О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
София, 14.02.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Емил Марков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1902 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца Национална агенция за приходите срещу Решение № 277 от 31.01.2019г. по в.т.д.№ 4920/2017г. на САС, ТО, 3 състав в частта за отхвърляне на иска с правно основание чл.206,ал.1, предл. второ ДОПК – за осъждане на третото задължено лице ПФК”ЦСК”АД/н/ да предаде на НАП сумата 150 000 евро, произтичаща от постановление РД 11-180 от 11.02.2010г. за обезпечаване на публични вземания на НАП и налагане на запор върху вземания на длъжника на НАП „ПФК Ботев 2012 Пловдив”АД от третото задължено лице „ПФК ЦСК”ЕАД.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и постановяване на друго за уважаване на иска за предаване на вземания на „ПФК Ботев 1912 Пловдив”АД /н/ в общ размер на 150 000 евро, предмет на постановлението от 11.02.2010г.
В изложението по чл.284,ал.3 ГПК се иска допускане на обжалването при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК като се твърди, че САС се е произнесъл по съществени процесуалноправни въпроси от значение за правилното решаване на делото в противоречие със закона и по въпроси от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона: „В производството по предявените искове по чл.206,ал.1 ДОПК следва да бъде установено единствено наличието на влязло в сила постановление за налагане на обезпечителни мерки, установяващо съществуването и размера на вземането и наличието на плащане от страна на третото задължено лице. В настоящия случай наложените запори с постановления на публичния изпълнител върху вземания на длъжника ПФК Ботев 1912 Пловдив АД към ПФК ЦСКА АД са произвели действията, предвидени в чл.451, 452 и чл.453, чл.459,ал.1,чл.508,чл.509, 512, 513 и 514 ГПК”
„Допустимо ли е страна по договор за трансфер на състезателни права да бъде физическо лице при условие, че ЗФВС дава право само на спортните клубове, които да станали членове на съответната федерация, да извършват трансфер на спортисти”.
Приложното поле на допълнителната предпоставка е въведено чрез тезата, че „произнасянето на ВКС би довело до изясняването на това обстоятелство и до развитието на правото по исковете по чл.206 ДОПК; че липсата на трайна практика на съдилищата по тези въпроси прави тяхното решаване важни за точното прилагане на закона и биха могли да доведат до развитието на правото, като установят ясни и точни правила за развитието на производството; че поставените въпроси са от значение за крайния изход на спора и са включени в предмета на делото, а разрешаването им ще допринесе да точното прилагане на закона поради липсата на съдебна практика по тълкуване на разпоредбата на чл.206 ДОПК”.
Писмен отговор не е постъпил в срока по чл.286 ГПК.
Предявен иск по чл.206 ал.1 ДОПК от ТД на НАП-Пловдив срещу „ПФК ЦСКА” ЕАД за сумата 325000 евро, произтичаща от постановление, с което на основание чл.195 ал.3 т.2 ДОПК вр. чл.200, чл.202 ал.2 ДОПК е бил наложен запор върху вземания на длъжника „ПФК Ботев 1912 Пловдив” АД от третото задължено лице „ПФК ЦСКА” ЕАД
За да отхвърли иска за предаване на вземания в общ размер на 150 000 евро, предмет на постановление от 11.02.2010г. на НАП, ТД Пловдив, съставът на САС е посочил, че съгласно исковата молба и постановлението за налагане на обезпечителни мерки и запор от 11.02.2010г., тези вземания /за сумата 150 000 евро/ са във връзка със сключен на 06.12.2008г. между посочен в титулната част като купувач ПФК”ЦСКА”АД и „ПФК Ботев 1912 Пловдив”АД като продавач, представляван от президента Д. Х. договор за покупко-продажба на 60% от трансферните състезателни права на конкретен футболист; Че вземанията, съгласно исковата молба и същото постановление, са основани на дължимите по чл.20 от раздел VІІ заключителни разпоредби: – в размер на 100 000 евро с падеж 30.08.2010г.; и в размер на 50 000 евро, с падеж 15.01.2011г. Същевременно е констатирал, че съгласно чл. 19 от заключителните разпоредби на раздел VІІ от същия договор „ Продавачът Д. Х. запазва 40% от трансферните права на футболиста”, а съгласно чл.20, „купувачът запазва правото си на първа опция за откупуване на 100% от трансферните и състезателни права на футболиста от Д. Х. при следните условия:-сума в размер на 100 000 евро нето, платими до 30.08.2010г.; – сума в размер на 50 000 евро, платима до 15.01.2011г.”.
Въззивната инстанция е акцентирала, че така както са дефинирани в постановлението, вземанията ясно и конкретно произтичат от разпоредбата на чл.20, раздел VІІ от заключителните разпоредби на процесния договор. Обсъдено е, че тази клауза регламентира само правото на ПФК ЦСКА”АД на първа опция за откупуване на остатъка от 40% на правата на футболиста от физическото лице Д. Х., при посочени в разпоредбата цени и начин на плащане. От това е изведено, че цената по остатъка от пълния процент състезателни права, при инициирано от клуба право на първа опция на откупуване е дължима съгласно договора на физическото лице Х., но не и на клуба „ПФК Ботев 1912 Пловдив”АД, поради което искът за предаване на вземане в размер на 150 000 евро е неоснователен.
Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно:
Първата част на искането за допускане на касационното обжалване, формулирано в т.1 от изложението не съставлява въпрос и то такъв с правна характеристика съобразно критериите на т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, а е твърдение на касатора по съществото на спора. Паралелно с това изявлението, че „в производството по предявените искове по чл.206,ал.1 ДОПК следва да бъде установено единствено наличието на влязло в сила постановление за налагане на обезпечителни мерки, установяващо съществуването и размера на вземането…” е предпоставено от тезата, че конкретното постановление от 11.02.2010г. установява съществуването на вземането, чиято основателност изрично е отречена в обжалвания акт. Съставът на САС е аргументирал, че вземането, чието предаване претендира НАП не произтича от посоченото в постановлението основание – чл.20 от договора от 06.12.2008г. Втората част от пункт 1 от изложението също няма характеристика на правен въпрос, а е твърдение, че запорът е произвел визираното в чл.206,ал.1,т.1 ДОПК действие.
Вторият въпрос е хипотетичен, а не обуславящ поради което не притежава съществена характеристика на общото основание за осъществяване на факултативния касационен контрол. Въззивната инстанция не е обсъждала дали е допустимо страна по договор за трансфер на състезателни права да бъде физическо лице съобразно разпоредбите на ЗФВС, а тълкувайки договора е приела, че цената по остатъка от пълния процент състезателни права, при инициирано от клуба право на първа опция на откупуване е дължима на физическо лице, а не на „ПФК Ботев 1912 Пловдив”АД.
Касаторът не обосновава наличието на допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, на която се позовава. Приложното поле на касационното обжалване, поддържано в хипотезата на това допълнително основание предпоставя аргументирана обосновка защо и в какъв смисъл произнасянето по реда на чл.290 ГПК би допринесло за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване тълкуването на конкретна правна норма с оглед измененията в законодателството или, че се касае за непълна или неясна законова разпоредба, по прилагането на която следва да се създаде практиката. Доводът, че „по въпроса” няма формирана практика на ВКС, не отговоря на съдържанието на правното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК съобразно разясненията в т.4 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Разноски за производството не се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 277 от 31.01.2019г. по в.т.д.№ 4920/2017г. на САС, ТО, 3 състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: