О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София, 06.02.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Емил Марков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1609 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищците Т. Т. И. и И. С. И. против Решение № 1016 от 02.05.2019г. по в.гр.д.№ 80/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 състав в частта за потвърждаване на решението по гр.д.№ 3521/2017г. на СГС, 17 състав за отхвърляне на исковете с правно основание чл.558,ал.5 във вр. с чл.557,ал.2,б.“а“КЗ, предявени срещу Гаранционния фонд за разликата от по 150 000лв. до предявения размер от 200 000лв. за всеки един. Решението в частта за уважаване на исковете за сумите от 150 000лв. е влязло в сила.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението в обжалваната част на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго за уважаване на исковете в предявения размер със законните последици. Поддържа се оплакване за неправилно приложение на материалния закон – чл.52 ЗЗД – нарушение на принципа на справедливост поради присъждане на занижен размер на обезщетението за търпените неимуществени вреди от смъртта на сина на касаторите. Акцентира се, че присъденото обезщетение е несправедливо и с оглед лимита на задължителната застраховка гражданска отговорност, който е в размер на десет милиона лева.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК конкретен правен въпрос, съобразен с критериите на т.1 от ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС не е формулиран, а се поддържа възражение за неправилно прилагане на материалния закон – на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Посочва се, че обуславящ изхода на делото е въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД, по който САС се е произнесъл неправилно. Поддържа се, че размерът на обезщетението за причинените неимуществени вреди в конкретния случай не е обусловен единствено от спецификата на установените по делото факти, а от различно спрямо даденото в т.11 от ППВС №4/1968г. тълкуване на чл.52 ЗЗД; че е налице противоречие по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, поради което искането за допускане на касационното обжалване въз основа на този селективен критерий следва да се уважи. Касаторите се позовават и на противоречие с решението по т.д.№ 2908/2015г. на 1 т.о. на ВКС. Въведено е без аргументация и основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
В писмен отговор ответникът Гаранционен фонд оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Безспорно е по делото, че тридесет и две годишния син на ищците С. И. И. е загинал при пътно произшествие, настъпило на 23.10.2016г., причинено от водач без валидна застраховка „гражданска отговорност“.
Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на ищците срещу размера на присъденото от СГС обезщетение за причинените им неимуществени вреди, определено в размер от по 120 000лв. Пред САС спорен е бил единствено въпросът за справедливия паричен еквивалент за търпените от тях морални болки и страдания.
Решаващият въззивен състав е мотивирал, че макар да не са съжителствали в едно домакинство, ищците и загиналият им син са поддържали ежедневни контакти, съвместно упражнявали семеен бизнес. Обсъдени са свидетелските показания, въз основа на които е прието за установено, че внезапната загуба е променила изцяло живота на родителите, те се отказали от стопанската дейност, която им напомняла за загиналия им син. За установено е прието, че родителите продължават да изпитват силни страдания от неочакваната трагедия. Съставът на САС е мотивирал, че справедливото обезщетение е от по 150 000лв. – т.е. следва да бъде завишено с по 30 000лв., за да бъде съобразено с актуалната съдебна практика по сходни казуси, с обществено икономическите условия в страната и застрахователните лимити.
Съставът на ВКС счита, че основанията за допускането на касационното обжалване не са налице поради липса на конкретно посочен правен въпрос.
Изложението възпроизвежда касационните основания за неправилност поради нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, а те не могат да послужат като обща предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол. Задължение на касаторите, а не на настоящата инстанция е, да изведе правния проблем и да го постави за отговор преди преценката и произнасянето по правилността на въззивното решение.
Твърдение за неправилност е и доводът, че в конкретния случай определеният размер на обезщетението за търпените неимуществени вреди не е обусловен единствено от спецификата на установените по делото факти, а от различно спрямо даденото в т.11 на ППВС №4/1968г. тълкуване на критерия за справедливост. Отсъства основание за преценка въззивното решение да е постановено в отклонение от съдебната практика по приложението на чл.52 ЗЗД. При поддържане на тази теза касаторите игнорират обстоятелството, че въззивната инстанция е завишила обезщетението с по ј спрямо определеното от първоинстанционния съд като е подложила на самостоятелен анализ фактите, които счита за релевантни за определянето на паричния еквивалент на търпените морални болки.
Наличието на практика по чл.280,ал.1,т.1 ГПК изключва приложното поле на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, на което касаторите формално се позовават.
С Решение № 95/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на ВКС е уточнено, че при прилагане на критерия по чл.52 ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение. Те могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия към правно релевантния момент, имащи значение за формиране на критерия за справедливост. Определяните от съда обезщетения следва да бъдат съобразени с действително претърпените неимуществени вреди по критериите на чл.52 ЗЗД, а не с лимита на отговорността на застрахователя, каквито доводи са изложени в касационната жалба и изложението. Обема на законовоустановеното застрахователно покритие по ЗЗГОА не е предвиден за едно увреждане, а установява лимита отговорността на застрахователя спрямо неограничен брой застрахователни събития пред периода за неустановен брой пострадали.
Касаторите следва да заплатят разноски за насрещната страна за изготвянето на отговора на касационната жалба от юрисконсулт с приложено пълномощно, което възнаграждение съдът определя в размер на 100 лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 1016 от 02.05.2019г. по в.гр.д.№ 80/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 състав в обжалваната част.
Осъжда Т. Т. И. и И. С. И. да заплатят на Гаранционен фонд сумата 100 лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: