1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 541
С., 20.06. 2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти май , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : Д. ДРАГНЕВ
Г. НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №5462/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] , представлявана от адв. В. Д. срещу решение от 25.10.2016г по в. гр.дело № 234/2016г. на Окръжен съд –Монтана , с което е потвърдено решението от 12.05.2016г по гр.д. 70188/2015г на Районен съд -Монтана .
В обжалваната от касатора част е уважен иск на основание чл. 49 от ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди от травматични увреждания в предявения исков размер на 5953,60лв. , като отговорността на ответната община е ангажирана като възложител на строително –монтажни работи ,по общинската пътна инфраструктура. При ремонт на улица в [населено място], ищцата е пострадала при падане в несигнализиран и необезопасен изкоп. Въззивният съд на свой ред е отхвърлил доводите на ответника , че съгласно чл. 49 ЗЗД общината не следвало да отговаря, пасивно легитимиран е изпълнителя на ремонтните дейности „ П. – М” – АД, чиито служители са виновните лица.
В изложението по допускане на касационно обжалване е формулиран материалноправен въпрос , свързан с този основен довод на защитата ,отхвърлен от решващия съд . Сочи се основание по чл. 280 ал.1 ГПК ,по въпроса „отговаря ли по чл. 49 ЗЗД ,във вр чл. 45 ЗЗД възложителят на работа , ако работата е възложена на юридическо лице” .Според касатора отрицателен отговор на този въпрос е даден с ППВС №7/29.12.1958г ,тъй като отговорността по чл. 49 ЗЗД на възложиктеля на работа е за чужди виновни противоправни действия. Изтъква се т.6 от ППВС №7/30.12.1959г , че отговорността в случая има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършване на работата лица , а те са работници и служители на друго юридическо лице, не на общината . Изтъква се реш.№ 370/2015г по гр.д №2310/2015г ІV г.о по реда на чл. 290 ГПК . Изтъква се основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК и се цитира въззивно реш. № 1088/2011г. на САС ,с което по фактическия състав на чл. 49 ЗЗД е изтъкнато ,че трябва да има възлагане на работата от юридическо на физическо лице – делквент , че юридическата личност е неделиктоспособна . (решението е влязло в сила , не е допуснато до касационно обжалване с опр. №967/2012г ТК ІІ т.о на ВКС )
Постъпил е отговор , с който ответницата по жалбата Р. Й. Р. оспорва наличието на основание за допускане до обжалване. Цитираната практика на ВКС не е по въпроса .Същият не е обуславящ за изхода на делото. В случаи като процесния, отговорността по чл. 49 ЗЗД е на общината , както е прието с реш. № 639/2009г на ВКС І г.о. Освен това, задължението за поддържане на пътищата е на съответната община . Съображения са изложени от адв. М. В. Претендират се разноски , прилага се списък .
След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение .
Въпросът за условията и възможността по чл. 49 ЗЗД да отговаря като възложител този , който е възложил работа на друго юридическо лице , чиито работници са причинили конкратната вреда , е изяснен в т.3 от ППВС №17/18.11.1963г , чиито постановки съответно са приложени от въззивния съд . Отговор на конкретния въпрос не е даван в цитираните от защитата други Постановления (ППВС №7/30.12.1959г, ППВС №7 от 29.12.1958г).
Решение № 370/2015г по гр.д №2310/2015г ІV г.о на ВКС също се изтъква неотносимо. С него се дава отговор на правен въпрос за разграничението на отговорността по чл. 50 ЗЗД и тази по чл. 49 ЗЗД , а в случая по настоящето дело не са били претендирани вреди от вещ. Както изтъкнатото от защитата решение по реда на чл.290 ГПК ,така и цитираното решение № 1088/2011г на САС не подкрепят доводите на касатора , че отговорността на [община] като възложител е изключена в настоящия случай. Въззивният съд е отчел упражняваният от ответника инвеститорски контрол спрямо действията на фирмата – изпълнител при ремонт на общинските пътища в града. По фактическия състав на основанието за отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД този съд е приложил установената практика и не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, като предвид дадения отговор на поставения въпрос с практика , задължителна за съдилищата,основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се изтъква неотносимо
Следва да се присъдят разноски на ответницата по жалбата , установени в резмер на 1300 лева
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 25.10.2016г по в. гр.дело № 234/2016г. на Окръжен съд –М..
Осъжда [община] да заплати на Р. Й. Р. 1300 лева разноски за настоящата инстанция .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .