О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 562
София, 06.12.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Емил Марков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1449 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на третото лице помагач „Дау 058“ООД, встъпило на страната на ответника „Верто доро“ООД срещу Решение № 111 от 07.12.2018г. на АС Бургас по в.т.д.№ 249/2018г. След отмяна на решението по т.д.№ 400/2017г. на Бургаския ОС, въззивната инстанция е приела за установено по реда на чл.422 ГПК, че „Верто доро“ООД дължи на А. П. Т. сумата 54 000лв. на основание запис на заповед, издаден на 31.10.2014г. за същата сума от Д. А. У. и „Коста Бланка“ООД, авалиран от „Верто доро“ ООД и „Аларик Втори“ЕООД, ведно със законната лихва от 12.05.2017г. – датата на подаване на заявлението, въз основа на което е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 3355/2017г. на Бургаския РС.
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на въззивното решение на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Оспорва се правилността на изводите: че споразумението от 30.10.2014г., чието изпълнение е обезпечено със записа на заповед, и авалът, даден за обезпечение на поетите задължения по ценната книга, не съставляват симулативни сделки; че не е налице злоупотреба с права по смисъла на чл.289 ТЗ; че управителят на „Верто доро“ООД не е извършил договаряне във вреда на представляваното от него дружество по смисъла на чл.40 ЗЗД. Същественото нарушение на съдопроизводствените правила е аргументирано с твърдения за необсъждане на част от доводите на касатора за нищожност на спогодбата и на авала, и превратно тълкуване и оценка на доказателствата и неправилно разпределение на доказателствената тежест в процеса. Необосноваността е обоснована с довод за игнориране на клаузата на т.5 от спогодбата при извода, че „Верто доро“ не е страна по каузалното правоотношение, за обезпечение на поетите задължения по което е издаден процесният авал. Искането е за отмяна на въззивното решение и отхвърлянето на иска.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК иска допускане на касационното обжалване по въпросите:
1/Поемането от страна на едно търговско дружество чрез неговия законен представител на нови парични задължения, в това число за обезпечаване на чужди задължения, съставлява ли и следва ли да се цени от съда както индиция за симулативност на инструментите, с които са поети тези задължения /договори, спогодби, записи на заповед, авал/, при положение, че към датата на поемане на новите задължения, съответното търговско дружество не извършва дейност, няма приходи, не очаква приходи, не е в състояние да обслужва задълженията си, и имуществото му, доколкото такова е налице, е възбранено и е обект на принудително изпълнение за удовлетворяване на неизпълнени задължения при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
2/В хода на производството по чл.422 ГПК в хипотеза на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед и въведено твърдение от ищеца, че същият е издаден за обезпечение на задължение по каузално правоотношение, следва ли ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване валидността на основанието /договор, спогодба и пр./, от което се поражда каузалното правоотношение или е в тежест на ответника да докаже при условията на пълно и главно доказване възраженията си за невалидност /нищожност/ на основанието, пораждащо каузалното правоотношение. Твърди се противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК с решенията по гр.д.№ 314/11г. на 3г.о, т.д. № 43/12г. на 1 т.о., т.д.№ 75/11г. на 1 т.о. и т. 17 на ТР№4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
3/За задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните поради противоречие с решението по гр.д.№ 771/10г.на 1 г.о. на ВКС
Отговор от ищеца А. П. Т. не е постъпил в срока по чл.287 ГПК.
За да се произнесе, съставът на САС съобрази следното:
В исковата молба, предявена от А. Т. срещу „Верто доро“ООД по реда на чл.422 ГПК след подадено възражение по чл.414 ГПК от „Дау 058“ООД /овластен по реда на чл.134,ал.3 ЗЗД да подаде възражението кредитор на Верто доро“ООД с определение по ч.т.д.№ 187/2017г. на АС Бургас/ ищецът се е позовал на записа на заповед от 31.10.2014г. за сумата 54 000лв. с падеж 31.03.2015г., послужил като документ по чл.417,т.9 /понастоящем т.10 ГПК/, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 3355/2017г. на РС Бургас. Посочил е, че менителничният документ е издаден за обезпечение на сключена на 31.10.2014г. спогодба за уреждане на финансовите взаимоотношения за договорени правни услуги между Д. У. в лично качество и като управител на „Коста Бланка“ООД, на „Верто доро“ООД и на „Аларик втори“ЕООД и от друга страна А. Т., по силата на която било признато: 1/задължение на Д. У. към адв. А. Т. в размер на 30 000лв. – адвокатски хонорар по т.д.№ 318/2013г. на Бургаския ОС; 2/ задължение на „Коста Бланка“ООД към адв.Т. за воденето на т.д.№ 323/2013г. по описа на ОС Бургас в размер на 24 000лв.; 3/задължение на „Верто доро“ООД към адв.Т. за воденето на т.д.№ 323/2013г. по описа на Бургаския ОС в размер на 21 000лв. В т.4 е признато, че няма плащане на вноски от уговорените хонорари. В т.5 е поето задължение за обезпечение на така договорените хонорари като Д. У. лично и в качеството си на законен представител на трите търговски дружества да издаде/авалира записи на заповед в полза на адв.Т. както следва: за сумата 54 000лв. с падеж 31.03.2015г. и за сумата 21 000лв. с падеж 31.03.2016г. Няма спор, че на 31.10.2014г. е бил издаден запис на заповед от Д. У. лично и като управител на „Коста Бланка“ООД за сумата 54 000лв. с падеж 31.03.2015г. и поемател адв.А. П., авалиран на същата дата от „Верто доро“ООД и „Аларик втори“ЕООД.
Заповедта за изпълнение е издадена срещу длъжниците, посочени в заявлението – Д. У., „Коста Бланка“ООД и „Вето доро“ООД. Възражение срещу заповедта е подадено в срок от „Дау 058“ООД овластен по реда на чл.134,ал.3 ЗЗД в производство по чл.396 ГПК с определение по ч.т.д.№ 187/2017г. на АС Бургас да упражни правото на бездействащия длъжник „Верто доро“ООД за подаване на възражение против издадената в полза на А. Т. заповед за незабавно изпълнение.
В производството по реда на чл.422 ГПК „Дау 058“ООД е встъпило като помагач на ответника, който не е взел участие в делото. Третото лице помагач е оспорил иска с твърдения, че е кредитор на ответника, а последният осуетява удовлетворяването му по изпълнително дело №309/2014г. чрез предприети симулативни съдебни производства за снабдяване със заповеди за изпълнение и изпълнителни листи в полза на на трети подставени лица – мними кредитори, които да се присъединят в изпълнението. Поддържал е, че такова абсолютно симулативно действие е авалирането на процесния запис на заповед от „Верто доро“ООД, извършено при злоупотреба с материални и процесуални права, поради което е нищожно. Твърдял е, че спогодбата за уреждане на финансовите взаимоотношения за договорени правни услуги от 31.10.2014 год., въз основа на която е издадена процесната ценна книга също е симулативна и има за цел да осуети удовлетворяването на вземанията на „Дау 058“ ООД.
Въззивната инстанция е приела, че процесният запис на заповед има задължителните реквизити и форма, предвидени в чл.535 от ТЗ и е редовен от външна страна валиден менителничен ефект, произвеждащ предвиденото от закона правно действие, ведно с отразения върху него авал. По отделения като спорен въпрос – дали ответникът, респективно третото лице – негов помагач, упражняващо процесуалните си права по делото и в собствен интерес, може основателно да противопостави на ищеца относителни възражения за съществуването на каузалното правоотношение, от което произтича вземането, за чието обезпечение е била издадена авалираната от ответника ценна книга, съставът на АС е приел, че в рамките на това производство „Дау 058“ООД“ не може да противопостави на ищеца възражения, черпени от съществуването на каузалното правоотношение, за чието обезпечение е издадена ценната книга, защото не са налице предвидените в закона предпоставки за това. Изложените съображения са:
– Подпомагащата страна не разполага с повече права от тези на подпомаганата, а след като ответникът е авалист по запис на заповед, то и третото лице помагач разполага с всички доводи и възражения на такъв. Този извод е аргументиран позоваване на решението по гр.д. №5985/13г. на 3 г.о. на ВКС;
– Авалистът не може да противопостави на поемателя, пред когото е гарантирал чуждото изпълнение както абсолютните възражения на длъжника за недействителност на ефекта /с изключение на възражението относно формата/, така и относителните и личните му възражения, произтичащи от правоотношението, което е създал с кредитора /дали то е действително и поражда последици и ако е така – дали възникналите от него задължения съществуват или са вече погасени/. Изводът е основан на разпоредбата на чл.485,ал.2 ТЗ и на формираната константна съдебна практика относно правната характеристика на авала като самостоятелно неакцесорно задължение;
– Не са налице хипотезите при които са допустими възраженията на авалиста, основани на несъществуването на каузалното правоотношение: авалистът да е страна по каузалното правоотношение, във връзка с което е създадено абстрактното (респективно и обезпечаващият го авал), както и хипотезите на недобросъвестност на поемателя (кредитор) по смисъла на чл.465 ТЗ и извършена от него злоупотреба с право по смисъла на чл.289 ТЗ. В случая авалистът, чиито процесуални права упражнява третото лице помагач не може да противопостави на кредитора-ищец личните възражения на длъжниците за нищожност на каузалната сделка, в обезпечение на която е издадена ценната книга, авалирана от ответника.
Обосновано е, че „Верто доро“ООД е страна в каузалното правоотношение – страна в споразумението само в частта, с която признава собствените си задължения към кредитора, които не са предмет на настоящия спор. Изложени са подробни съображения за недоказаност недобросъвестността на поемателя и злоупотребата от негова страна с право по смисъла на чл.289 ТЗ. Обсъдено е, че събраните по делото доказателства установяват, че ищецът в качеството му на адвокат действително е защитавал по дела издателите на ефекта – бил е упълномощен като процесуален представител на Д. У. в производството по т.д. №318/13г. по описа на ОС Бургас и при осъществения инстанционен контрол, а „Коста Бланка“ООД е било представлявано в производството по т.д. №323/18г. по описа на същия съд. Обосновано е, че тези факти опровергават тезата на встъпилия помагач за недобросъвестност в контекста на мнимо и привидно сключване на обезпечената с ценната книга спогодба от 31.10.14г. Подробни съображения са изложени и по твърдението за нищожност на авала, поради привидност и абсолютна симулация, както и за недействителността му, поради извършване от пълномощник, договарящ във вреда на представляваното лице, по смисъла на чл.40 ЗЗД.
Първият въпрос няма правна характеристика, а е казуистичен и хипотетичен. След като не притежава съществена характеристика на общото основание за допускане на касационното обжалване съобразно селективните критерии по т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК, той не може да послужи като предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол. Паралелно с това въззивната инстанция не се е произнасяла по него – не е обсъждала финансовото състояние и платежоспособността на ответното дружество към момента на поемането на задължението. Поради това този въпрос не отговоря и на критерия да е обусловил изхода на спора. Въпросът е и некоректен, тъй като въззивната инстанция изрично е посочила, че симулативността следва да бъде установена при условие на пълно и главно доказване, а не да е вероятно предполагаема.
Вторият въпрос не е разрешен от въззивната инстанция в противоречие с практиката на ВКС по приложението на разпоредбата на чл.154 ГПК. Изричен отговор на поставения въпрос е даден в мотивите на т.17 на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС – при липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника релативни възражения, като например за невъзникване на вземането, за погасяването му, или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение. При заявени релативни възражения от ответника се прилагат правилата за разпределение на доказателствената тежест. Ищецът-кредитор сочи обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането си, основано на менителничния ефект. Неоснователността на искането за допускане на обжалването по този въпрос произтича от съответствието на даденото от състава на апелативния съд разрешение с практиката, обективирана в цитираното тълкувателно решение.
Третият въпрос не е правен, а е твърдение за допуснати процесуални нарушения, които не са основание за допускане на касационното обжалване, а касационно основание. За касационната инстанция не съществува задължение, а тя няма и правомощие да извежда значимия за изхода на спора правен проблем от оплакванията на касатора за неправилност на въззивното решение и от въведените от него касационни основания. Основанията за неправилност не са тъждествени на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, неправилността е касационно основание, а не основание за допускане до факултативния касационен контрол.
Разноски за производството не се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 111 от 07.12.2018г. на АС Бургас по в.т.д.№ 249/2018г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: