О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 559
София, 18.12. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Емил Марков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2887 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.второ ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат И. Й. И. -пълномощник на ищцата Н. А. П. срещу Определение № 213 от 17.10.2019г. в частта, с която съставът на І т.о. на ВКС е оставил без разглеждане като недопустима подадената от процесуалния представител молба по чл.248 ГПК за допълване на Определение № 115 от 13.03.2019г. по т.д.№ 1976/2018г. на ВКС, ТК, І т.о. в частта за разноските и осъждането на касатора Фонд за гарантиране на влоговете в банките да заплати на основание чл.38,ал.2 ЗА на адв. И. адвокатско възнаграждение при оказана безплатна правна помощ и съдействие на ответницата по касация Н. П. за изготвяне на отговор на касационната жалба, подадена от Фонда.
В частната жалба се поддържа довод за неправилност на обжалвания акт. Оспорва се правилността на извода, че искането за допълване на определението, постановено на 13.03.2019г. в производството по чл.288 ГПК и присъждане на разноски за изготвянето на отговор на подадената от Фонд за гарантиране на влоговете в банките касационна жалба, е просрочена. Поддържа се, че искането по чл.248 ГПК е направено с молба вх.№ 2508/14.03.2019г., с която е било поискано както присъждане на разноски за отговора на касационната жалба, подадена от „КТБ”АД/н/, така и за отговора на касационната жалба, подадена от Фонда. Посочва се, че с Определение № 129 от 26.06.2019г. съставът на ВКС се произнесъл само по искането /молба вх.№ 2508/14.03.2019г./ за допълване на определението по чл.288 ГПК по отношение дължимите от банката разноски, но не и по отношение на искането за допълване и осъждане на ФГВБ да заплати и разноските за безплатната адвокатска защита, оказана за изготвянето на отговор по чл.287 ГПК на касационната жалба, подадена от Фонда. Поради отсъствие на произнасяне с Определение № 128 от 26.06.2019г. по това искане, жалбоподателят посочва, че с молба от 02.07.2019г. отново поискал съставът на ВКС да се произнесе по искането му за допълване на Определение № 115 от 13.03.2019г. по отношение дължимите от ФГВБ разноски. Поддържа се, че с поредната молба от 02.07.2019г. не се поставя за първи път въпросът за допълване на определението от 13.03.2019г., а се настоява за изрично произнасяне по направеното с молбата от 14.03.2019г. искане за допълване с присъждане на дължимите от Фонда разноски, което не е разгледано. Акцентира се върху неправилността и на втория аргумент за оставяне на молбата без разглеждане – неправилност на съображението, че разноските за отговора на касационната жалба на Фонда не се са поискани. Посочва се, че в подадения отговор на тази касационна жалба /вх.№ 11842 от 25.06.2018г./ се съдържа изрично искане Фондът да заплати на основание чл.38,ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение.
Постъпил е писмен отговор на частната жалба от Фонд за гарантиране на влоговете в банките, с който се оспорва основателността й.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
С Определение № 115 от 13.03.2019г. по т.д.№ 1976//2018г. на І т.о. на ВКС не е допуснато касационно обжалване по двете касационни жалби, подадени от „КТБ” АД/н/ и от Фонд за гарантиране на влоговете в банките. В него не се съдържа произнасяне за разноските за производството по чл.288 ГПК.
С молба вх.№ 2508 от 14.03.2019г. пълномощникът на ответницата по касация е поискал съставът на ВКС да допълни постановеното определение на основание чл.248 ГПК и да осъди КТБ/н/ и ФГВБ да му заплатят на основание чл.38,ал.2 ЗА по 3 513.37лв. адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ за изготвянето на отговори на касационните жалби.
С Определение № 129 от 26.06.2019г. съставът на ВКС е констатирал, че е сезиран с молба по чл.248,ал.1 ГПК, подадена на 14.03.2019г., с която процесуалният представител на Н. П. е поискал да му бъде определено и присъдено възнаграждение на основание чл.38,ал.2 ЗА за отговорите, депозирани по подадените две касационни жалби от двете насрещни страни. Съставът на ВКС е постановил допълване на Определението от 13.03.2019г. и „КТБ”АД/н/ е осъдено да заплати на адв. И. Й. И. в качеството му на процесуален представител на Н. П. сумата 3 028.30лв., представляваща дължимо при процесуално представителство при условията на чл.38,ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. В мотивите е прието, че касаторът Фонд за гарантиране на влоговете в банките обективно би бил задължен за разноски в този размер, но такива не са поискани в отговора на подадената от Фонда касационна жалба и същите не подлежат на присъждане.
С молба вх.№ 5979 от 02.07.2019г. адв. И. повторно е поискал да бъде допълнено Определение № 115 от 13.03.2019г. като Фондът бъде осъден да му заплати възнаграждение в размер на 3 028.20лв. като е изложил подробни аргументи за надлежно сезиране с искането по чл.248 ГПК, своевременно направено искане да присъждане на разноски за безплатната правна помощ и отсъствие на произнасяне по това искане.
С обжалваното с настоящата частна жалба Определение № 213 от 17.10.2019г. съставът на ВКС е счел, че искането по молба вх.№ 5979 от 02.07.2019г. е процесуално недопустимо като заявено след изтичането на едномесечния преклузивен срок. Като второ съображение за оставяне на молбата без разглеждане е изложено, че въпросът за отговорността за разноските е разрешен с Определение № 129 от 26.06.2019г. и не са налице предпоставки за ревизиране на диспозитива на определението, още повече твърдяното от молителя искане за определяне и присъждане на възнаграждение в отговора на касационната жалба на Фонда, не отговаря на обективната действителност, а с оглед диспозитивното начало в процеса, съдът не може самостоятелно да упражнява правата на страните, нито да коригира техните пропуски.
Независимо, че настоящият състав не споделя извода в обжалваното определение, че искането по чл.248 ГПК по отношение присъждането на разноски по чл.38,ал.2 ЗА, дължими от ФГВБ е депозирано извън преклузивния срок /молба вх.№ 5979 от 02.07.2019г. възпроизвежда заявеното своевременно искане с молба вх.№ 2508 от 14.03.2019г./, отсъстват основания за отмяна на атакувания акт. Както се посочи, в Определение № 129 от 26.06.2019г. съставът на ВКС е констатирал, че е сезиран с искане, заявено с молба вх.№ 2508 от 14.03.2019г. за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение за изготвянето на отговор на двете касационни жалби. В мотивите са изложени съображения както във връзка искането за ангажиране на отговорността на „КТБ”АД/н/, така и във връзка с отговорността на ФГВБ за заплащане на разноските на насрещната страна. Независимо, че не е постановен изричен диспозитив, искането за осъждане на ФГВБ за разноски не е уважено.
В тази хипотеза, молба вх.№ 5979 от 02.07.2019г. съставлява искане за ревизиране и преразглеждане на въпроса относно отговорността на Фонда за разноски, което правилно е оставено без разглеждане. Определение № 129 от 26.06.2019г. по т.д.№ 1976/2018г. на І т.о. на ВКС е окончателно – не подлежи на обжалване и е неоттегляемо независимо от допуснатия пропуск от състава на ВКС да констатира, че пълномощникът на ответницата по касация адвокат И. е депозирал отговор вх. № 11842 от 25.06.2018г. на подадена от Фонд за гарантиране на влоговете в банките касационна жалба и отговор вх.№ 13560 от 23.07.2018г. на подадената от Фонда допълнителна касационна жалба. В първия отговор /л.122/ се съдържа изрично и ясно формулирано искане, основано на чл.38,ал.2 ЗА, /каквото се съдържа и в отговора на касационната жалба, подадена от банката/.
С оглед на изложеното, законосъобразно повторно подадената молба вх.№ 5979 от 02.07.2019г., съставляваща недопустимо искане за ревизиране и преразглеждане на въпроса относно отговорността на Фонда за разноски, е оставена без разглеждане.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава Определение № 213 от 17.10.2019г. по т.д.№ 1976/2018г. на І т.о. на ВКС в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: