О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
София, 19.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : БОЯН ЦОНЕВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело №56/2019 г., взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК
Образувано е по частна жалба на М. Д. Д., представляван от адв. Д. С. срещу определение № ІV-1960 от 08.10.2018г по ч.гр.дело № 1406/2018г на Бургаски окръжен съд, произнесъл се по частна жалба на настоящия жалбоподател , като е потвърдил определение №4232 от 06.06.2018г по гр.д№4217/2018г., на РС-Бургас .Прекратено е исково производство на основание чл. 126, ал.1 ГПК ,поради служебната констатация на съда за наличие на вече образувано гр.д №4215/2018г., на РС-Бургас, което включва и периода на исковата претенция по гр.дело №4217/2018г.по описа на РС-Бургас.
Въззивният съд е съпоставил предмета на производството , образувано пред Бургаски РС по настоящата предявена от касатора искова молба против Г. А. А., с която ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца: 1/ сумата от 6 000лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване поради лишаването му от ползване на недвижим имот – таванско помещение към апартамент, находящ се в [населено място] дължимо за периода от 01.01.2016 г. до предявяването на иска (05.06.2018 г.),ведно със законната лихва, считано от 01.01.2016 г. до окончателното плащане, 2/ обезщетение за наем в размер на по 250 лв. месечно, считано от завеждането на иска до настъпване на законови причини за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на забавата до окончателното плащане, 3/ мораторна лихва за забава върху претенцията за обезщетение за наем в размер на 2 500 лв. за периода от 01.01.2016г. до датата на подаване на исковата молба , с предмета на искова молба ,по повод на която е било образувано гр.д. № 4215/2018 г. по описа на БРС . Констатирано е , че по гр.д №4215/2018г ищецът е предявил иск за осъждане на Г. А. А. да му заплати обезщетение за неоснователно обогатяване,поради лишаването му от ползване на същото таванско помещение за периода от 29.08.2014г до предявяването на исковата молба (05.06.2018г.) в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.08.2014г. до окончателното й изплащане, обезщетение за наем в размер на по 250 лв. месечно, считано от предявяването на иска до настъпване на законови причини за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на забавата до окончателното плащане, както и мораторна лихва за забава върху претенцията за обезщетение за наем в размер на 6500 лв. за периода от 16.08.2014 г. до датата на подаване на исковата молба. Исковата молба , по която е образувано настоящето производство (гр.д№4217/2018г) е с вх.№23193/ 05.06.2018г на БРС, а исковата молба по която е образувано производството по гр.д№4215/2018г е с вх.№23191/05.06.2018г.на БРС, като въззивният съд се е позовал на служебно приложеното копие от последната ,за да установи поредността при образуване на делата и съдържанието на двете искови молби .При тези данни докладчикът по гр.д. № 4217/2018 г. на БРС е приел, че предметът на това дело е идентичен с предмета на гр.д. № 4215/2018 г. на БРС, тъй като исковият период по гр.д. № 4215/2018 г. включва периода на претенциите по гр.д. № 4217/2018 г. При идентична констатация въззивният съд е приел за правилно прекратяването на производството по гр.д. № 4217/2018 г. по описа на БРС. Изтъкнато е ,че различните размери на претенциите и различните начални дати на исковите периоди не обосновават извод за разлика в претенциите, при условие , че се касае за спорове между едни и същи лица, с едно и също правно основание, при които единствената разлика е в началните дати на периодите, за които са предявени исковете, като по-дългите искови периоди – тези по гр.д. № 4215/2018 г. на БРС, включват в себе си периодите, за които са предявени исковете по гр.д. № 4217/2018 г. на БРС.
Частният жалбоподател твърди , че нищо от написаното не отговаря на истината ,тъй като цитираните две дела,макар срещу същия ответник ,касаят други периоди , сумите са различни , както и началните и крайни дати, което е основание за отмяна на определението като незаконосъобразно.След указания, изложението на основания за допускане до касационно обжалване се съдържа в депозираните уточняващи молби от 04.12.2018г и 27.12. 2018г .
С изложението за допускане на частната жалба до касационно обжалване се иска същата да не бъде разглеждана от никой състав на ВКС,тъй като жалбоподателят е завел две дела срещу съда и няколко срещу съдии от ВКС , от чиито решения се счита ощетен.В тази връзка се иска също, чрез отправяне на преюдициално запитване да се определи пред кой равен на ВКС съд в друга държава – членка на Европейския съюз да бъде разгледана частната жалба ,при наличните обстоятелства .
В изложението се навеждат основанието на чл.280,ал.1 т.3 ГПК , основанието на чл.280, ал.1 т.2 ГПК – противоречие с решения на СЕС , основанието на чл. 280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност.
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима По първия довод на жалбопадателя ,настоящият съдебен състав на ВКС намира , че следва да разгледа постъпилата частна жалба по реда , предвиден в закона.Основанията за отвод са съобразени в определение №66 от 12.02.2019г, постановено по настоящето дело. При така изтъкнатите съображения от жалбоподателя не е налице никое от основанията за отвод на настоящите членове на съдебния състав съгласно чл. 22 ГПК, която разпоредба сочи обстоятелствата, при наличието на които не се допуска в състава на съда по делото да участва определен съдия .
По отношение на заявеното пред настоящата инстанция искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС не са налице предпоставките на чл. 628 ГПК,изискващи тълкуването на разпоредба от правото на ЕС , или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС, което да е от значение за правилното решаване на делото,с оглед компетентността и безпристрасността на сезирания в случая съд.По реда на преюдициалното запитване не може да се определи компетентност на равен на ВКС друг съд в друга държава -членка, който да разгледа частна жалба. Принципът на процесуалната автономия за държавите-членки на ЕС има ясно очертано приложно поле в практиката на СЕС . Съдът на ЕС може да се произнася по въпроси, касаещи общностното право.Дали в хипотезата , предвидена в чл. 126 ГПК и висящи две дела, по- късно заведеното дело следва да се прекрати служебно от съда , пред който е висящо, не е въпрос на общностното право .
Върховен касационен съд,ІІІ г.о намира ,че касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане , тъй като не е отговорено на критерия за формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280 ,ал. 1 ГПК и обосновка на изтъкнатото основание по чл. 280 , ал.1,т.2, т.3 ГПК (в редакция съгласно пар.74 ЗИДГПК , обн. ДВ бр.86/2017г)във връзка с него. Въпросът, освен че следва да е формулиран точно и ясно, трябва да конкретен, свързан с решаващите съображения на съда, да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд в обжалваното определение , а в настоящето изложение не е формулиран никакъв въпрос.Касаторът следва да обоснове в изложението посоченото основание по чл. 280,ал.1,т.2,т.3 ГПК не само декларативно. Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г.,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството или в обществените условия, а за развитието на правото: когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде осъвременена. Следва да се изтъкне ,че приложената от съдилищата норма на чл. 126, ал.1 ГПК е ясна , по нея е налице трайно установена практика на ВКС, с която въззивното определение е съобразено. Решения на СЕС по въпроса в обхвата на тази процесуална уредба не се изтъкват и не е обоснован критерия по чл. 280 ,ал.1 т.2, предл. второ ГПК.
Не е налице и основанието на чл.280,ал.2 ГПК – очевидна неправилност, като самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съдържанието на двете съпоставени от съдилищата искови молби е възприето и отразено съответно.Констатациите на съдилищата кореспондират с данните по делото, а те попадат под хипотезата на приложения закон. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност се привързва към видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, докато в случая нито изводите за приложимия закон, нито обосновката на съда сочи на подобно квалифицирано нарушение.
По изложените съображения,ВКС ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение определение № ІV-1960 от 08.10.2018г по ч.гр.дело № 1406/2018г на Бургаски окръжен съд.
Оставя без уважение искането на М. Д. Д. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности , направено в уточняваща молба вх. № 18562 от 27.12.2018 г. по настоящето дело
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.