1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 825
С., 08.12..2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември , две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : Д. ДРАГНЕВ
В. АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3013/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на А. С. А. чрез адв. Д. К. , както и по касационна жалба на М. С. Д. срещу решение №1876 от 07.03..2016г. по гр.дело № 14141/2014г.на Софийски градски съд , с което в една обжалвана част, по приет съгласно молба на ищеца по чл. 228 ал.3 ГПК и разгледан от първоинстнационния съд иск за отмяна(чл.135,ал.1 ЗЗД) на договор за покупко- продажба на недвижим имот по нот.акт №48 от 25.03.2011г,сключен преди завеждането на иска с продавачи М. и Б. Д. , с купувач А. С. А. , е обезсилено решение от №231 от 21.01.2014г по гр.д № 21666/2011г на Софийски районен съд . Делото е върнато за разглеждане на този иск в отделно производство, поради недопустимото му предявяване по реда на чл. 228, ал.3, вр чл. 214 ГПК по висящото дело , с предмет други отменителни искове срещу първоначалните ответници ,които са уважени от първоинстанционния съд и в тази част решението е влязло в сила .
За да обезсили постановеното решение в тази част,въззивният съд е ревизирал допуснатото от първоинстанционния съд по реда на чл. 228 ал.3 ГПК изменение на иска с привличане на нов ответник – касатора А. С. А. и други лица , като решаващо е изтъкнал недопустимостта по висящото дело да се предявява нов иск . Първоначално отменителният иск е бил заведен от кредитора Б. Д. Я. с предмет отмяна на две дарствени разпореждания на длъжника Е. С. Д. ,прехвърлил през 2006г ,в ид. части, свой недвижим имот на двете си дъщери – ответниците С. и Е. Д.,понастоящем пълнолетни.Придобитата от последните собственост е била прехвърлена от тях чрез покупко- продажба, с нот. акт № 96 от 07.06.2010г, на ответника М. Д. , брат на първия ответник .Това са сделките , посочени за отмяна с исковата молба , но тъй като в отговора по чл. 131 ГПК е било изтъкнато и обстоятелството ,че преди завеждане на иска процесният имот е бил продаден на трето лице , ищецът е поискал конституирането на приобретателя и настоящ касатор А. С. А. ,предявявайки отметнителен иск по отношение и на сделката му за покупко- продажба , обективирана в нот. акт №48 т.ІІ нот. д. № 224/2011г на нотариус И.Д. .
В приложеното към жалбата на А. С. А. изложение на основанията по допускане до обжалване се формулират седем въпроса .
1.Посочено ли е в жалбата основание за недопустимост на първоинстанционното решение ,поради неправилно съединяване на искови претенции? К. се позовава на липсата на оплакване във въззивната жалба и изтъква противоречие с ТР № 1 / 2013г ОСГТК , тъй като въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата .
2.Излиза ли съда извън предмета на делото , когато се обсъжда възражение , които въззивникът не е направил. Доразвиват се съображенията , почепвани от пректика на ВКС по чл. 290 ГПК за ограничения въззив.
3.Следва ли в изпълнение на чл. 147 ГПК , СГС да укаже конкретно , точно и ясно кои факти всяка от страните носи тежестта да докаже , респ. не сочи доказателства. Цитира се практика на ВКС по чл. 290 ГПК , свързана с довод за липса пълен на доклад по делото и дължимото съдействие от въззивния съд в тази връзка .
4.Налице ли е служебно съединяване на искове по чл. 213 ГПК ?
5.Налице ли са предпоставките за съединяване на искове?
6. Как се осъществява контролът върху преценката на съда за наличие на предпоставки за съединяване на искове ?
По така поставените свързани три въпроса се изтъква противоречие с опр. № 52/2016 по гр.д №492/2016 ІІІ г.о ,което в сходна , според защитата , хипотеза , допуска съединяване.Изтъква се и основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по шестия въпрос ,като се сочи възприетото в практиката на ВКС ,че преценката по чл.123 ГПК за съединяване поради връзка на делата не подлежи на инстанционен контрол , освен ако исковете са недопустими и родовата подсъдност е различна (реш. №831/2005 по гр.д № 555/2004 ВКС )
7. Има ли увредения кредитор интерес от П. иск и допустим ли е той ,когато правната промяна вече е настъпила на друго основание ?
По този въпрос се изтъква основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и противоречие с установена практика на ВКС .
По касационната жалба на М. Д. е приложено изложение , което е идентично с изложението на жалбоподателя А. С. А. , също изготвено адв. Д. К. .Отговор по тази жалба е депозирал другият касатор , който я счита за основателна .
Ответникът по жалбите и ищец по делото Б. Д. Я. не е заявил отговор .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
На първо място въззивният съд е съобразил установените в задължителната съдебна практика предпоставки за служебна проверка по допустимостта на решението , в пределите на подадената въззивна жалба . Ограниченията с оглед заявените от въззивния жалбодател оплаквания касаят проверката при правилността на решението , а не тази по допустимостта му. Процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип е отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр.2 ГПК ,според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата В. съд е съобразил разясненията в ТР № 1/04.01.2001г по т.д №1/2000 г ОСГК и т.1 ТР № 1/ 2013г ОСГТК , поради това по първите два въпроса не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .
Въпросът по т.3 от изложението за съдържанието на доклада по чл. 147 ГПК и задълженията на въззивната инстанция при нарушения и пропуски от първоинстанционния съд , не отговаря на общото изискване на чл. 280 ал.1 ГПК за връзка с решаващо произнесения с въззивното решение правен въпрос.В. съд е проверил служебно допустимостта на първоинстанционно решение и го е обезсилил в обжалваната част , съобразявайки установената по прилагането на чл. 214 и чл. 228 ал.3 ГПК и чл. 2 ГПК практика на ВКС за случай , при който след завеждане на исковата молба се е стигнало до прибавяне на ново основание , ново искане и нов ответник – реш. № 106 от 2011г по гр.д №1460/2009 ІV. г.о , реш. №83 от 2013г по гр.д №916/2012 ІІ г.о , реш. № 51 от 2014г по гр.д №1977/2013г ІІ т.о и др., по чл. 290 ГПК.
Въпросът по т.4 от изложението не е правен. Отговорът му е в наличието , или липсата на определение по реда на чл.123 ГПК,като процесуален факт. Определение № 52/2016 по гр.д №492/2016 ІІІ г.о дава разрешение за случай , при който първоначалната искова молба е нередовна , оставена е без движение и предвид уточняване на обстоятелствата и произтичащите от тях искания, са посочени нови ответници . Случаят по настоящето дело е различен .
Наред с това , съединяване на настоящето дело с друго дело по реда на чл. 213 ГПК не е постановявано, последица от което е невъзможността горните инстанции да приемат този процесуален факт за осъществил се. Ето защо и въпросите по т.5 , т.6 от изложението, при които се предпоставя постановено от първоинстанционния съд съединяване на дела е , не отговарят на критерия в чл. 280 ал.1 т.1 ГПК за връзка на въпроса с решаващата дейност на съда по обжалваното решение , разяснен с приемането на т.1 от ТР № 1/19.02.2010г по т.д № 1/2009 ОСГТК .
На последния по ред въпрос ( т.7 от изложението ) също не е даван отговор с решението. Цитират се неприложими в случая указания по т.1 от ТР №1/2013г.по т.д № 1/2013г ОСГТК .В. съд не е приложил , или отказал да приложи императивна материалноправна норма , а е приложил процесуалноправни императивни норми , уреждащи допустимостта предметът на делото да се изменя след завеждане на исковата молба ,приложил е последиците при недопустимо изменение . Възраженията на настоящите касатори за липса на правен интерес при ищеца като кредитор , за липса на идентичност на имотите и пр. касаят преценка относно правния интерес и основателността на иска срещу тях , който иск предстои да бъде надлежно разгледан след връщането на делото в първа инстанция , където тепърва следва да се извърши и проверка за редовността на исковата молба.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №1876 от 07.03.2016г. по гр.дело № 14141/2014г.на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .