1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
С., 20.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесет и седми април , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : Д. ДРАГНЕВ
Г. НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Т.
гр. дело №5247 /2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Митници” срещу решение №.4531 от 03.06.2016г по в. гр.дело № 14319/2015г. на Софийски градски съд , потвърдил решение от 05.12.2014г по гр.д №50805/2013г на Софийски районен съд, постановено по иск на Ц. А. Т. за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния син ,починал в резултат на трудова злополука Обжалва се присъденото обезщетение в размер на 80 000 лева, със законните последици и съответна лихва за забава.
В изложение на касатора са формулирани три въпроса, посочени са основанията по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК . Първият въпрос е общо поставен : как следва да се прилага принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на индивидуалните вреди на всеки отделен наследник на лицето , починало в резултат на трудова злополука и какви обстоятелства следва да се обсъдят от съда при определяне обезщетението на майката на починалия. Сочи се противоречие с ППВС/ № 4/1968г,посочените там обстоятелства е следвало да се обсъдят Изтъкват се постановени решение на ВКС по реда на чл. 290 ГПК ,тъй като справедливостта като критерии винаги включва конкретни факти и не е абстрактно понятие. Противоречието според защитата е в това ,че обезщетението е завишено и не е справедливо.
Следващият въпрос е как следва да се преценява от съда наличие на „проявена груба небрежност от страна на пострадалия „ по смисъла на чл. 201 ал.2 КТ , и как следва следва да се определи по справедливост обезщетението при това съпричиняване , т.е дали следва да бъде намалено. Сочи се противоречие с реш. № 348/2011г по гр.д № 387/2010г ІV г.о ,реш. № 79/2012г по гр.д №673/2011г ІV г.о , реш. № 194/2011г по гр.д №1248/2010 ІІІ г.о и др , в които е даден отговор на въпроса кога пострадалият е проявил груба небрежност ,разбирана като съзнавана непредпазливост и лекомислие , или неполагане на грижа , каквато и най- небрежният би положил . Изтъква се и решение №551 по гр.д№64/2009г ІV го. , според което употребата на алкохол може да се доказва с всички доказателствени средства
На следващо място, с изтъкване на основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , същият въпрос се доразвива с уточнението ,че при пострадалия е установена концентрация на алкохол в кръвта от 0,5 промила , дали при такава концентрация работникът е проявил груба небрежност.
Постъпил е отговор от Ц. А. Т. , представлявана от адв Л. Р.. Оспорват се съображенията за допускане до обжалване по всички въпроси .Приложено е пълномощно, също и договор за правна защита ,при договорено възнаграждение. Не е заявено присъждане на разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване
Не е налице изтъкваното основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по първия формулиран въпрос .
Неоснователно се изтъква противоречие с установена задължителна съдебна практика за това как следва да се прилага принципа за справедливост и по какъв критерии се определя обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД по отношение индивидуалните вреди за всеки отделен наследник на лице , починало от трудова злополука.
Както въпросът ,така доводите за противоречие с ППВС №4/1968г и цитираната съдебна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК са твърде общи и не държат сметка на съдържанието на въззивното решение . С неговите мотиви е отговорено на изискванията в задължителната практика .
Задължителната практика, цитирана в изложението не изисква от съдилищата обезщетенията при смърт на пострадалия от трудова злополука да бъдат еднакви , а да се отчита степента на неимущественото увреждане и последиците от него за всеки един от кръга правоимащи, като в случая това е майката на пострадалия . Родството и близостта е отчел окръжния съд, като с приложил ръководните указания в ППВС №4/1968г по този въпрос при определяне на обезщетение за ищцата,като се е позовал и на установените с доказателства обстоятелства Липсват конкретни съображение защо защитата счита ,че указанията по ППВС №4/1968г не са изпълнени . Не е дадена обосновка по основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не е посочено кои мотиви и решаващи изводи на въззивния съд изразяват противоречие с изтъкваните решения от практиката на ВКС, или сочат на изнориране на указания по цитираното Постановление на Пленума на ВС .
Общият въпрос кога е налице груба небрежност и какви са последиците от нея съгласно чл. 201 ал.2 КТ, има установен диференциран отговор в практиката на ВКС , включително ако пострадалият е употребил алкохол в нарушение на задълженията си по чл.126 т.2 КТ , предвид реш. №421/2011г по гр.д №1135/2010г на ІV г.о , Изтъкнати от въззивния съд конкретни обстоятелства са от съществено значение за решаващите изводи на съда по прилагане нормата на чл. чл. 201 ал.2 КТ а те се игнорират от защитата при формулиране въпроса , както и при обосновката за разрешаването му по конкретното дело в противоречие с установена практика на ВКС .
В практиката на ВКС трайно е установено разбирането, че не всяко нарушаване на правилата за безопасност, или на трудовата дисциплина обективира принос на пострадалия по смисъла на чл.201 ал.2 КТ .Изяснени са признаците на грубата небрежност , а също и безусловното значение , което има съответния инструктаж при работа с оглед нейната специфика и естество. В случая по делото предприетите от пострадалия конкретни действия при огледа на вагона , които са в пряко изпълнение на задълженията му като митнически служител и безспорно са били изцяло съответни на работата , са представлявали риск за неговия живот и здравето му. За този риск служителят не е знаел , тъй като не е бил инструктиран .Същевременно рискът не е бил явен , но е следвало да бъде известен на работодателя . Груба небрежност и основание по чл. 201 ал.2 КТ би имало , ако под влияние на употребения алкохол (и не само ) служителят самонадеяно е пренебрегнал риск , за който е инстуктиран , или ако опасността е била очевидна за всеки при конкретните обстоятелства . Случаят не е такъв , а наред с това установената при аутопсията на пострадалия степен на концентрация на алкохол в кръвта от 0,5 промила изключва извод за алкохолно повлияване при конкретните негови действия по време на работа – оглед и проверка на таванската част на вагон от подвижния състав на Б. за подлежащи на митнически контрол стоки . Злополуката е настъпила в последния вагон от влаковата композиция , в резултат на допир с източник на електрически ток – клеми на инвертор с високо напрежение , разположен в тази таванска част на вагона . При съответен на установените факти извод,въззивният съд не е постановил решение в противоречие с указанията по решение №421/2011г по гр.д №1135/2010г на ІV г.о , според което наличието на алкохол в кръвта на пострадалия в следствие на нарушаване на задълженията по чл. 126, т. 2 КТ следва да бъде преценявано в контекста на чл. 201, ал. 2 КТ . Указанието в практиката на ВКС е при преценката да се отчита отражението на алкохолното повлияване върху способността да се изпълняват трудовите задължения и за безопасността на условията на труд , с оглед характера на осъществяваната работа и ако случай на употреба на алкохол в работно време е съчетан с явната възможност от настъпване на трудова злополука поради нарушаване на правилата за безопасност и лекомисленото предвиждане на пострадалия, че може да предотврати настъпването й , това довежда до заключение за липса на полагане на дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил.
Установените обстоятелства в случая по настоящето дело изключват подвеждането им под определението за груба небрежност , дадено по реш. № 510/30.11.2011г по гр.д №1923/2009 ІV г.о ,реш. №291/2012г по гр.д № 951/2011г ІV г.о по реда на чл. 290 ГПК. Само ако се установи груба небрежност , съпричинителството следва да намери отражение при окончателния размер на обезщетението по чл. 200 КТ (реш. № 510/30.11.2011г по гр.д №1923/2009 ІV г.о ,реш. №291/2012г по гр.д № 951/2011г ІV г.о на ВКС , постановени по реда на чл. 290 ГПК ) Нито едно от приложените към изложението на касатора решения от практиката не подкрепя тезата , че ако пострадалият установено е употребил алкохол към момента на злополуката , заради нарушението на тази забрана следва извод за груба небрежност и обезщетението се намалява .
Не следва да се допуска касационно обжалване и по въпроса , допълнен с уточнение за конкретно установен процент алкохолно съдържание в кръвта на пострадалия от 0,5 промила .Конкретният процент не променя правния отговор на въпроса , както същият е даден с установената практика на ВКС .Както вече се изтъкна , този отговор е диференциран,включително ако пострадалият е употребил алкохол в нарушение на задълженията си по чл.126 т.2 КТ , в която насока ясни разяснения са дадени в реш. №421/2011г по гр.д №1135/2010г на ІV г.о на ВКС по реда на чл. 290 ГПК .
Не е налице и изтъкваната обосновка по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по този въпрос
Предвид горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №.4531 от 03.06.2016г по в. гр.дело № 14319/2015г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .