О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 584
София, 20.12. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Емил Марков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1565 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Дан-92”ЕООД против Решение № 199 от 16.01.2019г.по в.гр.д.№ 376/2018г. на Сливенския ОС, с което е потвърдено решението по гр.д. № 6612/2017г. на РС Сливен, с което касаторът е осъден да заплати на „Фамозо лайн”ЕООД сумата 24 832.14лв. – заплатени от възложителя авансово суми на изпълнителя във връзка с договор за изработка.
В касационната жалба се поддържа довод за неправилност на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК и искане за отмяната му и отхвърляне на иска. Като евентуално се поддържа искане за уважаване на възражението за прихващане. Изложени са съображения, че авансът е платен на валидно правно основание по договор за възлагане изпълнението на СМР, поради което изводът, че е налице изначална липса на основание за плащане е незаконосъобразен. Оспорва се и правилността на извода, че квалификацията на предявения иск е чл.55,ал.1,предл.първо ЗЗД. Поддържа се, че договорът не е прекратен или развален. Касаторът въвежда довод, че договорът не е изпълнен от него, не са изпълнени всички възложени му СМР, поради което изводът на въззивната инстанция, че договорът е изпълнен и след извършена рекапитулация е установено, че е платена повече от дължимата цена за възложените СМР, е неправилен. Поддържа, че при наличие на неизпълнен договор не е налице неоснователно обогатяване и че не е налице никой от фактическите състави на чл.55 ЗЗД, респ.чл.59 ЗЗД. Възразява, че акт № 15 не е надлежно приет като писмено доказателство, а на факта за подписването на този акт е основан изводът на окръжния съд за неоснователност на възражението на ответника за изтекла погасителна давност. Счита, че възражението за давност и възражението за прихващане са основателни.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите:
1/Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички изложени от страните доводи и възражения по спора. Твърди се отсъствие на произнасяне по възраженията на въззивника, че процесната сума е получена на валидно правно основание – договор за строителство, който не е развален или прекратен. Въведена е допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
2/От кой момент започва да тече погасителната давност при първия фактически състав на чл.55,ал.1 ЗЗД при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на т.7 на ППВС № 1/1979г.
3/След като сключеният договор не е развален, има ли основание да се иска връщане на платени суми за изпълнение на договора на плоскостта на неоснователното обогатяване като се сочи противоречие на въззивния акт с Решение № 246 по гр.д.№ 1265/2010г. на ІV г.о.
4/Приложим ли е институтът на неоснователното обогатяване, когато между страните са налице договорни отношения, обоснована със същото решение на ІV г.о. на ВКС и Решение № 451 по гр.д.№ 844/2009г. на ІІІг.о. на ВКС.
При допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
5/От кой момент започва да тече погасителната давност за връщане на авансово платена сума по договор за строителство, която сума не е прихваната с цената на построеното и строителството е приключило преди завеждане на иска, при условие, че връщането се претендира на основание „неоснователно обогатяване”;
6/Как следва да се квалифицира иск, с който се претендира връщане на платен аванс по договор за строителство, който аванс не е прихванат с цената на построеното, строителството е приключило преди завеждане на иска и ищецът твърди, че с приключване на строителството е отпаднало основанието за получаване на аванса, съответно неприхванатата част на аванса е следвало да му бъде върната след приключване на строителството – иск за неоснователното обогатяване, иск за връщане на парична сума на договорно основание или искът следва да се квалифицира по друг начин;
7/Налице ли е изначална липса на основание по см. на чл.55,ал.1 ЗЗД, когато се търси връщане на сумата, която е била преведена авансово въз основа на валиден договор за строителство, авансът не е приспаднат от цената на построеното, а строителните работи са приключили. Налице ли е неоснователно обогатяване в този случай.
Поддържа се и че обжалваното решение е очевидно неправилно , тъй като наличието на договорна обвързаност между страните изключва приложението на института на неоснователното обогатяване. Очевидната неправилност е обоснована с твърдения за противоречие на обжалваното решение с ППВС 1/78г. и решения по чл.290 ГПК.
В писмен отговор „Дан-92”ЕООД оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
В исковата молба ищецът е посочил начина на разплащане по сключения на 29.09.2011г. договор за строителство на цех в [населено място] -авансови преводи на възнаграждението на изпълнителя; отчитане на изпълнените количества СМР с протоколи обр.19; издаване въз основа на тях фактура от изпълнителя; приспадане на дължимото плащане за възнаграждение от авансово преведеното. Посочил е, че след подписването на последния протокол обр.19 от 25 април 2012г. се установило, че след приспаднатото от авансовите плащания възнаграждение на изпълнителя, е останала неизползвана част, която не е възстановена от ответника.
В писмения отговор ответникът е заявил, че признава сключването на договора. Посочил е, че е изпълнил точно всички свои задължения и че разликата между платения и приспаднатия аванс е исковата сума. Навел е възражение за изтекла погасителна давност като се е позовал на датата на последното плащане 22.02.2012г. и е направил възражение за прихващане. Твърдял е, че исковата молба е нередовна, тъй като липсват фактически твърдения защо исковата сума подлежи на връщане и че не е налице нито една от хипотезите на чл.55,ал.1 ЗЗД. Във въззивната жалба е поддържал посоченото в отговора.
Въззивната инстанция е споделила изводите на първоинстанционния съд, че правната квалификация на иска е чл.55,ал.1,предл.първо ЗЗД, основавайки съображенията си на твърденията по исковата молба, че исковата сума подлежи на връщане като разлика между преведен от ищеца-възложител по договор за изработка аванс на изпълнителя и неусвоен от последния, установена след рекапитулация на авансово преведените суми и дължимото възнаграждение след завършването на обекта, предмет на договора. Приела е, че претенцията е за невъзстановена част от заплатените авансово суми по договор за изработка на ответника-изпълнител, но неизползвани от него; разлика между преведен по договора аванс, от който е приспадната действителната стойност на извършените СМР. Обосновала е, че сумата е платена при първоначална липса на основание, тъй като е преведена авансово в повече от действително дължимото /и платено/ по договора възнаграждение за извършените СМР. Анализирайки указанията, дадени в т.7 на Постановление № 1 от 28.05.1979г. на ВС въззивната инстанция е посочила, че при първия фактически състав на чл.55,ал.1 ЗЗД давностния срок тече от деня на получаване на дължимата престация. Обосновала е, че в конкретния случай договорът е действал до 17.08.2012г., когато е издаден Акт 15 и към този момент окончателно са били приключили СМР и именно към този момент обективно е възможна преценката каква част от авансово преведените суми са били надвнесени. По тези съображения е счетено, че исковата молба, депозирана на 31.03.2017г. е в рамките на общия давностен срок. Изложени са и подробни съображения за неоснователност на възражението за прихващане.
Искането за допускане на касационното обжалване по поставените от касатора въпроси е неоснователно:
Първият въпрос няма правна характеристика, а е твърдение за допуснати процесуални нарушения – неизпълнение на задълженията на съда за произнасяне и даване на отговор по доводите на страната. Заявеното е касационно оплакване и не съставлява общо основание за допускане на касационното обжалване. Поради необосноваване на общата предпоставка изключена е възможността за осъществяване на факултативния касационен контрол. При излагане на първия „въпрос” касаторът се позовава на необсъждане на негови доводи и възражения, които обаче не са наведени в отговора на исковата молба, не са изложени във въззивната жалба, а са посочени в депозираната писмена защита пред въззивната инстанция от 18.12.2018г. В нея за първи път се излага тезата, че „договорът не е нито развален, нито прекратен”. Това са твърдения за факти, които като незаявени своевременно, са преклудирани.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по втори и пети въпрос във връзка с началния срок на погасителната давност в хипотезата на чл.55,ал.1,предл.първо ЗЗД произтича от обстоятелството, че даденият от въззивната инстанция отговор не е в противоречие с разяснението, дадено в т.7 на ППВС № 1 от 1979г. Решаващият състав е изложил аргументи, основани на възприетите за установени конкретни обстоятелства по спора относно момента, до който договорът е бил изпълняван и е действал с оглед на преценката, дали и каква част от авансово преведеното възнаграждение е било престирано на изначално основание. Спецификата на уговорения между страните начин на разплащане е обусловила и изводите относно момента на неоснователното преминаване на блага в имуществото на обогатилия се, който е релевантният за приложение на разпоредбата на чл.114,ал.1 ЗЗД в първия фактически състав на чл.55,ал.1 ЗЗД.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по останалите въпроси, свързани с приложението на разпоредбата на чл.55,ал.1,предл.първо ЗЗД пряко произтича от изтъкнатата позиция на касатора, който за първи път в писмената си защита пред въззивната инстанция е въвел фактическите твърдения, че „договорът нито е развален, нито е прекратен”, както и от заявената за първи път в касационната жалба теза, че „договорът не е изпълнен, тъй като изработващият не е изпълнил изцяло възложените му СМР”. Изводите на въззивната инстанция са основани на заявените от страните безспорни факти – че договорът е действал до завършването на обекта и приемането на работата от възложителя. Следователно, въпросите са изцяло хипотетични, предпоставени от теза на касатора, невъведена надлежно в спора. В този смисъл е изключено те да имат обуславящ изхода на делото характер. Въпрос, който не е включен надлежно в предмета на спора и по който въззивната инстанция не се е произнесла не съдържа съществена характеристика на общото основание за допускане на касационното обжалване, очертана в т.1 на ТР№ 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Твърдението за договорна обвързаност между страните е аргументът, въз основа на който касаторът се позовава на очевидната неправилност на въззивния акт като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280,ал.2,предл.последно ГПК. Както се посочи, изводите в обжалваното решение са основани на счетен за прекратен поради изпълнение договор между страните, от което следва неоснователността на въведения довод въззивното решение да е очевидно неправилно.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за настоящото производство – сумата 600 лв. адвокатско възнаграждение за представения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие, в който е отразено заплащането му в брой.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 199 от 16.01.2019г.по в.гр.д.№ 376/2018г. на Сливенския ОС.
Осъжда „Дан-92”ЕООД, [населено място] да заплати на „Фамозо лайн”ЕООД, [населено място] сумата 600лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: