О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
София, 06.02.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Емил Марков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1585 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Бизнес Център“ЕАД, гр.София срещу Решение № 26 от 21.01.2019г. по в.т.д.№ 629/2018г. на Варненския АС, ТО. Въззивната инстанция е потвърдила решението по т.д.№ 1596/2017г. на ОС Варна за отхвърляне на предявения от „Бизнес Център“ АД срещу „Мосстрой Варна“АД/н/ иск с правно основание чл.694,ал.2,т.1 ТЗ във вр. с чл.79,ал.1 и чл.240, чл.86,ал.1, чл.92 и чл.93 ЗЗД за установяване съществуване на вземане на ищеца за главница, възнаградителни лихви и неустойка, произтичащо от договор за заем, сключен на 31.10.2011г. между „Инфинит Уелт Кепитъл“ Инк и „Мосстрой Варна“, цедирано на „Бизнес Център“ЕАД с договор за цесия от 12.09.2015г. от цедента „Инфинит Уелт Кепитъл“. Решенията са постановени с участието на синдика на „Мосстрой Варна“ и на встъпилото като помагач на длъжника трето лице „Инфинит Уелт Кепитъл“ Инк – кредитор с вземане, включено в списъка на приетите от синдика вземания, основаващо се на същия правопораждащ факт – договор за заем от 31.10.2011г.
В касационната жалба се поддържа, че решението е очевидно неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Иска се отмяната му и постановяване на друго за уважаване на предявения иск с правно основание чл.694 ал.2,т.1 ТЗ. Оспорва се правилността на извода, че длъжникът „Мосстрой Варна“ не е уведомен надлежно за цесията, както и че цедентът Инфинит Уелт Кепитъл“ Инк продължава на бъде кредитор на длъжника, тъй като цесионерът не установява валидно основание по смисъла на чл.99,ал.3 ЗЗД, позволяващо да бъде приет за кредитор в производството по несъстоятелност. Същественото нарушение на съдопроизводствените правила е обосновано с тезата, че въззивна жалба е била подадена единствено от ищеца, а въззивната инстанция се е произнесла по въпроса за действителността на договора за цесия служебно като не е споделила изводите на първоинстанционния съд за действителността на цесията, приемайки, че договорът е прекратен поради настъпило прекратително условие, предвидено в чл.6,ал.2.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите:
1/При постановяване на решението си съдът следва ли да изложи собствени мотиви или е достатъчно да препрати към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК. Посочва се, че въззивният съд „преписал изцяло мотивите на първоинстанционния съд като лаконично посочил, че приема това тълкуване за правилно без да се мотивира“. Поддържа се, че немотивирането на въззивното решение е процесуален въпрос, разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика с позоваване на решения по чл.290 ГПК на състави на ВКС.
2/Поддържа се и самостоятелното основание очевидна неправилност, което е аргументирано с тезата, че въззивният състав не е споделил изводите на първоинстанционния съд относно действителността на договора за цесия, приемайки, че той е прекратен поради настъпило прекратително условие, предвидено в чл.6,ал.2 при подадена от „Бизнес Център“ЕАД въззивна жалба, която не съдържа такива твърдения. Касаторът счита, че при отсъствие на въззивни жалби от длъжника и от встъпилото на негова страна трето лице помагач „Инфинит Уелт Кепитъл“ Инк, въззивната инстанция се е произнесла служебно по въпроса за действителността на договора за цесия, с което е допуснато особено съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е постановен очевидно неправилен съдебен акт.
От синдика на „Мосстрой Варна“АД и от встъпилото на страната на длъжника трето лице помагач „Инфинит Уелт Кепитъл“ Инк са постъпили самостоятелни писмени отговори, с които се оспорва основателността на искането за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на САС съобрази следното:
Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на ищеца, който е оспорвал правилността на извода на първоинстанционния съд, послужил като основание за отхвърляне на иска – че цедентът „Инфинит Уелт Кепитъл“ Инк продължава да бъде кредитор на „Мосстрой Варна“, тъй като ищецът не установява валидно основание по смисъла на чл.99,ал.3, предл.първо ЗЗД, позволяващо да бъде приет за кредитор в производството по несъстоятелност, тъй като цесията не е съобщена на длъжника от цедента. Въззивникът е настоявал на твърдението си, че такова уведомление е получено от представляващия „Мосстрой Варна“ на 12.09.2015г. В отговора на въззивната жалба „Инфинит Уелт Кепитъл“ е поддържал становището си, заявено в отговора на исковата молба, че той като цедент нарочно е отложил уведомлението до длъжника си до окончателното стабилизиране на договора за цесия и поради това ищецът няма доказателства, с които да установи уведомяването по реда на чл.99,ал.3 ЗЗД. Както в отговора по чл. 263 ГПК на третото лице помагач, така и в отговора, подаден от синдика на „Мосстрой Варна“ е изразено несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че въпреки сбъдването на условието по чл.6,ал.2 от цесионния договор, същият продължава да бъде валиден. И двете страни са поддържали наведените в отговорите на исковата молба по чл. 367 ГПК възражения, че договорът за цесия е бил сключен под прекратително условие, което се е осъществило и породената с договора за цесия облигационна връзка е отпаднала с обратно действие.
Въззивната инстанция е констатирала, че ищецът е основал искането си за установяване на неприети парични вземания към ответника на договор за заем от 31.10.2011г. между заемодателя „Инфинит Уелт Кепитъл“ и заемателя Мосстрой Варна“ и на договор за цесия между заемодателя като цедент и ищецът като цесионер от 12.09.2015г.
Приела за установено по безспорен начин предоставянето на заемната сума на ответника. Като спорен е очертан въпросът за действието на договора за цесия, съответно дали чрез същия цедентът е прехвърлил валидно вземането си към длъжника „Мосстрой Варна“ на ищеца „Бизнес Център“ЕАД. Обсъдено е, че по силата на договора за цесия, цедентът прехвърля на ищеца вземането си и всички права към „Мосстрой Варна“, произтичащи от договора за заем, но по делото не е установено цедентът да е изпълнил задължението си да съобщи на длъжника прехвърлянето на вземането. Посочено е, че е представено уведомление без дата, неподписано от цедента, не е установено и надлежното му получаване от длъжника – качеството на лицето, приело уведомлението, а в отговора на исковата молба длъжникът изрично е оспорил получаването на съобщението за цесията. От правна страна е мотивирано, че за да породи действие спрямо длъжника, цесията следва да му е съобщена от стария кредитор, и че до момента на получаването на съобщението от длъжника, негов кредитор е цедентът; че едва след уведомяването за извършеното прехвърляне, цедентът престава да бъде кредитор. С това е аргументиран изводът, че след сключване на процесния цесионен договор заемателят продължава да е кредитор на „Мосстрой Варна“ и именно цедентът може да упражни правата по цедираното вземане; че правата срещу длъжника, произтичащи от договора за заем, не са преминали върху ищеца по силата на договора за цесия.
Въззивната инстанция, за разлика от изложеното от първоинстанционния съд, при обсъждане доводите на ответника и на третото лице помагач е счела иска за неоснователен и на още едно основание – прекратяване на договора за цесия поради настъпване на прекратителното основание, уговорено в чл.6,ал.2 – прехвърляне на акциите в „Мосстрой Варна“ от акционера В.Рибаулин на „Бизнес Център“ЕАД в срок от три месеца. Мотивирано е, че това прекратително условие е от значение за действието/прекратяването на договора за цесия; условието се е сбъднало, поради което договорът за цесия е прекратен към момента на предявяване на вземането на цесионера в производството по несъстоятелност на длъжника и този договор не е основание за легитимацията на ищеца като кредитор на „Мосстрой Варна“.
Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно:
Поставеният като процесуалноправен първи въпрос е несъответен, не кореспондира на изложените от въззивната инстанция мотиви. Освен че отсъства твърдяното във въпроса препращане към мотивите на първоинстанционния съд, въззивната инстанция е изложила различни от възприетите от окръжния съд правни съображения по въведения в спора въпрос относно действието на договора за цесия предвид разпоредбата на чл.6,ал.2. Съгласно константната практика на ВКС, за да даде защита и санкция на спорните права и за да осъществи своята решаваща дейност, въззивният съд дължи произнасяне по същество на твърдения и възражения на страните съобразно направените с въззивната жалба и писмения отговор, на основание чл.269,ал.2 ГПК доколкото същите са били въведени в процеса в преклузивните срокове. В случая съставът на АС е изложил собствени решаващи съображения по очертания от страните спор, поради което въпросът е некоректно поставен. Не намират опора в данните по делото и изложените към въпроса аргументи, че мотивите на първоинстанционния съд са „преписани“ и че въззивната инстанция лаконично е приела „тълкуването за правилно без да се мотивира“. Въпросът е извън съдържанието на въззивния акт и на правните доводи на апелативния съд, поради което изключено е той да може да послужи като обща предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол.
Неоснователно е и искането за допускане на обжалването, основано на довода за очевидна неправилност. Като е обсъдил надлежно въведените в предмета на спора и поддържани в отговорите на синдика и третото лице помагач доводи за действието на договора за цесия предвид разпоредбата на чл.6,ал.2 от договора, въззивната инстанция не е допуснала нарушение, попадащо в хипотезата на очевидна неправилност. Очевидна неправилност ще е налице при постановен съдебен акт в явно нарушение на закона или извън закона – прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, при явна необоснованост в резултата на грубо нарушаване на правилата на формалната логика, при нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Доводът за очевидна неправилност е аргументиран с твърдения пряко релевантни към основанията за касиране, преценката на които е недопустимо във фазата по чл.288 ГПК.
Въззивният съд е длъжен да обсъди правоизключващите възражения на ответника в изпълнение на свое основно процесуално задължение да даде собствено разрешение на материалноправния спор. Даването на отговор на въведен в предмета на спора въпрос не съставлява „служебно произнасяне“ както счита ищецът. При твърдението си за очевидна неправилност касаторът влиза в противоречие с тезата по първия поставен въпрос, както и застъпва нелогичното становище, че ако съставът на АС бе счел за основателен довода във въззивната жалба за надлежно съобщаване на цесията на длъжника, не би имал основание и задължение да обсъди останалите възражения на ответните страни за прекратяване на договора за цесия, предвид сбъдване на прекратителното условие.
Паралелно с изложеното, доводът за очевидна неправилност е въведен единствено по отношение на изложените от въззивната инстанция допълнителни и несамостоятелни аргументи за неоснователност на иска и не може да доведе до промяна на изхода на спора.
Разноски за производството не се присъждат, тъй като ответниците по касация не са сезирали съда с такова искане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 26 от 21.01.2019г. по в.т.д.№ 629/2018г. на Варненския АС, ТО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: