О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 515
София, 02.12.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Емил Марков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2632 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба, подадена от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” против Определение № 2307 от 09.07.2019г. на САС, ГО, 1 състав по в.гр.д.№ 2086/2018г., с което в производство по чл.248,ал.1 ГПК е оставено без уважение искането на „НББАЗ” за изменение на определение № 86 от 10.01.2019г. в частта за разноските, сторени от тази страна за въззивната инстанция.
С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Жалбоподателят възразява, че САС не се е произнесъл по искането за изменение на определението за разноските, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Поддържа, че по аргумент от разпоредбата на чл.78,ал.4 ГПК при оттегляне на въззивната жалба, на насрещната страна се дължат разноски за защитата й. Акцентира, че действието по подаване на насрещна въззивна жалба е действие в защита на интереси в едно вече инициирано въззивно производство, поради което неиницииралата това производство страна има право на разноски, които е сторила по предприетата защита срещу процесуалното поведение на въззивника.
В писмен отговор насрещната страна Й. Д. и А. А. оспорват основателността на подадената пред ВКС частна жалба.
Съставът на ВКС констатира, че обжалваното определение е недопустимо.
С имащата характер на молба по чл.248 ГПК частна жалба вх.№ 1355 от 24.01.2019г. сдружение „НББАЗ” е изразило несъгласието си само с тази част от Определението № 86 от 10.01.2019г. на САС, с която е оставено без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита пред въззивната инстанция. Както титулната част на искането, така и петитумът съдържат ясно формулирано несъгласие с „отказа да се присъди адвокатско възнаграждение”. С диспозитива на обжалваното понастоящем определение № 2307 от 09.07.2019г. е оставено без уважение искането за изменение на предходното определение в „частта за разноските”, а мотивите към съдебния акт съдържат произнасяне и правни аргументи единствено по „разноските за внесената държавна такса”. Последните не са предмет на заявеното искане за изменение на акта на съда за разноските за въззивното производство.
Следователно, с атакуваното определение съставът на САС се е произнесъл извън предмета на молбата, с която е сезиран. Разгледано е искане, което не е заявено в имащата характер на молба по чл.248 ГПК частна жалба вх.№ 1355 от 24.01.2019г., същевременно отсъства произнасяне по молбата, с която въззивната инстанция е била сезирана – за изменение на определението в частта за дължимите на подалата насрещна въззивна жалба страна разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита пред САС. Нарушен е принципът на диспозитивното начало в процеса. Въззивният състав се е произнесъл извън определения от „НББАЗ” предмет и обхват на търсената защита и не се е произнесъл по ясно формулираното искане, с което е сезиран.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Обезсилва Определение № 2307 от 09.07.2019г. на САС, ГО, 1 състав по в.гр.д.№ 2086/2018г.
Връща делото на САС за произнасяне по искането за изменение на Определение № 86 от 10.01.2019г. по в.гр.д.№ 2086/2018г. в частта, с която е оставено без уважение искането на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита пред въззивната инстанция, обективирано в имащата характер на молба по чл.248 ГПК частна жалба вх.№ 1355/24.01.2019г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: