О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
София, 07.02.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Емил Марков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1674 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника ЗД „Бул Инс“АД против Решение № 744 от 28.03.2019г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д.№ 3763/2018г., с което е потвърдено решението по гр.д.№ 7356/2016г. на СГС за уважаването на иска. Първоинстанционният съд е осъдил застрахователното дружество да заплати на основание чл.226,ал.1 КЗ-отм. на А. Й. И. /конституиран на основание чл.227 ГПК като правоприемник на починалата в хода на производството ищца Н. В. И./ сумата 21 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди за телесни увреждания на пострадалата, причинени при пътно произшествие от 11.10.2015г.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението в обжалваната част. Поддържа се, че по делото не е установено по безспорен начин, че водачът, чиято гражданска отговорност е застрахована при касатора, е причинил пътно произшествие. Твърди се, че по вина на водача не е осъществено съприкосновение между „спрелия“ автомобил и пострадалата и че пешеходката сама се е ударила в задния ляв калник. Поддържа се и довод за нарушение на принципа, заложен в чл.52 ЗЗД и отсъствие на доказателства за протичане на лечението. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на иска или намаляване на обезщетението.
В инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК конкретен правен въпрос не е поставен. Посочва се, че съществено е обстоятелството доказано ли е с надлежни доказателствени средства правоизключващото възражение на застрахователя относно липсата на извършен деликт от водача на лекия автомобил. Възпроизведени са твърденията за неправилност – че по делото е установено, че автомобилът е спрял към момента на удара, от което следва, че ищцата се е ударила в него; че не са доказани основните елементи на фактическия състав на деликта, но съдът приел обратното в нарушение на разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК. Касаторът се позовава на противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС и ВС. Счита, че решението е очевидно неправилно като противоречащо на „основни принципи в правото относно деликта, както и на закона и събраните доказателства“. Посочва се, че даденото от въззивния съд разрешение на въпроса за критерия за определяне на справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за причинени неимуществени вреди е в противоречие с ППВС № 4/1968г. и актове по чл.290 ГПК.
В писмен отговор А. И. оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете страни. Приела за установено, че на 11.10.2015г. застрахованият при ответното дружество водач на л.а. „Форд“, рег. [рег.номер на МПС] М. Т. е спрял да пропусне преминаващите пешеходци на паркинга на магазин „Била“ на бул.“Вл.Вазов“, София. Потеглил без да забележи, че същевременно пешеходката Н. И. се движи по платното за движение на паркинга в страни и от ляво на дясно по посока на автомобила, в резултат на което между нея и левия заден калник е настъпило съприкосновение и пострадалата е паднала. Изводите си въззивната инстанция е основала на заключението на приетата автотехническа експертиза и изводите на експерта, че както водачът, така и пешеходката са имали видимост един към друг и възможност да предотвратят удара като преустановят движението си. Обсъдено е заключението на медицинската експертиза, съгласно което И. е получила контузия в областта на лявата раменна става, изразяваща се в счупване на лявата раменна кост. Отчетено е проведеното лечение -имобилизационна превръзка за срок от 25 дни; срока на причинените болки и страдания около 3 месеца и установените от свидетеля битови неудобства. При обстоен анализ на релевантните за определяне на обезщетението обстоятелства, че счетено, че справедливият му размер е 30 000лв. За основателно е счетено възражението на ответника за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД и е отчетено съпричиняване от страна на пешеходката в степен на 30 %. При съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд относно размера на справедливото обезщетение и степента на съпричиняване от пострадалата, първоинстанционният акт за уважаване на иска за сумата 21 000лв. е потвърден.
Съставът на ВКС счита, че основанията за допускането на касационното обжалване не са налице поради липса на конкретно посочен правен въпрос, отговарящ на критериите, изведени в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Изложението възпроизвежда касационните основания за неправилност поради нарушение на разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК, чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, а те не могат да послужат като обща предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол. Задължение на касатора, а не на настоящата инстанция е, да изведе правния проблем и да го постави за отговор преди преценката и произнасянето по правилността на въззивното решение. Няма основание за преценка въззивното решение за е постановено в отклонение от съдебната практика по приложението на посочените разпоредби.
Касаторът отъждествява очевидната неправилност, въведена като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване с разпоредбата на чл.280,ал.2,предл.трето ГПК и с касационното основание по чл.281,т.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност, тя следва да е съществена до такава степен, че да е възможно да бъде констатирана без необходимост от анализ или излагане на съображения за наличието или липса на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. В случая доводът за очевидна неправилност е аргументиран изцяло със съображенията, относими към основанията за касиране.
Касаторът следва да заплати разноски на пълномощника на насрещната страна, осъществил безплатна правна помощ за изготвянето на отговора на касационната жалба в размер на 200лв. Искането за присъждане на разноски за „всички съдебни инстанции“ е неоснователно.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 744 от 28.03.2019г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д.№ 3763/2018г
Осъжда ЗД“Бул Инс“ да заплати на адвокат В. Н. от САК сумата 200 лв. на основание чл.38,ал.2 ЗА.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: