О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 535
София, 26.11.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Емил Марков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1095 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца Г. А. А. срещу Решение № 226 от 31.01.2019г. по в.гр.д. № 3570/2018г. на САС, ГО, 7 състав, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 329/2017г. на СГС. Първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло иска с правно основание чл.288,ал.1,т.1 КЗ – отм. за заплащане от Гаранционния фонд на сумата 80 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на бащата на ищеца А. А., настъпила при пътно произшествие от 12.02.2013г.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на въззивното решение на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Оспорва се правилността на извода на САС, че водачът на неизвестното моторно превозно средство не е имал възможност да предотврати прегазването на наследодателя на ищеца. Поддържа се, че след първоначалния удар от л.а. „ Опел Вектра“ не е настъпила смъртта на пострадалия и той е бил жив от медицинска гледна точка и едва след прегазването му от неизвестното МПС е настъпила смъртта. Касаторът счита, че въззивната инстанция е следвало да се произнесе изрично по отношение на обстоятелството за наличие на вина за всеки един от водачите – на лекия автомобил „Опел Вектра“ и на неизвестния микробус. Поддържа се и че въззивното решение „явно необосновано поради очевидната му неправилност“.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
1/В случай на настъпване на две последователни пътни произшествия, от всяко от които има причинени вреди, следва ли въззивният съд да се произнесе по въпроса за вината на всеки един от делинквентните и да обсъди приносът на всеки от тях поотделно за настъпване на вредоносния резултат – смъртта на пострадалия;
2/ Следва ли съдът да презюмира възможно най-тежкия резултат – смъртта на пострадалия, „без да има такава, само на база една от хипотезите по медицинската експертиза“.
3/ При независимо съизвършителство на увреждането от няколко делинквенти, в случай, че по отношение на единия делинквент е наличие на случайно деяние, застрахователят на другия делинквент отговаря ли спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума или отговаря съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент.
Въведена по отношение на трите въпроса е допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК без да е обосновано приложното й поле.
Иска се и допускане на обжалването поради очевидна неправилност, аргументира с изложеното, че решението е необосновано поради очевидната му неправилност.
В писмен отговор насрещната страна Гаранционен фонд оспорва основателността на искането за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Във въззивната си жалба ищецът е възразил, че първоинстанционният съд неправилно и необосновано е приел, че вина за настъпването на пътното произшествие има единствено и само починалият негов баща и, че неправилно е прието, че вина за това произшествие няма водачът на неидентифицирания микробус. В жалбата си въззивникът е поддържал, че „както е посочено и в исковата молба, ищецът твърди, че вина за настъпване на пътното произшествие има водачът на неидентифицирания микробус, който не се е движил със съобразена с пътните условия скорост, вследствие на което е прегазил намиращия се на пътното платно А. А., вследствие на което същият е починал.“
Въззивната инстанция е приела, че на 12.02.2013г. в тъмната част на денонощието в района на с.Бяга, община Брацигово в посока разклона с.Бяга-с.Козарско, село-Исперихово е настъпило пътно произшествие между л.а. „Опел Вектра“ и пешеходеца А. А., след което и между пешеходеца и неидентифициран микробус. Последният е напуснал местопроизшествието и е неидентифициран. Лекият автомобил „Опел Вектра“ се движел в посока от гр.Пловдив към гр.Пещера на къси светлини със скорост от около 80 км./ч. На около 200 м. преди с.Бяга пред автомобила се появил пешеходеца А. А., който предприел пресичане откъм десния банкет, бил ударен и отхвърлен в насрещното платно, където бил прегазен от неидентифициран микробус, движещ се със скорост 76.1 км./ч. Предвид въведените от ищеца факти по спора, вещите лица са изследвали единствено техническата възможност за водача на микробуса да спре в зоната на късите светлини и това е скорост в порядъка на 46 км./ч.
Въззивната инстанция е приела от правна страна, че предвид двете фази на произшествието /първа-удара на пешеходеца от лекия автомобил „Опел Вектра“ и отхвърлянето тялото му в насрещното платно и втората настъпила 10-15 секунди по-късно – прегазване от микробуса на тялото, намиращо се в лявата част на пътната лента/ от събраните доказателства не се установява по категоричен начин, че смъртта на пешеходеца е причинена от неидентифицираното превозно средство. Акцентирано е на заключението на комплексната експертиза в медицинската й част, че първоначалните травми са били достатъчно тежки, за да причинят летален изход. Изложени са и съображения, че за неизвестния автомобил ударът е бил непредотвратим и е налице случайно деяние на водача му по смисъла на чл.15 НК.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по първия и третия въпрос произтича от следното:
Както се посочи ищецът е поддържал в исковата молба и в хода на първоинстанционното и на въззивното производство, че вина за пътното произшествие има единствено водачът на неидентифицирания микробус. В предмета на спора не е въведено твърдението и въпросът за съпричинителство на смъртта от водача на лекия автомобил „Опел Вектра“ и доказателства в тази връзка не са събирани. Поради това изцяло хипотетични и извън обсега на произнасянето на инстанциите са поставените от касатора въпроси. Те не засягат правни проблеми, които са включени в предмета на спора и които са подлежали на разрешаване от въззивната инстанция. Въпросите нямат характеристика на правни поради това, че не са обуславящи изхода на спора, а изцяло хипотетични. Тезата си за независимо съпричинителство на смъртта касаторът въвежда едва пред настоящата инстанция, и е недопустимо тези нововъдени твърдения да послужат като обща предпоставка за допускане на обжалването пред ВКС.
При извода на въззивната инстанция, че ударът за водача на неизвестния микробус е бил непредотвратим и неговото деяние е случайно събитие /чл.15 НК/ нелогична е тезата на касатора да се изследва въпросът дали другият водач /на лекия автомобил „Опел Вектра“/ носи гражданска отговорност за вредите на ищеца, тъй като Гаранционният фонд – конституираният в процеса ответник, не я покрива. Произнасянето по такъв въпрос в процес, в който не участват страните по материалното правоотношение е безпредметно.
Ако в третия въпрос под делинквента, за който деянието е случайно събитие касаторът има предвид водача на лекия автомобил „Опел Вектра“ нелогични са съображенията, че деянието на водача на микробуса, който се е движил с по-ниска скорост, не би било също случайно събитие. Ако касаторът визира като автор на случайното деяние водача на микробуса, то в тази хипотеза няма как искът срещу посочения ответник да бъде основателен.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по втория въпрос /следва ли съдът да презюмира възможно най-тежкия резултат – смъртта на пострадалия, „без да има такава, само на база една от хипотезите по медицинската експертиза”/ пряко произтича от отсъствието на характеристиката му на правен. Въпросът е твърдение за необоснованост и процесуално нарушение при кредитиране на доказателствения материал по спора. Това са доводи, относими към касационните основания и са ирелевантни за основанията за допускане на факултативния касационен контрол. Въпросът е предпоставен от теза на касатора че смъртта не е настъпила в резултат на удара от лекия автомобил „Опел Вектра”, която теза не е приета основателна от САС. Съгласно указанията в ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за конкретното дело не може да бъде извеждан от твърденията на касатора, от сочените от него факти и обстоятелства и от възприетата от него фактическа обстановка.
Отсъства основание за преценка за очевидна неправилност на обжалвания въззивен акт при формиране на изводите относно причината за смъртта на пешеходеца – дали тя е резултат от удара с лекия автомобил „Опел Вектра“ или е причинена от прегазването от микробуса. На първо място изводите по този въпрос не са единствено обуславящи изхода на спора – въззивната инстанция е изложила самостоятелни съображения за неоснователност на иска като е приела, че водачът на микробуса не следва да носи отговорност, тъй като неговите действия съставляват случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. Паралелно с това, изводите на въззивния съд, че смъртта е настъпила при първия удар, че първоначалните травми от инициалния удар са били достатъчно тежки, за да настъпи леталния изход не са в противоречие с правилата на житейската и правна логика, а са основани на заключението на вещото лице-медик от комплексната експертиза /съгласно която, от получените от първия удар увреждания е напълно възможно да настъпи смъртен изход без последващо прегазване/ и на показанията на заинтересования свидетел- водача на л.а. „Опел Вектра“.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканото в отговора по чл. 287 ТПК юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде присъдено в размер на 100лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 226 от 31.01.2019г. по в.гр.д. № 3570/2018г. на САС, ГО, 7 състав.
Осъжда Г. А. А. да заплати на Гаранционен фонд сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: