7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№183
София, 26.03.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Емил Марков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2312 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на синдиците на „Корпоративна търговска банка“АД /в несъстоятелност/ срещу Решение № 1241 от 23.05.2019г. по в.т.д.№ 5908/2018г.на САС, ТО, 3 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 1555/2017г. на СГС VІ-7 състав, с което е отхвърлен искът на синдиците на „КТБ“АД/н/ с правно основание чл.60а,ал.1 ЗБН, предявен срещу „ИСА-2000“ЕООД за връщане на придобитите с произход от банката 17 броя товарни автомобили „Скания“ с договор за покупко-продажба от 28.07.2015г. с продавач „Партнер лизинг“АД.
В касационната жалба се поддържа довод, че въззивното решение е очевидно неправилно и незаконосъобразно, постановено при необсъждане на всички относими по делото доказателства и в противоречие със събраните доказателства. Изложени са съображения за характера на разпоредбата на чл.60а,ал.1 ЗБН, както и се акцентира на стойността, на която са придобити товарните автомобили през 2012г. от „Партнер лизинг“АД. Касаторите считат за съществено процесуално нарушение кредитирането на приемо-предавателни протоколи за техническото състояние на автомобилите към датата на продажбата им на „ИСА- 2000“ЕООД. Поддържат, че е сделката е изключително изгодна ценово за ответника – дружеството е придобило активи /товарни автомобили/ на значително по-ниска стойност от получената престация от „Партнер лизинг“АД; че с извършените недобросъвестни действия от страна на „ИСА-2000“ ЕООД и „Партнер лизинг“АД, е осуетена възможността за попълване на масата на несъстоятелността на „КТБ“АД, което нанася съществена вреда на кредиторите на банката. Касаторите считат, че въззивното решение за потвърждаване на първоинстанционния акт е постановено изцяло в нарушение на целта на производството по банкова несъстоятелност, уредена в чл.2 ЗБН за справедливо удовлетворяване на кредиторите, тъй като с цената на този актив ще бъдат намалени вземанията, които кредиторите биха получили при разпределение на осребреното имущество. Искането е за отмяна на въззивното и потвърденото с него първоинстанционно решение и уважаването на иска.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по поставените като процесуалноправни въпроси:
1/Допустимо ли е в заключението на вещото лице да бъдат излагани правнорелевантни факти, за които не са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други, предвид разпоредбата на чл.195 ГПК. Касаторите възпроизвеждат правни съображения от съдебна практика /Решение по чл.290 ГПК по гр.д.№ 408/2010г. но 1г.о и т.10 от ТР №1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС/, но не посочват конкретни аргументи за относимост на въпроса към дадено от САС разрешение.
2/Допустимо и правилно ли е съдът да основе правните си изводи на факти, изложени в заключението на вещото лице, за които факти не са необходими специални знания. Позовават се на решението по гр.д № 7298/2014г. на 2 г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Намират за изцяло неоправдано възприемането от въззивния съд на заключението на оценителната съдебно-автотехническа експертиза, съгласно което, към момента на продажбата процесните товарни автомобили са били неизправни и се налагало извършването на неотложни ремонтни работи. Считат, че вещото лице не е възприело непосредствено фактите, които излага в заключението. В тази връзка е поставен следващият въпрос:
3/Допустимо ли е в заключението на вещото лице да бъдат излагани правнорелавантни факти, които вещото лице не е възприело непосредствено и допустимо и правилно ли е съдът да основава на подобни факти решаващите си правни изводи. Като аргументация на поставения въпрос се излага, че „ако вещото лице беше възприело факта, че процесните автомобили не са били изправни, то може би щеше да има качеството на друг вид участник в исковия процес, а именно-свидетел.“ Считат за недопустимо съдът да основава преценката си за правнорелевантни факти, „които не са възприети от вещото лице и които то произволно твърди в заключението си“. Акцентират, че в този случай е налице неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допълнителна предпоставка към този въпрос не е въведена.
4/Съдът длъжен ли е да определи правилно предмета на делото и доказателствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства и доводите и възраженията на страните. Касаторите се позовават на решението по гр.д.№ 3848/2015г. на 4 г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК без да посочват в какво се състои противоречието на обжалвания акт с него. Изложено е, че: „Поставеният въпрос е принципен и е от съществено значение за правилното прилагане на действащото законодателство и в съответствие със съдебната практика на ВКС. Очевидно неправилно е съдебното решение, страдащо от особено тежък порок. Въпроси относно доказването и доказателствената тежест по чл.153 и чл.154 ГПК относно преценка на събраните по делото гласни доказателства в съвкупност с целия останал доказателствен материал и доводите и възраженията на страните като разрешени в противоречие с практиката на ВКС“. Поддържа се, че постановяването на правилно решение е от значителен интерес за банката, за кредиторите и за цялото производство по банкова несъстоятелност, което би пресякло формиране на неправилна съдебна практика; че по своето естество отговорът на тези въпроси е от „значение за точното прилагане на закона и за правилното решаване на спора“.
В писмен отговор насрещната страна „ИСА-2000“ ЕООД оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Във въззивната жалба синдиците на „КТБ“АД/н/ са изложили доводи, основани на тълкуването на разпоредбата на чл.60а ЗБН във вр. с пар.1,т.1 ЗБН и са поддържали, че всички предпоставки за уважаването на иска за връщане на получено имущество с произход от банката, са налице. Изрично е изразено становище, че „приетите по делото доказателства сочат, че престацията на дружеството ответник е на значително по-ниска стойност от полученото и това се установява от заключенията на приетата по делото автотехническа експертиза“.
Въззивната инстанция е констатирала, че съдилищата са сезирани с предявен от синдиците на „КТБ“АД /н./ срещу „ИСА-2000“ЕООД иск с правно основание чл.60а, ал.1,т.1 ЗБН за връщане на придобитото от ответното дружество имущество въз основа на сключен с „Партньор лизинг“АД договор за покупко-продажба на моторни превозни средства от 27.12.2015г. и Анекс № 1 към него, на стойност, значително по-ниска от реалната им.
Съставът на САС е обосновал, че искът е допустим, предявен е от лица със специално предвидена в чл.60а,ал.1 ЗБН процесуална легитимация – синдиците на обявената в несъстоятелност банка и в предвидения в закона преклузивен срок по чл.62,ал.1 ЗБН. Мотивирано е, че основателността на предявената претенция е обусловена от установяването в хода на процеса на кумулативното наличие на елементите на фактическия състав на чл.60а, ал.1, т.1 ЗБН – открито спрямо банката производство по несъстоятелност; наличие на изискуемо и непогасено вземане на банката към неин длъжник; придобиване от този длъжник на имущество с произход от банката; прехвърляне на същото имущество от длъжника на трето лице, което да не е изпълнило насрещна престация или същата да е на значително по-ниска стойност от полученото. Разяснено е, че съгласно разпоредбата на пар.1,т.7 от ПЗР на ЗБН, произход от банката представлява всяко първоначално предоставяне от банката на парични средства и/или имуществени права на неин длъжник, включително и предоставените обезпечения, които в същия или в променен вид са станали част от патримониума на всяко трето лице, независимо от броя на междинните прехвърляния и правната им форма.
Обсъдено е, че в разглеждания случай с решение от 22.04.2015г. по т.д. № 7549/2014г. на СГС, е открито е производство по несъстоятелност спрямо банката. Констатиран е безспорния факт, че с договор за банков кредит от 27.12.2012г. банката е предоставила на „Партнер лизинг“АД кредит в размер на 2 570 000 лева, със срок на погасяване до 25.12.2015г. Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза за безспорно доказано е прието, че непогасените задължения на кредитополучателя са в общ размер от 2 060 492.17 лева. За безспорно е прието и, че с договор от 28.07.2015г. кредитополучателят е продал на ответното дружество придобитите с предоставените от банката парични средства 17 броя автомобили, за които купувачът е заплатил общо сумата от 474 000 лева, с ДДС.
Изложени са съображения, че установяването на предвидената в чл.60а, ал.1, т.1 ЗБН предпоставка – значителна неравностойност на разменените престации, при която даденото надхвърля значително по стойност полученото, следва да бъде извършено въз основа на действителната пазарна цена на договорените насрещни престации към момента на осъществяване на сделката, предвид възможната реализация на отчуждените моторни превозни средства на пазара. Посочено е, че приетото заключение на оценителната съдебно-автотехническа експертиза установява множество неизправности на продадените товарни автомобили, налагащи извършването на неотложни ремонтни работи, безусловно необходими за експлоатацията им като пазарната стойност на ремонта на всички автомобили, възлиза на сумата от 943 962.10 лева. Обсъдено е, че според експерта общата пазарна стойност на отчуждените активи, при съобразяване на техническото им състояние към датата на сключване на процесния договор за продажбата им на ответното дружество, възлиза на сумата 296 903.13 лева. Анализирано е, че от приетите основно и допълнителни заключения на съдебно-оценителната- автотехническа експертиза се установява, че срещу отчужденото с пазарна стойност от 296 903.13 лева имущество, ответното дружество е заплатило на длъжника на банката сума в размер на 474 000 лева, която е по-висока от пазарната стойност на автомобилите, оценена съобразно реалното им техническо състояние към момента на продажбата. С оглед на изложеното е счетено, че в процесния случай не е установена нееквивалентност на двете насрещни престации, тъй като даденото от третото лице по процесната сделка надхвърля по стойност полученото. Изведено е, че не е налице кумулативно предвидената в чл.60а, ал.1,т.1 ЗБН предпоставка, изискваща значителна неравностойност между даденото и полученото по процесната сделка.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване произтича на първо място от отсъствието на правна характеристика на поставените в изложението към касационната жалба въпроси. Всички те съставляват оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при възлагане на експертизата и оценката на заключението от съда, които са относими към правилността на решението, поради което не могат да послужат като обща предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които се отнасят до обсъждането и преценката на доказателствата и до възприемане на фактическата обстановка по спора от въззивния съд, не съставляват правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, а въпроси от значение за правилността на въззивното решение, която не е предмет на производството по чл.288 ГПК.
На второ място неоснователността на искането за допускане на обжалването пряко следва от обстоятелството, че въпросите, касаещи изводите на автотехническа експертиза при оценката на пазарната стойност на процесните товарни автомобили и възможността вещото лице да основава изводите си за техническото им състояние към датата на продажбата им на ответника на съставени приемо-предавателни протоколи, не са изобщо засегнати във въззивната жалба. Както се посочи, в жалбата си пред САС синдиците са се позовали изрично на оценителната автотехническа експертиза като доказателство, което следва да бъде кредитирано като установяващо пазарната стойност на продаденото на ответника имущество към датата на сделката. Поставените понастоящем от касаторите въпроси не са включени в предмета на спора пред САС, те не са пренесени за разглеждане пред въззивната инстанция. Последната има правомощието да се произнесе по въпросите извън валидността и допустимостта на въззивното решение, само в рамките на посоченото в жалбата – чл.269 ГПК. Въпрос, който не е включен в предмета на спора и по който дължимото произнасяне на въззивната инстанция не попада в границите, очертани в разпоредбата на чл.269,предл.последно ГПК, не притежава съществена характеристика на общото основание за осъществяване на факултативния касационен контрол съобразно критериите, посочени в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Поради необосноваване на тази обща предпоставка с поставените в изложението въпроси, искането за касационна проверка на обжалваното решение не може да бъде уважено. Посочените в изложението въпроси не отговорят на изискванията, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Касационната инстанция няма задължение, а и правомощие да извежда значимия, включен в предмета на спора и обусловил изхода му правен въпрос от твърденията на касатора, от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, от несъгласието му с изводите на въззивната инстанция, включително и по кредитиране на експертно заключение.
В касационната жалба формално и без каквато и да било аргументация е наведен довод за очевидна неправилност на въззивния акт. В тази хипотеза касационната инстанция не дължи обсъждането му. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че при оспорването в касационната жалба и изложението на констатациите на вещото лице относно техническото състояние на товарните автомобили и оценката на действителната им пазарна стойност към 2015г., касаторът игнорира следните обстоятелства: че освен приемо-предавателните протоколи за техническото състояние на товарните автомобили по делото са приобщени и издадено от оторизирания представител на „Скания“ удостоверение, съдържащо подробни досиета на всеки от автомобилите с данни, че те не са били сервизирани от датата на придобиването им от „Партнер лизинг“АД /2012г./ до датата на продажбата им /2015г./ на ответника. По делото е изслушано и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, която е установила, че счетоводството на ответника съдържа пълни данни за извършените възстановителни ремонти на процесните автомобили от „ИСА-2000“. Осчетоводените данни са от 2015г. и 2016г. като за всеки един от автомобилите счетоводно са отразени детайлно видовете разходи по пера /резервни части, гуми, текущ ремонт, сервиз и др./ и че именно въз основа на тези счетоводни записвания автотехническата експертиза е оценила действителните разходи за довеждане на автомобилите в годно състояние за експлоатация в размер на 408 941лв. Така при определена от експертиза обща стойност към 28.07.2015г. за годни технически изправни автомобили – 705 845лв. и след приспадане на сумата за безусловно необходими и извършени ремонтни работи /408 941лв./ е определена стойността 269 903лв., послужила на съдилищата при преценката дали престацията на третото лице /ответника/, която безспорно е за 474 000лв. с ДДС, е на значително по ниска стойност от полученото имущество с произход от банката. При обосноваване на тезата си касаторите се основават единствено на стойността, на която автомобилите са придобити от „Партнер лизинг“ през 2012г. като изцяло пренебрегват обстоятелството, че те са закупени от ответника три години по-късно. Касаторите не зачитат и установените чрез събраните по делото свидетелски показания доказателства за лошото техническо състояние на придобитото от ответника имущество-предмет на предявения иск.
На насрещната страна следва да бъдат заплатени поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговора на касационната жалба – 11 250лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 1241 от 23.05.2019г. по в.т.д.№ 5908/2018г.на САС, ТО, 3 състав.
Осъжда „Корпоративна търговска банка“АД/н/ да заплати на „ИСА-2000“ЕООД, [населено място] сумата 11 250лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: