О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 536
София, 26.11.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Емил Марков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1162 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца П. С. П. срещу Решение № 398 от 19.02.2019г. по в.гр.д.№ 6645/2017г. на САС, ГО, 1 състав в частта за отмяна на първоинстанционното решение за уважаване на иска с правно основание чл.226,ал.1 КЗ-отм. за разликата над 40 000лв. до присъдените като обезщетение за неимуществени вреди 50 000лв. и постановяване на друго за отхвърляне на иска за сумата 10 000лв.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърдението е, че във въззивната жалба на ответното дружество ЗК“Лев Инс“АД не са посочени конкретни оплаквания срещу първоинстанционния съдебен акт и конкретни основания за въззивното обжалване и при подадена бланкетна жалба съдът не може да реши спора по същество като анализира целия доказателствен и фактически материал. Поддържа се, че липсата на конкретно указание в подадената жалба за порочността на първоинстанционното решение, „както безспорно е в настоящия случай”, не позволява на въззивната инстанция да формира собствени изводи по съществото на спора и по правилността на решението, а следва да го потвърди. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на още 10 000лв. като обезщетение за причинените неимуществени вреди.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК иска допускане на касационното обжалване по въпроса ограничен ли е въззивният съд от посоченото в жалбата и допустимо ли е при подадена въззивна жалба, в която не са посочени конкретни и изрични пороци на обжалваното решение, както и при неконстатирано от страна на въззивния съд допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, да извърши проверка на правилността на решението в обжалваната част. Въведена е допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1, предл. последно ГПК с позоваване на решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№ 2191/17г. на 4г.о., по гр.д.№ 3418/13г. на 1 г.о., по гр.д.№ 759/09г. на 4г.о., по гр.д.№ 1728/09г. на 3 г.о, по гр.д.№ 1416/10г. на 3 г.о. и по т.д.№ 2312/15г. на 1 т.о.
В писмен отговор ответникът ЗК“Лев Инс“АД оспорва основателността на искането за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба на застрахователното дружество.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е сезирана с жалба на ответника, който е поддържал, че първоинстанционното решение е постановено в противоречие със съдебната практика и е несправедливо. В жалбата е посочено, че претенцията на ищеца за обезщетяване на вредите от пътното произшествие от 14.03.2015г. е предявена за сумата 70 000лв. и е уважена в размер на 50 000лв. Въведено е оплакване, че при определяне на размера на дължимото обезщетение съдът е придал много значителна тежест на мотиви в насока броя, вида и тежестта на получените увреждания, времетраенето на възстановяването, претърпените неудобства от битов характер, а от друга страна, не са отчетени в достатъчна степен мотивите, водещи до обратен извод, а именно – заключението на медицинската експертиза, че няма данни за възникнали усложнения и няма данни да нарушения в походката на увредения. Въззивникът е изразил несъгласие с размера на присъденото обезщетение, поддържайки, че справедливият размер, отговарящ на претърпените болки, страдания и неудобства е в размер на 30 000лв.
При така изложените във въззивната жалба съображения, въззивната инстанция е приела, че е сезирана с твърдения за неправилно приложение на материалния закон – на разпоредбата на чл.52 ЗЗД с доводи, че претендираното обезщетение е завишено предвид телесното увреждане и възстановителния период.
С оглед очертания предмет на въззивното обжалване съставът на САС е отчел вида на уврежданията, причинени на деветнадесетгодишното момче – счупване на лява раменна кост, изкълчване на дясна тазобедрена става и травма в областта на шията, лявата мишница, гърди, дясно бедро; вида на проведеното лечение; периода на трайните затруднения от 3-4 месеца, търпени от счупването и 30 дни от изкълчването; периода на постелния режим в рамките на месец и проведената рехабилитация. Като релевантни за определяне на размера на обезщетението въззивната инстанция е посочила констатираните увреждания, болничния престой от 10 дни, необходимостта от чужда помощ за период от 3-4 месеца, нуждата от рехабилитация, възстановителния период от 6 месеца, невъзможността, респ. затрудненията ищецът да посещава учебни занятия съответно за месец и половина и три месеца, преживения стрес и негативни изживявания. От друга страна като имащи значение за размера на справедливото обезщетение са посочени отсъствието на доказателства за настъпили усложнения и трайни последици.
Като основателно е преценено оплакването във въззивната жалба, че присъденото обезщетение е завишено. Обосновано е, че справедливият размер е 40 000лв., който извод е обусловил частичната отмяна на решението на СГС и отхвърлянето на иска за разликата над 40 000лв. до присъдените 50 000лв.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване пряко произтича от некоректно заложената във въпроса теза: че подадената въззивна жалба не съдържа посочване на „конкретни и изрични пороци“; че въззивната инстанция е извършвала проверка на правилността на решението при отсъствие на конкретни съображения за неправилност. Въззивната инстанция е възприела като ясен предмета на спора, който е пренесен за разглеждане пред нея – по приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и неотчитане в пълна степен на конкретните обстоятелства, обуславящи неоснователността на претенцията за разликата над 30 000лв. Очертала е като въведена от въззивника неправилност на първоинстанционния акт относно размера на конкретното обезщетение и съобразно рамките на изложеното в жалбата е формирала своите изводи по съществото на спора.
Предвид на обстоятелството, че въпросът не съответства на изводите на САС по приложението на чл.269 ГПК, той съставлява твърдение за неправилност и няма характеристиката на общо основание за допускане на факултативния касационен контрол. Въззивната инстанция не е мотивирала, че не е ограничена да извърши проверка на правилността на решението по подадена жалба, несъдържаща конкретни и ясно изложени пороци на обжалваното решение.
Невъзможно е касационното обжалване да бъде допуснато при предпоставено от страната твърдение, което не се установява от материалите по делото, съответно не кореспондира на възприетото от състава на САС. Въпрос, основан на твърдение, което не е възприето от въззивната инстанция не е обуславящ изхода на спора, а хипотетичен – не отговоря на селективните критерии за осъществяване на касационен контрол, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. В тази хипотеза безпредметно е обсъждането на въведената от касатора допълнителна предпоставка за допускане на обжалването.
Разноски за настоящото производство не се присъждат – такива не са претендирани в отговора по чл.287,ал.1 ГПК.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 398 от 19.02.2019г. по в.гр.д.№ 6645/2017г. на САС, ГО, 1 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: