О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 761
София, 22.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
т. дело №50060/2012 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма], както и по касационна жалба на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) срещу решение №156 от 05.05.2015г по т.дело № 524/2014г. на Пловдивски апелативен съд В обжалваната част е отменено решение №531 от 18.12.2013г на Хасковски окръжен съд и е отхвърлен изцяло иска на основание чл. 226 ЗЗД , във вр чл.286 ТЗ за сумата 257 289,47лв неразплатени допълнително извършени строително –монтажни работи (СМР) на обект „Изграждане младежки център за професионално обучение”с. Минерални бани ,включително акцесорни искове по чл. 86 ЗЗД по отношение на ответниците СНЦ „Изворите” и [фирма] По отношение на третия ответник КНСБ искът е уважен частично , до размера на сумата 147 823,17лв на основание чл.59 ал.1 ЗЗД , съответно отхвърлен за разликата , в която част въззивното решение е обжалвано от ищеца [фирма], а в частта , с която искът е уважен ,от касатора КНСБ .
В приложеното към жалбата изложение на касатора [фирма] , като материалноправен въпрос се поставя тезата за неправилно уважаване на претенцията за допълнително извършени СМР от ищеца като изпълнител съобразно средни цени за страната ,тъй като при липса на писмено оформен договор за възлагане на процесните допълнителни строителните дейности ,цени са били уточнени по два изпълнени и разплатени договора от 2006 и 2007г за СМР в същия обект ,подробно отразяващи количество и стойност. Според касатора , по този начин цените са били приети между страните , затова претедираните с иска допълнителни строителни работи следва да бъдат заплатени , респ. остойностени по тях. Сочи се основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2, т.3 от ГПК , като се прилагат реш №155 по гр.д №59/2011 на ОС Перник ,реш. №524/2013гпо т.д.802/2-13 на АС Пловдив Като процесуалноправен въпрос се възприема оплакване ,че съдът не се е съобразил с доказателствата и не ги е обсъдил . Съображения по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК не се сочат.
В изложението на касатора КНСБ са формулирани девет въпроса , с общо позоваване на основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК : допустимо ли е въззивният съд да се произнася в условия на свъх – петитум,вкл. по отношение на уточнителна молба след оставяне делото „без движение” ; длъжен ли е съда при цялостно оставяне „без движение” на искова молба да открие производство по 130-131 ГПК ;на кое правно основание съдилищата имат право да променят волята на ищеца и да преминават от солидарна към самостоятелна отговорност ;възможно ли е само със свидетели на ищеца ,чиито показания не могат да се проверят съдът да квалифицира иска за неразплатени СМР като „ неоснователно обогатяване”; допустимо ли е да се прави извод за обедняване и обогатяване ,като безспорно няма никакви писмени документи по възлагане , приемане на строителни дейности ; да се осъди КНСБ поради факта ,че е ползувател ; да се позовава съдът на неприет доказателствен материал – оспорена кореспонденция ; техническа и счетоводна експертизи да замествал липсващи доказателства ;длъжен лие въззивния съд да обоснове защо осъдителния диспозитив за СНЦ „ Извори е бил 133 951 лв (по отмененото първоинстанционното решентие ) и е станал 147 823,17лв .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Касационната жалба на [фирма] не следва да се допуска до касационно обжалване , по следните съображения :
Поставеният в изложението на касатора въпрос следва да е обвързан с обжалваната от него част на решението, а не с необжалваната . В обжалваната част искът е частично уважен до размера на сумата 147 823,17 лв на извъндоговорно основание , при квалификация чл. 59 ал.1 ЗЗД срещу ответника КНСБ и е отхвърлен до пълния предявен размер от 257 289,38лв. В необжалвата част на решението е отхвърлен иск за пълния размер срещу останалите ответници, на друго основание (чл.266 ЗЗД , във вр чл. 286 ТЗ) . Решаващите съображения на въззивния съд да не възприеме тезата за остойностяване на процесните допълнително извършени СМР при цени , взаимствани от изпълнени по- рано договори от 2006 и 2007г , е че същите са сключени с други възложители – две сдружения с нестопанска цел , от които СНЦ „Изворите” [населено място] е привлечено като ответник с предявяването на иска . По отношение сдружението искът по чл.266 ЗЗД е бил частично уважен от първоинстанционния съд , въззивният съд е отменил решението и е отхвърлил иска в тази част на предявеното основание срещу този ответник, а настоящият касатор не обжалва решенето в тази част . Доводът на ищеца за обвързване на който и да било от ответниците предвид установени търговски отношения при вече „възприети” цени , също е отхвърлен от въззивния съд . Пловдивски апелативен съд е съобразил установената практика на ВКС по прилагането на чл.292, ал.1 ТЗ за случаи на извършени допълнително СМР от изпълнител,с когото е имало сключен и изпълнен договор , но не е била уговаряна нито единична , нито крайна цена за допълнителни работи , при липса на преки доказателства за възлагане към момента на извършване на тези допълнителните работи , включително налична оферта от строителя за същите ,преди работата да бъде предприета .
Материалноправен въпрос не е ясно формулиран , а при обосновката му не става ясно защо защитата на [фирма] продължава да счита , че при изпълнени договори за строителство с други правосубектни лица ,приели и заплатили(с предварително договорена крайна цена) конкретно възложената от тях работа в същия строителен обект , единичните цени на отделните СМР съгласно количествено-стойностните сметки обвързват ответника КНСБ , с когото касаторът въобще не е сключвал договор . Освен това , възложителите по изпълнените договори от 2006 и 2007г са били бенефициенти на средствата , осигурени за целта от държавен фонд . Изтъкваната в изложението практика на въззивни съдилища (реш№155 по гр.д №59/2011 на ОС Перник ,реш. №524/2013г по т.д802/2-13 на АС Пловдив.) не обективира основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като не съдържа правно разрешение в подкрепа на тезата за успешно провеждане на иск по чл.266 ЗЗД за заплащане на допълнителни строителни работи нито срещу възложителя по изпълнения договор ,нито срещу лицето ,ползващо се от веществения резултат (собственик, ползувател) Тезата , че във втория случай изработеното (СМР) се остойностяват по единични цени за труд и материали , взаимствани от изпълнените договори за строителство, няма нито правна , нито методологична обосновка.В случая, по изпълнените два договора е била предварително посочена само крайната цена, съответна на отпуснатите от държавата средства. Специфичните отношения при строителство наистина отличават и договорни отношения между подизпълнители ,при които един изпълнител може да се окаже възложител на друг, но по отношение на ответника КНСБ не е установено да участвал в подобни правоотношения и не на последно място , по отношение на този ответник искът е разгледан и уважен от въззивния съд на поддържаното от ищеца извъндоговорно основание . Поради това въпрос , изразяващ довод за ангажиране отговорността на ответника КНСБ като възложител и страна по търговски договор с оглед претендираните от ищеца цени на изработеното , няма връзка с решаващите съображения на съда да отхвърли иска до пълния предявен размер, в която именно част касаторът обжалва решението. От значение за възприетия от съда вариант на остойностяване на обезщетението (съгласно основното заключение на вещото лице Г.) е обстоятелството, че ищецът не е установил, или претендирал размера на разноските си за труд и материали към момента на извършването им. Установено е единствено количествено влагане на материали и труд при извършени допълнителни СМР през 2007г., поради което вещото лице е ползвало осреднени цени за остойностяване, на база „Справочник на цените в строителството”,кн.2/2007г., (вещен метод) без да начислява данък добавена стойност или печалба .
Въпрос от процеуалноправно естество не е формулиран , не съставляват правен въпрос бланкетните оплаквания за несъобразяване с доказателствата ,при това без да се посочи кои доказателства и в каква решаваща за изхода на делото насока не са обсъждани .
В заключение , не е отговорено на общите изисквания в чл. 280 ал.1 ГПК за формулиране на правен въпрос и липсва обосновка на изтъкнатите основания по чл. 280 ал.1 т.2 , т.3 ГПК.
Касационната жалба на КНСБ също не следва да се допуска до касационно обжалване.
Чрез въпросите , изтъквани като процесуалноправни се изразява оплакване за произнасяне на съда „свръх петитум”, тъй като едва на втора инстанция е оставена „без движение” исковата молба , за да уточнява ищецът на какво основание предявява иска си срещу КНСБ – договорно , или извъндоговорно . Изразява се оплакване , че в този случай, след като исковата молба е била оставена без движение и са постъпили уточнения , е следвало да се процедира съгласно чл. 130-131 ГПК и че е подменена волята на ищеца,поначало претендирал солидарна, а не самостоятелна отговорност спрямо ответниците.
В случая не се касае за произнасяне „свръх петитум”, спрямо ответника КНСБ, своевременно привлечен в процеса по реда на чл.372 ал.2 ГПК при спазване общите правила на чл. 214 , чл. 228 ГПК. Без да се променя петитум, в допълнителната искова молба са изложени обстоятелствата, даващи извъндоговорно основание на иска по отношение на този привлечен ответник. Оплакванията не обуславят допускане на касационно обжалване по служебния критерии за проверка на допустимостта на решенията , същевременно не са довели до формулиране на правни въпроси и не е отговорено на общото изискване на чл. 280 ал.1 ГПК Обосновка по смисъла на посоченото основание на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК напълно липсва в изложението.
В решението на ПАС са обсъдени обстоятелствата , относими към спорното материално право и твърденията за договорна връзка на възлагане . При изключване на съществуването й е обсъдено своевременно въведеното с фактите, макар и уточнявано по- късно от ищеца , извъндоговорно основание за отговорността на КНСБ като ползувател на държавния имот, с правомощие да го стопанисва , ремонтира и поддържа за своя сметка. При уточнението на иска , което въззивният съд е изискал по реда за отстраняване на нередовнисти без това да е било необходимо , не е нарушено правото на защита на ответника КНСБ, оспорил претенцията както на договорно , така и на извъндоговорно основание още с отговора на исковата молба , след конституирането му като ответник на първа инстанция . Видът на предявения иск в случая не се определя от тези изявленията на ищеца при конституирането на ответника КНСБ, с които последният го причислява и приравнява към възложителите , с които е договарял , а от изтъкнатите факти в обстоятелствената част на иска ,че КНСБ е ползувател на държавния имот , стопанисва го като учебна база и възлага на другите ответници по иска ремонта и поддръжката. Съобразно тези твърдения , въззивният съд е следвало да разгледа иска срещу КНСБ съобразно задължителните постановки на ТР № 1/ 17.07.2001 г. на ОСГК и ТР № 1/ 09.12.2013 г. на ОСГТК, както е сторил .Действително, въззивната инстанция не може да се произнесе по претенция , която не е разгледана от първоинстанционния съд ( т.15 от ТР № 1/ 17.07.2001 г. на ОСГК и решение №21/2014 гр.дело № 4411 по описа на ВКС за 2013 г.,ІІ г.о по реда на чл. 290 ГПК ) , но в случая евентуално друго основание на иска срещу КНСБ при същия петитум е било предявено още с допълнителната искова молба , а не едва пред въззивната инстанция както изтъква касаторът .
По въпроса променя ли съда волята на ищеца, ако при претендирана солидарна отговорност , се присъди самостоятелна отговорност ,е налице установена практика на ВКС (опр.№120/2009г ІV г.о , реш.№141/2014г по гр.д №5015/2013г ІV г.о и др. ) , в която поддържаното от защитата разбиране е отречено Освен това , по отношение на КНСБ е налице извъндоговорно основание на претенцията,във връзка с което не е поддържана солидарност.Тя е изтъквана от ищеца предвид твърдение за договорни отношения ,включително че на КНСБ следва да се възложи отговорност като на договорил се за допълнително извършените СМР в учебната база . Както вече се изтъкна , този довод е бил отхвърлен.
По въпроса за възможността съдът да квалифицира иска за неразплатени СМР като „неоснователно обогатяване” поради показания на свидетели , да направи извод за обогатяване и обедняване без писмени документи по възлагане и приемане на строителни дейности. Така формулиран , въпросът се задава некоректно. Не показанията на свидетели са обосновали правната квалификация на иска, дадена от въззивния съд. Налице е трайно установена практика на ВКС относно фактическия състав на неоснователното обогатявание при извършване на строителни работи извън договорените , елементите на фактическия състав и тяхното доказване, относима за случаите , при които правилата за обезщетение при гестия (чл.61 ЗЗД) препращат към правилата на неоснователното обогатяване . Съгласно разясненията в решение №219 по т.д№871/2012г І т.о на ВКС , когато изработеното има като резултат веществен елемент и той се проявява в имуществената сфера на собственика на имота , то имуществените последици ще се уредят по правилата на водене на чужда работа без пълномощие – чл.60 – 62 ЗЗД . В определените от законодателя случаи отговорността се ограничава до необходимите и полезни разноски (чл.61, ал.1 ЗЗД), до обогатяването /чл.61,ал.2 ЗЗД/ или чрез препращане към правилата на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД (чл.61, ал.3 ЗЗД) или на договора за поръчка (чл.62 ЗЗД). Квалификацията , дадена от въззивния съд , е непрецизна предвид прякото позоваване на чл. 59 ал.1 ЗЗД за случай на установено водене на чужда работа без възлагане , но спрямо установените по делото обстоятелства, подвеждането под друга правна квалификация няма да доведе до установяването на други величини, от значение за размера на вземането и не е налице основание за допускане до касационно обжалване по поставения въпрос , в първата му част .
Поставя се въпрос възможна ли е хипотеза „неоснователно обогатяване” при условие ,че имотът ,в който са извършени процесните СМР , е частна държавна собственост и се стопанисва от Областния управител. Въпросът се поставя без връзка с обстоятелствата по делото , обсъдени от въззивния съд и дали решаваща насока на изводите му. Имотът не се стопанисва от Областен управител , както се постулира във въпроса , а от КНСБ по силата на обсъдения от въззивния съд договор за учредяване безвъзмездно право на ползване , в който изрично е разписано , че на ползувателя се възлагат разноските по управлението и поддържането на имота, държавна собственост . В случая се касае за разноски от категорията на последните ,осигуряващи нормалното функциониране на учебната база по предназначение и тези разходи ответникът КНСБ си е спестил .
Въпросите по т.7, т.8 от изложението изразяват оплакване , че съдът е изследвал оспорена кореспонденция, разменена по електронна поща ,че е допуснал с експертиза да се заместват липсващи доказателства – първични счетоводни документи съгл чл. 7 , чл.8 от Закона за счетоводството, каквито ищецът не бил съставил. Не е формулиран правен въпрос. Съдът изследва всички обстоятелства по делото, както го задължават процесуалните правила.Във въпроса се сочат обстоятелства извън релевантните при неоснователно обогатяване факти . Предметът на назначените и приети технически експертизи не е за заместване на липсващи доказателства – първични счетоводни документи, а за установяване на обстоятелства, за които са били необходими специални знания .
Въпросът по т.9 от изложението изтъква липсата на обосновка защо отмененият от въззивния съд осъдителен диспозитив спрямо ответника СНЦ„ Извори” е бил в размер на 133 951 ,38лв , а след това „е станал на 147 823,17 лева „ Въпросът не отговаря на общото изискване за правен въпрос , нито има обосновка по основанието на чл. 280 ал.1, т.3 ГПК. Обосновка на изводите на съда по отношение възприетия като установен размер на иска се съдържа в мотивите на съдебния акт ,при спазване на доказателствените правила и процесуалните задължения на съда да обосновава своите актове с установеното по делото. Запознаването на защитата с тези мотиви би дало и отговора на въпроса .Възприетият вариант по заключението на СТЕ е коригиран от експерта по отношение обема на действително извършените СМР, включва разходите за материали и труд при установени СМР ,но без данък добавена стойност и без включване на евентуална печалба за изпълнителя . Съображенията на въззивния съд да го възприеме , макар да е била дадена неточна квалификация по чл. 59 ал.1 ЗЗД, са в съответствие с установената практика на ВКС за размера на обезщетението при гестия , когато то е ограничено само до размера на обогатяването на заинтересования ( реш. № 797/2006 по гр.д №948/2005 ІІ г.о и реш. № 60/2013г по т.д №475/2012г ТК , реш. №132/2009 по т.д №563/2008 І т.о ,по чл. 290 ГПК). Като установима величина , същото се изразява в определената (чрез вещо лице)пазарна цена на необходимо извършените в имота работи и вложени материали (без начисляване на печалба или ДДС за обеднелия) , която сума ответникът би заплатил , ако бе извършил сам работата. Възприет е размер , с която се свързва обогатяването като по- малката в случая величина ,който е и най- благоприятния за ответника по иска размер на вземане спрямо него .
Освен липсата на обосновка по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК от касатора КНСБ , което е достатъчно за да се изключи касационния контрол по селективен критерии , касационно обжалване не се следва да се допуска и по гореизложените съображения .
Разноските остават за страните , както са направени .
Воден от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №156 от 05.05.2015г по т.дело № 524/2014г. на Пловдивски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .