О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
София, 14.02.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Емил Марков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1889 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Строителен и технически флот“АД, гр.Варна против Решение № 147 от 18.06.2019г. по в.т.д.№ 200/2019г. на Апелативен съд Варна. С него е потвърдено решението по т.д.№ 1203/2018г. на Варненския ОС за отмяна на основание чл.74 ТЗ по иска на акционера Ф. К. Ч. на приетите от ОСА от 18.07.2018г. по т.5, т.8 и т.9 от дневния ред.
Взетите от ОСА решения са: по т.5 от дневния ред „за“ освобождаване от отговорност на членовете на СД И. П. Д. и С. Я. Ктоилов за дейността им през 2017г.; по т. 8 от дневния ред „против” приемане на решение за предявяване на иск за реализиране на отговорността на члена на члена на СД И. П. Д. за причиняване на вреди на дружеството на основание чл.240,ал.2 ТЗ и овластяване на акционера Ф. Ч. да предяви иск от името и за сметка на дружеството; и по т.9 от дневния ред „против” вземане на решение за предявяване на иск за реализиране на отговорността на члена на СД С. Я. С. за причиняване на вреди на дружеството на основание чл.240,ал.2 ТЗ и овластяване на акционера Ф. Ч. да предяви иск от името и за сметка на дружеството и са включени в дневния ред по реда на чл.223а по искане на акционера Ф. Ч..
С касационната жалба е въведен довод за недопустимост на въззивното и потвърденото с него решение, касаещо т.5 от дневния ред на процесното ОС по съображения, че съдилищата са разрешили повторно разрешен многократно спор между същите страни във връзка с приети в предходни години решения на ОСА за освобождаване на членовете на Съвета на директорите на ответното дружество от отговорност за дейността им през 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г., без да зачетат обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо на влезли в сила съдебни актове. Според касатора въпросът дали е законосъобразно приемането „an blok“ на решението за освобождаване от отговорност на всички членове на съвета; дали при гласуването на решението следва да участват акционерите, които са членове на СД, чието освобождаване от отговорност се гласува и дали такъв начин на гласуване противоречи на разпоредбата на чл.229,т.2 ТЗ, е разрешен със сила на пресъдено нещо с цитирани съдебни актове /по искове, предявени от същия акционер на основание чл.74 ТЗ във връзка с решения на ОСА за освобождаване от отговорност на членовете на СД за дейността им за предходни години/ и е недопустимо да бъде решаван отново в рамките на настоящия спор. Твърди се отсъствие на различни факти, съставляващи основанието на предявения иск и се поддържа искане за обезсилване на въззивния и потвърдения с него първоинстанционен акт за отмяна на решенията по т.5 от процесното ОСА. Касаторът се позовава и на неправилност поради неправилно приложение на материалния закон /чл.229 ТЗ, чл.240,ал.2 и чл.240а ТЗ/ и иска отмяна на въззивното решение.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ТЗ се поддържа доводът за недопустимост на решението по изложените в жалбата съображения. Твърди се, че въззивното решение е и очевидно неправилно в частта, с която е прието, че „няма значение какъв би бил резултатът от гласуването по оспорените точки от дневния ред, в случай, че от мнозинството за вземане на тези решения бъдат приспаднати гласовете на акционерите-членове на СД, чието освобождаване от отговорност се гласува, съответно дали при изключването на тези гласове отново би се достигнало до необходимия кворум и мнозинство за вземане на тези решения”. Очевидната неправилност на този извод е аргументиран с довод, че при „елементарно аритметично изчисление“ се установява, че след приспадане на гласовете на участващите в управлението акционери, други акционери формират мнозинството за освобождаване от отговорност на всеки от членовете на СД. Твърди се, че е налице очевидна неправилност и в частта от мотивите, в които е прието, че приложението на нормата на чл.229 ТЗ следва да се „разшири“ и същата да намери приложение не само при конфликт на интереси между акционер и дружество, но и по отношение на такъв конфликт между член на СД, който е и акционер и дружеството, когато се гласува решение за освобождаването му от отговорност.
При допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
1/Допустимо ли е разширително тълкуване на забраната на чл.229,т.1 и т.2 ТЗ в смисъл, че същата намира приложение не само при конфликт на интереси между член на СД, който е акционер и дружеството, когато се гласува освобождаването му от отговорност по чл.221,т.10 ТЗ. Касаторът се позовава на противоречива съдебна практика по този въпрос.
2/Решението на ОСА по чл.221,т.10 ТЗ за освобождаването на член на СД от отговорност за определен отчетен период, погасява ли материалното право на акционерното дружество да иска обезщетение от члена на СД за вреди, причинени от дейността му, тогава, когато това право е предявено с иск по чл.240а ТЗ от миноритарния акционер. Касаторът се позовава на отсъствие на задължителна съдебна практика по този въпрос.
В писмен отговор Ф. Ч. оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на САС съобрази следното:
Апелативният съд е бил сезиран и е счел за неоснователно възражението във въззивната жалба на ответното дружество за недопустимост въпросът за гласуване „an blok“ на решението по т.5 от дневния ред – за освобождаване от отговорност на всички членове на СД и за участието в гласуването на акционерите-членове на съвета да бъде разрешаван в настоящия спор. Приел е, че по този въпрос не е формирана сила на пресъдено нещо, независимо че решенията на ОСА за освобождаването от отговорност на членовете на съвета на директорите на „Строителен и технически флот“ АД, взети в предходни години са били предмет на иск по чл.74 ТЗ и исковете на акционера Ч. са били отхвърлени. Изложени са съображения, че оспорено в настоящото производство е различно решение на ОСА, взето през 2018г.; процесът има нов и различен предмет и спорът не е идентичен. Въззивната инстанция е подложила на тълкуване разпоредбата на чл.229 ТЗ, на която ищецът се е позовал в исковата молба и е приела, че тя е приложима за всеки акционер-член на СД, тъй като забраната е израз на идеята да се изключи злоупотреба с права от акционера, когато интересите му противоречат на интересите на дружеството. Мотивирано е, че разпоредбата е императивна и нарушението й обуславя незаконосъобразност на взетите решения. Обосновано е, че чл.229,т.2 ТЗ визиращ предприемане на действия за осъществяване на отговорност на акционер е обща разпоредба и от нея не следва извод, че касае единствено предявяване на съдебни искове или реализиране на имуществена отговорност, а обхваща всякакви случаи, при които може да се стигне до търсене на отговорност от акционера; че доколкото наличието на решение на ОС, взето в правомощията му по чл.221,т.10 ТЗ за освобождаване от отговорност на членовете на СД има за последица изключване на отговорността за вреди, причинени при управление на дружеството, гласуването на това решение е в обхвата „на действия за осъществяване на отговорност“ по смисъла на чл.229,т.2 ТЗ. Съобразено е, че отсъствието на решение на ОСА по чл.221,т.10 ТЗ е предпоставка за успешното провеждане на иск по чл.240,ал.2 ТЗ, а наличието на такова решение би погасило материалното право за търсене на обезщетение за вреди. По доводите на въззивника, основани на разпоредбата на чл.240а ТЗ е отговорено, че възможността за предявяване на иск по чл.240а ТЗ не променя извода за наличие на конфликт на интереси между акционера- член на СД и дружеството при гласуване на решение по чл.221,т.10 ТЗ, тъй като ответникът по такъв иск има всички материалноправни възражения, които може да противопостави и при предявен от дружеството иск по чл.240,ал.2 ТЗ. Обсъдено е, че при предприетото гласуване „an blok“ и при наличие на конфликт на интереси по отношение на двамата акционери-членове на съвета, следва да бъдат изключени гласовете и на двамата /доколкото другата възможност – за отделно гласуване на освобождаването от отговорност е било отхвърлено с мнозинство с процедурно решение преди гласуването на т.5 от дневния ред/. Мотивирано е и, че участието на акционерите Д. и С. при гласуването и на решенията по т.8 и т.9 от дневния ред също е в противоречие със законовата забрана по чл.229 ТЗ поради противоречие на интересите им с дружествените интереси. Аргументирано е, че е опорочено самото гласуване поради нарушение на императивна правна норма, регламентираща забрана за гласуване; Че при това констатирано нарушение на императив, извън правомощията на съда е да преценява какво решение би било взето без участието на двамата акционери.
Отсъства основание за преценка въззивното решение да е недопустимо на соченото от касатора основание. Предявените в предходен период от акционера Ч. искове за отмяна на решенията на общото събрание на акционерите по чл.221,т.10 ТЗ – освобождаване от отговорност на членове на СД имат различен предмет – прието конкретно самостоятелно решение, касаещо единствено дейността на членовете за съответната година, поради което изключено е произнасянето от съда по този спор да формира сила на пресъдено нещо по отношение и на последващи в годините решения за освобождаването им от отговорност. Обстоятелството, че страните по спора са същите; че фактическите твърдения на акционера за противоречие на приетото решение на повелителни разпоредби на закона или на устава са сходни или тъждествени, не обуславя идентичност на спора и не съставлява негово „пререшаване“. Мотивите на съдебното решение и изразеното в тях становище по преценка на доказателствата, установяване на правно релевантните факти и фактическите и правни изводи по съществото на правния спор съставляват решаващата правораздавателна дейност на съда, но не формират сила на пресъдено нещо относно съществуването или не на спорното право. Всеки един от исковете, предявени през периода 2014-2017г., както и настоящият, заведен 2018г., е конститутивен иск с различен предмет и петитум, насочен към упражняване на конкретно различно преобразуващо право на акционера. Силата на пресъдено нещо при конститутивните искове обхваща само спорното потестативно право, но не и новото правно положение, създадено след конститутивното решение. Застъпваната от касатора теза води до недопустим правен извод, че акционерът не би разполагал с иск за отмяна на решение по чл.221,т.10 ТЗ, позовавайки се на същите процедурни нарушения при приемането му, ако искът му за отмяна на решение за освобождаване от отговорност на членовете на съвета за дейността им през предходна година, основан на същите нарушения, е бил отхвърлен.
Няма основание за констатация въззивното решение да е очевидно неправилно. Не са очевидно неправилни мотивите на въззивния състав, че „при констатираното нарушение на императивна правна норма, извън правомощията му е да извършва преценка какво решение би се взело без участието на гласовете на двамата акционери“. Невярна е тезата на касатора, че съдът е счел за ирелевантен резултатът от гласуване без гласовете на акционерите-членове на съвета. Касаторът настоява за дължимо „елементарно аритметично изчисление“, каквото въззивният съд е счел за недопустимо да бъде извършвано, предвид грубо опорочаване и в нарушение на императивната норма на чл.229 ТЗ на самия начин на гласуване. Няма никакво основание за преценка този извод да бъде квалифициран като прилагане на несъществуваща или извън смисъла й правна норма; неприлагане на императивна правна норма; отказ да се приложи принципно процесуално правило или нарушение на основни начала на съдопроизводството, нарушаване на правилата на формалната логика и др. груби пороци, изпълващи състава на очевидната неправилност. При довода за очевидна неправилност, основан на посочените съображения на въззивния съд, касаторът игнорира изводите в обжалваното решение, че „при предприетото гласуване „an blok“ и при наличие на конфликт на интереси по отношение на двамата акционери-членове на съвета, следва да бъдат изключени гласовете и на двамата /доколкото другата възможност – за отделно гласуване на освобождаването от отговорност е било отхвърлено с мнозинство с процедурно решение преди гласуването на т.5 от дневния ред/“.
При тези изводи на въззивната инстанция, тезата на касатора, че „при елементарно аритметично изчисление“ се установява, че след приспадане на гласовете на участващите в управлението акционери, други акционери формират мнозинството за освобождаване от отговорност на всеки от членовете на СД“, е несъстоятелна. Без гласовете на акционерите-членове на СД Д. /16 381 гласа/ и С. /6 823 гласа/ е невъзможно достигането на мнозинство за приемане на решението по т.5 от дневния ред; резултатът би бил „за“ – 12 712 гласа и „против“- 26 844 гласа – т.е. решение за освобождаване от отговорност на членовете на СД за дейността им през 2017г. не би било прието.
Второто въведено основание за очевидна неправилност съвпада с първия поставен в изложението въпрос на касатора. Такава очевидна неправилност не би могла да се констатира без анализ, проверка за наличие на твърдяното противоречие на въззивното решение с материални закон, поради което отсъства възможността за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280,ал.2,предл.трето ГПК.
Същевременно първият поставен въпрос също не може да послужи като обща предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол. Въпросът не е правен, а съставлява касационно оплакване – че съдът недопустимо е подложил на разширително тълкуване забранителна разпоредба. Паралелно с това, той е предпоставен от теза на касатора, която не се съдържа в мотивите на обжалвания акт – че забраната на чл.229 ТЗ „следва да бъде тълкувана разширително“. Следователно, въпросът не притежава съществена характеристика на общото основание, съобразно критериите, въведени в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС – той е хипотетичен, а не обуславящ. Аргументите на въззивната инстанция при обосноваване на извода, че разпоредбата на чл.229 ТЗ е приложима и при гласуване на решение на ОС по чл.221,т.10 ТЗ за освобождаването от отговорност като член на съвета на акционер са в съвсем друг смисъл – че разпоредбата на чл.229 ТЗ е обща и обхваща всякакви случаи, при които може да се стигне до търсене на отговорност от акционера; че доколкото наличието на решение на ОС, взето в правомощията му по чл.221,т.10 ТЗ за освобождаване от отговорност на членовете на СД има за последица изключване на отговорността за вреди, причинени при управление на дружеството, гласуването на това решение е в обхвата „на действия за осъществяване на отговорност“ по смисъла на чл.229,т.2 ТЗ. По отношение на тези решаващи мотиви релевантен въпрос с правна характеристика, отговаряща на критериите в цитираното тълкувателно решение, не е поставен.
С оглед на изложеното, безпредметно е обсъждането на въведената от касатора допълнителна предпоставка по този въпрос, но за пълнота на изложението следва да се посочи, че твърдяното противоречие на обжалваното решение с цитираните от касатора първоинстанционни и въззивни решения не е налице. В конкретния спор, предмет на атакуване е не само решение на ОС по чл.221,т.10 ТЗ, но и решенията на общото събрание по включените по реда на чл.223а по искане на акционера-ищец в дневния ред въпроси относно търсенето на имуществена отговорност на членовете на СД по чл.240,ал.2 ТЗ, в която хипотеза е безспорно е налице приложното поле на разпоредбата на чл.229 ТЗ, в какъвто смисъл е и виждането на касатора. В исковата молба ищецът изрично се е позовал на порочно наложен от дружеството начин на гласуване, така че приемането на решението по т.5 от дневния ред да осуети приемането на решенията по т.8 и т.9 или да направи изпълнението им невъзможно – изрично е обосновал тезата си, че освобождаването на членовете на съвета от отговорност препятства реализирането на отговорността им по чл.240 ТЗ. За да обоснове тезата си, ищецът се е позовал на решението по в.т.д.№ 119/2012г. на Варненския АС, между което решение, обжалваното понастоящем въззивно решение и останалите актове, на които касаторът се позовава, отсъства противоречива съдебна практика.
Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по втория въпрос от изложението пряко произтича от обстоятелството, че този въпрос е изцяло извън предмета на предявения иск и очертаното спорно право. Ищецът е предявил конститутивен иск, с който е преценил да защити правата си. Дали той разполага с иск по чл.240а ТЗ и при какви предпоставки този иск подлежи на уважаване, е хипотетично питане.
В отговора на касационната жалба разноски не са претендирани и такива не се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 147 от 18.06.2019г. по в.т.д.№ 200/2019г. на Апелативен съд Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: