О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
София, 06.03.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Емил Марков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. №1994 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника ЗД „Бул Инс“АД против Решение № 107 от 04.12.2018г. на Апелативен съд Бургас в частта за потвърждаване на решението по т.д.№ 14/2018г. на ОС Сливен за уважаването на исковете с правно основание чл.226,ал.1 КЗ -отм. за разликата над 80 000лв. до 180 000лв. за всеки един от ищците, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им И. Т. Й., настъпила при пътно произшествие от 06.09.2015г. Решението в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на основание чл.226,ал.1 КЗ-отм. на Т. Д. Й. и Ж. В. Й. сумата от по 80 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им е влязло в сила.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението в обжалваната част. Поддържа се, че по делото не е установено по категоричен начин настъпването на вредите от смъртта на сина на ищците, тъй като свидетелските показания изхождат от заинтересовано лице-родственик на родителите. Оспорва се правилността на извода за недоказаност на съпричиняването на вредите от загиналия пътник в лекия автомобил поради непоставявето на предпазен колан. Твърди се, че приносът му следва да бъде отчетен в степен на 50%. Касаторът счита, че изслушаната комплексна експертиза установява, че наличието на обезопасителен колан би намалило травмите и изпадането на И. Й. от автомобила. Изразява се несъгласие и с размера на определеното обезщетение от по 180 000лв. и се поддържа довод за нарушение на принципа на справедливост, регламентиран в чл.52 ЗЗД. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете за разликата над 80 000лв. със законните последици.
В инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК правен въпрос не е формулиран.
Иска се допускане на обжалването, за да даде ВКС отговор: „Спазен ли е и приложен ли е принципът за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне на размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди по конкретното дело в съответствие с ППВС №4/68г.; Даденото от въззивния съд разрешение на значимия за крайния резултат по делото въпрос на материалното право, свързан с критериите за определяне на „справедливо” по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за причинените на пострадалия при птп неимуществени вреди, е ли в противоречие със задължителната практика на ВКС, израз на която е ППВС№ 4/68г.; Правилно ли са разгледани и оценени от въззивната инстанция въпросите за критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по чл.52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинено в резултат на деликт увреждане”. Касаторът се позовава и на противоречие на обжалвания акт с решенията по т.д.№ 43/2010г. на ІІ т.о., по т.д.№ 543/2014г. на ІІ т.о. и № 507/2015г. на І т.о. на ВКС.
Иска се допускане на обжалването и по въпроса за даденото от въззивния съд разрешение по приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД и се твърди противоречие на обжалваното въззивно решение с ППВС № 17/63г.
Касаторът поддържа, че е налице и предпоставка за допускане на касационното обжалване на основанието по чл.280,ал.2, предл.последно ГПК – поради очевидна неправилност, тъй като присъденото с въззивното решение обезщетение „няма нищо общо с репарирането на вредата, определената сума от по 180 000лв. е явно несправедлива за причинената неимуществена вреда и многократно надвишава обезщетенията, присъждани от съдилищата за по-тежки травми, което противоречи на практиката по чл.290 ГПК”.
В писмен отговор Т. Й. и Ж. Й. оспорват наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на ответното застрахователно дружество, което е обжалвало изцяло първоинстанционния акт. По отношение на авторството на деликта, противоправното поведение и вината на застрахования при ответното застрахователно дружество водач на л.а. „Пежо 307”,рег. [рег.номер на МПС] , в който на задната седалка е пътувал синът на ищците, съставът на апелативния съд се е позовал на разпоредбата на чл.300 ГПК с оглед влязлата в сила присъда по н.о.х.д.№ 176/2016г. на ОС Сливен, с която водачът В. К. е признат за виновен в нарушение на правилата за движение и причиняване на смърт на пътниците Я. Ч. и И. Й..
Изложени са обстойни и мотивирани съображения, с които е споделен изводът на първоинстанционния съд за размера на справедливото обезщетение за причинените на родителите неимуществени вреди от загубата на единствения им 17 годишен син. Оценени са като несъмнено доказани изключително близките отношения, силната емоционална връзка, привързаност и обич на живелите в едно домакинство с починалия си син ищци; полаганите с любов грижи, надежди, планове за бъдещето и образованието на детето. За установено по категоричен начин е прието, че след смъртта на И. родителите изпаднали в шок, не споделяли мъката си, животът им се преобърнал, загубил смисъл, те били съсипани от загубата на единствено си дете, загинало пред прага на пълнолетието си.
За неоснователно е счетено въведеното с отговора на исковата молба и подържано с въззивната жалба възражение на застрахователното дружество за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД поради непоставен от пострадалия предпазен колан. Обосновано е, че по делото е установено неизпълнение на това задължение от пътника, но не е доказана от дружеството, носещо доказателствената тежест, причинно следствената връзка между неизползването на колана и смъртта му. Анализирани са изводите на експертите, че седящите на предната седалка с предпазни колани пътници са оцелели, но са били защитени от въздушните възглавници, с каквито задната част на автомобила не е снабдена. Даден е отговор, че тялото на И. е излетяло от автомобила под действието на центробежните сили при удара на автомобила в левия скат, но вещите лица са посочили че предвид механизма на произшествието, фаталните травми са могли да бъдат получени още в купето на автомобила и не биха могли да бъдат осуетени въпреки поставен колан. Обсъдено е и обстоятелството, че другото загинало на място по време на катастрофата лице /Я. Ч./ е било също на задната седалка и е понесло всички удари без да напуска купето на колата. Изводите на експертите за преценени като подкрепящи извода, че доказателствата по делото не установяват категорична причинно следствена връзка между неспазването на задължението на пътника да се обезопаси с предпазен колан и леталния за него изход от катастрофата.
Съставът на ВКС счита, че основанията за допускането на касационното обжалване не са налице поради липса на конкретно посочен правен въпрос, отговарящ на критериите, изведени в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Изложението възпроизвежда касационните основания за неправилност поради нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и чл.51,ал.2 ЗЗД, а те не могат да послужат като обща предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол. Задължение на касатора, а не на настоящата инстанция е, да изведе правния проблем и да го постави за отговор преди преценката и произнасянето по правилността на въззивното решение. Поставените в изложението въпроси, не са правни, а са изцяло по правилността на решението; Съставляват питане дали присъдените обезщетения са справедливи и дали са налице предпоставките за намаляването им поради принос на пострадалия, какъвто отговор може да бъде даден само при допусната касационна проверка.
Няма основание за преценка въззивното решение да е постановено в отклонение от съдебната практика по приложението на посочените разпоредби. В т.2 на ППВС 4/1968г. е обобщено становището, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, която не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни обективни обстоятелства. Именно специфичните за настоящия спор факти са оценени в мотивите на въззивния акт при обосноваване на извода за справедливия размер на обезщетението. Съгласно указанията в т.7 на ППВС №17/63г. обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали ако самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване като от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Въззивният съд е изложил мотиви, че не е установено пълно и главно доказване на причинно следствената връзка между непоставянето на предпазен колан от пътника и настъпилата смърт. Тези изводи са основани на събраните конкретни доказателства – заключението на експертите. Като съществена за обосноваването им е преценена констатацията на вещото лице Ч., че установените при аутопсията на трупа множество травматични увреждания в областта на лявата половина на главата с нараняване на меките тъкани, счупване на черепни кости и травматични увреждания на мозъка, могат да доведат до настъпването на смъртта; че предвид механизма на увреждането тези травми най-вероятно са получени при удар на главата в лявата странична колонка на автомобила и в този случай смъртта би настъпила и при поставен обезопасителен колан.
Касаторът отъждествява очевидната неправилност, въведена като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване с разпоредбата на чл.280,ал.2,предл.трето ГПК с касационното основание по чл.281,т.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност, тя следва да е съществена до такава степен, че да е възможно да бъде констатирана без необходимост от анализ или излагане на съображения за наличието или липса на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. В случая доводът за очевидна неправилност е аргументиран изцяло със съображенията, относими към основанията за касиране на решението. Няма основание за преценка при прилагането на критерия на чл.52 ЗЗД обжалваният съдебен акт да е постановен в явно нарушение на закона, явно необоснован поради нарушение на правилата на формалната логика или в противоречие с принципите на гражданското съдопроизводство.
Касаторът следва да заплати разноски на пълномощника на насрещните страни, осъществил безплатна правна помощ за изготвянето на отговора на касационната жалба от името на двамата ищци в размер на 5 295лв. на основание чл.38,ал.2 ЗА във връзка с чл.7,ал.2,т.4 и чл.9,ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 107 от 04.12.2018г. на Апелативен съд Бургас.
Осъжда ЗД “Бул Инс“ да заплати на адвокат Б. З. от АК П. сумата 5 295в. на основание чл.38,ал.2 ЗА.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: