О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 558
София, 18.12.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Емил Марков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2935 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.второ ГПК, образувано по частна жалба, подадена от ищцата М. Д. Д. срещу определението, постановено в съдебно заседание, проведено на 30.09.2019г. по т.д.№ 380/2019г. на ВКС, ТК, І т.о., с което е прекратено производството по делото по предявения иск по чл.47 ЗМТА.
С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Оспорва се изводът, че искът е предявен след изтичане на преклузивния срок по чл.48,ал.1 ЗМТА. Поддържа се, че приложената по арбитражното дело обратна разписка с посочена дата на връчване на арбитражното решение на ответницата в това производство – 07.07.2015г. е с липсващи реквизити – не съдържа данни за съдържанието на пратката и не установява по надлежен ред получаването на препис от арбитражното решение. Оспорва се и правилността на съображението за недопустимост на иска поради предявяването му срещу ненадлежна страна. Посочва се, че в исковата молба по чл.47 ЗМТА са изложени ясни фактически твърдения, че искът е насочен срещу насрещната страна по арбитражния спор /„Финансцентър”ЕООД/, а не срещу арбитражния съд, както е вписано в титулната част. Поддържа се, че независимо от неточното посочване на арбитражния съд като ответник, съдът е следвало да укаже на ищцата, че искът е предявен срещу ненадлежен ответник и да даде възможност за отстраняване на констатираната нередовност. Като трето основание за неправилност на атакуваното определение се изтъква, че нищожността на арбитражното решение може да бъде предявена по исков ред безсрочно с позоваване на решението по т.д.№ 2514/2017г. на І т.о. на ВКС.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС констатира следното:
Прекратяването на производството по т.д.№ 380/2019г. по описа на ВКС, І т.о. е обосновано със следните съображения: Ищцата в производството по чл.47 ЗМТА не е оспорила приложеното в съдебното заседание на 30.09.2019г. копие от преписката по арбитражното дело, съдържаща обратна разписка за връчването й на арбитражното решение на 07.07.2015г.; Че на ищцата е изпратена покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнителния лист, издаден по арбитражното дело и тя е получена от нейната майка на 07.11.2015г. От това е изведено, че тримесечният преклузивен срок за отмяна по чл.48 ЗМТА е изтекъл най-късно на 07.02.2016г., а исковата молба пред ВКС е постъпила на 01.02.2019г. и е недопустима като просрочена; Като трети мотив за недопустимост на иска е изложено обстоятелството, че ищцата е посочила като ответник постановилия решението арбитражен съд, което становище тя поддържа и в хода на производството. Посочено е, че надлежен ответник по иска по чл.47 ЗМТА е насрещната страна по спора, а не арбитражният съд, който е разгледал спора.
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
Дори да бъдат счетени за основателни възраженията срещу редовността на връчването на арбитражното решение на датата, посочена в приложената към арбитражното дело разписка, които са заявени още в молбата на ищцата, депозирана на 11.02.2019г. в изпълнение на дадени указания за отстраняване нередовности на предявения иск, отсъства основание за преценка обжалваното определение да е неправилно. Частната жалбоподателка не оспорва констатациите на състава на ВКС за редовно връчване на поканата за доброволно изпълнение. Именно въз основа на тази констатация е решаващият извод, че спрямо най-късната дата на уведомяване за постановеното арбитражното решение с връчване на поканата, преклузивният срок за предявяване на иска за отмяна е изтекъл.
На следващо място не съответства на материалите по делото доводът в частната жалба, че на ищцата не са били дадени указания във връзка с предявяване на иска срещу надлежния ответник. Такива указания са й дадени с разпореждането на председателя на ІІ т.о. на ВКС от 06.02.2019г. В изпълнение на указанията, в молбата от 11.02.2019г. ищцата е настоявала, че ответник е арбитражният съд. Тази позиция е потвърдена и в съдебното заседание на 10.06.2019г.
Неоснователни са доводите в частната жалба за неправилност на определението по съображенията, основани на заявеното с исковата молба искане за прогласяване нищожността на арбитражното решение като постановено по спор, по който тя има качеството на потребител.
Глава 7 на ЗМТА не съдържа разпоредба, аналогична на чл.270,ал.2 ГПК. Отсъства основание за приложение на посочената разпоредба на процесуалния закон, тъй като специалният закон – ЗМТА регламентира специален срок за уредената в чл.47 ЗМТА защита срещу арбитражното решение и определя тримесечен преклузивен срок, чието спазване е от значение не само за допустимостта на исковете за отмяна на арбитражното решение на основанията по чл.47,ал.1 ЗМТА, но и на исковете за признаване неговата нищожност на основанието по чл.47,ал.2 ЗМТА. При липса на подадена в срок искова молба по чл.47 ЗМТА, съдът няма правомощия да се произнася и по нищожността на арбитражно решение, постановено преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК /обн. ДВ, бр.8/2017г./, с който са изменени разпоредбите на чл.19, ал.1 ГПК и чл.47 ЗМТА. Защитата срещу арбитражното решение пред ВКС, включително и контролът за неговата действителност е допустима при предявен в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА иск по чл.47 ЗМТА, след влизане в сила на пар.6,ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК.
Практиката, на която жалбоподателката се позовава е изоставена, което е видно както от обжалваното определение, така и от Определение № 313 от 12.07.2019г. по ч.т.д.№ 1558/2019г. на І т.о. на ВКС.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определението, постановено в съдебно заседание, проведено на 30.09.2019г. по т.д.№ 380/2019г. на ВКС, ТК, І т.о. за прекратяване на производството по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: