О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
гр. София, 13.06.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1425 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 2, изр.1-во вр. ал. 2, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Б. М. срещу разпореждане от 01.04.2019г. по гр.д. № 4012/2011г. на Апелативен съд – София, с което са оставени без разглеждане молба вх. № 1362 / 14.01.2019г., молба вх. № 4201/01.03.2019г. и молба вх. № 6121/ 26.03.2019г., подадени от А. М. с искане за обезсилване на издадения по делото изпълнителен лист.
Частната жалбоподателка моли да бъде отменено определението като неправилно. Излагат се съображения, че постановените от всички инстанции съдебни актове са нищожни, тъй като исковата молба е нередовна, не съществува дълга, за който тя е осъдена и то при липса на писмен документ, от който да произтича задължението. Въз основа на това се поддържа, че издадения еднолично изпълнителен лист на 22.12.2014г. от председателя на въззивния състав следва да се обезсили, тъй като изпълнителното производство ще доведе до неоснователно обогатяване на ищцата – взискател, И. Г. Ж., явяваща се привиден кредитор. Прави се искане частната жалба да не се разглежда от съставите на търговските отделения на ВКС, поради неполучаване на дължимото правосъдие и пристрастност с оглед произнасяне по вече приключили производства между страните. Твърди се, че разпределението на делото е „опорочено, поръчково, тенденциозно и очевидно вътрешно организирано”.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Не са налице основания за отвод по чл.22 ГПК на съдиите от настоящия състав, като несъгласието на страната с постановените актове на съда не е основание за отвод на съдия. Неоснователно е и твърдението за разпределение на делото при нарушение на принципа на случайното разпределение.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното разпореждане, апелативният съд е взел предвид, че въззивното решение в частта, с която А. М. е осъдена на основание чл. 538 ТЗ да заплати на И. Ж. 130 100 евро по запис на заповед от 27.02.2007г., ведно със законна лихва от 24.09.2007г., е влязло в сила на 25.07.2014г. В частта по иска по чл. 86 ЗЗД за сумата от 8 291,64 лева осъдителното въззивно решение е влязло в сила на 12.05.2016г. Посочил е, че разпореждането от 22.12.2014г. на докладчика по въззивното дело за издаване на изпълнителен лист за сумата от 130 100 евро, ведно със законна лихва от 24.09.2007г., е потвърдено от ВКС с определение от 01.06.2017г. по ч.т.д. № 1144/2016г. на II т.о. на ВКС.
С определение от 30.05.2017г. са оставени без уважение исканията на М. за обезсилване на издадения изпълнителен лист и за издаване на обратен изпълнителен лист. Посочено е, че основание за обезсилване на изпълнителния лист е отмяна на осъдителното решение и отхвърляне на иска, каквито в случая не са налице. Въз основа на посочената фактическа обстановка, докладчика по делото е приел, че подадените три нови молби с искане за обезсилване на изпълнителния лист, в които има само позоваване на пороци на въззивното решение, са недопустими, тъй като решението на апелативния съд е влязло в сила, а съдията – докладчик вече се е произнесъл по исканията за обезсилване на изпълнителния лист.
Разпореждането е правилно.
Влязлото в сила решение, съгласно чл. 297 – чл. 299 ГПК, се ползва със сила на присъдено между страните като спорът, предмет на решението – вземането, за което е издаден изпълнителния лист, е непререшаем, а решението се явява задължително за съдилищата. Ето защо, съдът не може да вземе предвид твърденията за нищожност на съдебните актове, за нередовност на исковата молба, за несъществуване на дълга, за който частната жалбоподателка е осъдена с влязлото в сила решение, съответно за липса на писмен документ, от който произтича задължението. Правилно в обжалвания акт е посочено, че основание за обезсилване на изпълнителния лист е отпадането на изпълнителното основание, каквото не се твърди да е налице.
След като докладчикът по делото е оставил без уважение първото искане на частната жалбоподателка за обезсилване на изпълнителния лист, последната е подала три молби със същото искане без да се позовава в тях на нови обстоятелства, явяващи се основание за обезсилване на изпълнителния лист. Доколкото искането за обезсилване на изпълнителния лист в последващите молби не се основава на нови обстоятелства, извън вече разглежданите от съда, правилно САС е оставил молбите без разглеждане, тъй като вече е налице произнасяне на съда по същото искане на същите основания.
Предвид изложеното, обжалваното разпореждане, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Б. М. за отвод на съдия Емил Марков, съдия Костадинка Недкова и съдия Галина Иванова от разглеждане на ч.т.д. № 1425/2019г. по описа на ВКС, ТК, II ТО.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 01.04.2019г. по гр.д. № 4012/2011г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.