателно дело № 5/2015г. на ОСГК на ВКС.
3/След продажбата на недвижим имот на публична продан, приложим ли е искът по чл.59 ЗЗД по отношение на „неоценено помещение, което е част от продадения имот“. Поддържа се допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, по съображения, че по поставения въпрос липсва съдебна практика, поради което въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор „Имо Пропърти Инвестмънтс София“ ЕАД оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното:
Съставът на САС е възприел посочената от СГС като установена фактическа обстановка по спора: учредяване от ищеца за обезпечение на чуждо задължение договорна ипотека върху собствен недвижим имот – магазин в София,[жк], ул.“Орион“, партерен етаж в жилищна сграда бл.132,вх.А, застроен на 183.06кв.м., който имот е описан в протокол за опис от ЧСИ през 2010г.; възлагане на така описания имот при проведената публична продан през 2012г. на ответното дружество. Обсъдени са и заключенията на приетите експертизи, които са установили, че под магазина се намира сутеренно помещение-мазе, застроено на около 90 кв.м. и за това помещение няма одобрени проекти и строителни книжа.
По делото няма спор, че сутеренното помещение не фигурира в нотариалния акт от 2002г., по силата на който ищецът е придобил магазина чрез договор за покупко-продажба от „Лима-1“ЕООД, нито в нотариалния акт от 2006г. за учредяване на договорна ипотека върху магазина. Наличието на две нива на самостоятелния обект в сграда е отразено за първи път /с оглед данните по делото/ в схема на самостоятелен обект в сграда от 2010г. на Службата по геодезия, картография и кадастър, където обаче общата площ е посочена 183.06кв.м.
Въззивната инстанция е споделила крайния извод за неоснователност на предявения иск като е изложила различни от мотивираните от СГС правни аргументи. Приела е, че процесният имот – мазе на ниво „-1“ е част от самостоятелния обект магазин; че собственик на процесното помещение е ищецът, а ответникът е собственик единствено на магазина над мазето. Счела е, че ответното дружество никога не е ползвало имота, не е оспорвало собствеността на ищеца, не е препятствало „Бомоивел“ да ползва имота си, поради което отсъстват доказателства за обогатяване на ответника, съотв. за намаляване имуществото на ищеца и причинна връзка между обогатяване и обедняване.
Искането за допускане на касационното обжалване не може да бъде уважено:
Отсъства основание за преценка въззивното решение да е очевидно неправилно поради изложените от касатора причини и основания. Ищецът в нито един момент от развитието на процеса не е оспорил твърденията на ответното дружество, че то не е ползвало процесното мазе. Ищецът не е оспорил и представените от ответника писмени доказателства, съставляващи покани до „Бомоивел“ ЕООД от 2016 и 2017г. да изпрати представител, за да му бъде предоставен ключ от процесното помещение. Заявеното в отговора на исковата молба становище на ответника е, че не оспорва правата на ищеца върху избеното помещение и че достъпът до него е отделен със самостоятелно стълбище; че е налице възможност чрез поставяне на врата в началото на стълбите за сутеренното ниво, да се обособи самостоятелен вход за достъп до мазето, което ответникът е предлагал да извърши за своя сметка. Ответникът е поддържал, че са били проведени срещи, на които ищцовото дружество е настоявало да му продаде процесното сутеренно помещение, но „Имо Пропърти Инвестмънтс София“ ЕАД няма интерес от закупуването му. Независимо от изложеното, няма как да е налице очевидна неправилност след като преценката за наличието на такъв порок предпоставя анализ и съпоставяне на тезите на страните, преглед и оценка на материалите по делото.
Първият въпрос от изложението не е правен, а е твърдение за неправилност поради допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съда. Основанията за касиране на решението не са тъждествени с основанията за допускане до факултативния касационен контрол.
На втората група въпроси въззивната инстанция е дала отрицателен отговор, каквато е и тезата на касатора, поради което отсъства интерес за касатора от поставянето им. Изводите на въззивната инстанция са в посока, че приобретателя на ипотекиран имот не може да придобие права, които не са предмет на ипотеката и че публичната продан не може да засегне имущество, невключено в обхвата на ипотеката. Това разрешение не е в противоречие с тълкувателното решение на ОСГТК на което касаторът се позовава.
Третият въпрос не е обуславящ, а хипотетичен. Той е предпоставен от теза на касатора, че искът по чл.59 ЗЗД е предявен по отношение на „неоценено помещение, което е част от продадения имот“. Доказателства в подкрепа на тезата си, заявена в молбата-уточнение от 26.09.2017г., че „купувайки магазина, ответникът става ползвател и на мазата, за която не е плащал, а и тази маза не е предлагана за продажба“ по делото не са ангажирани и това твърдение е изцяло недоказано. Самите тези и заявени от ищеца факти и обстоятелства са противоречиви и взаимно изключващи се – паралелно се твърди, че мазето не е собственост на ответника, а на несъстоятелния ищец /исковата молба/; и същевременно – че купувачът при публичната продан е придобил и правата върху мазето, независимо, че то не е предмет на ипотеката, не е част от ипотекирания имот, изнесен на публична продан. Такова противоречие в позицията по фактите и в правните изводи е налице и в касационната жалба.
Поставените в изложението въпроси не отговорят на критериите, посочени в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Касационната инстанция няма задължение, а и правомощие да извежда значимия, включен в предмета на спора и обусловил изхода му правен въпрос от твърденията на касатора, от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, от несъгласието му с изводите на въззивната инстанция.
Поради необосноваване на общата предпоставка по чл.280,ал.1 ГПК и на самостоятелното основание по чл.280,ал.2,предл.последно ГПК за допускане на факултативния касационен контрол искането за касационна проверка на обжалваното решение не може да бъде уважено.
Касаторът следва да заплати разноски за насрещната страна за изготвянето на отговора на касационната жалба от юрисконсулт с приложеното пълномощно. Възнаграждението настоящия състав определя в размер на 100лв. От масата на несъстоятелността следва да бъде заплатена и държавната такса по сметката на ВКС от 30лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 1190 от 20.05.2019г. по в.т.д.№1585/2019г. на САС, ТО, 11 състав.
Осъжда „Бомоивел“ ЕООД /н/ да заплати на „Имо Пропърти Инвестмънтс София“ ЕАД сумата 100 лв. разноски за производството.
Осъжда „Бомоивел“ ЕООД/н/ да заплати по сметката на ВКС държавна такса 30лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: