О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 701
София, 03.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК трето гражданско отделение ,в закрито заседание на първи ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
т. дело № 50383/2016 г., разпределено на ІІІ г.о на ВКС
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. И. В. , представляван от адв В.В. срещу решение №340 от 09.11.2015г по т.дело № 518/2015г.на Пловдивски апелативен съд , с което е потвърдено решение №69 от 02.06.2015г по т.д. №98/2014г на Окръжен съд [населено място] . Срещу касатора е уважен иск да заплати възнаграждение по договор за възлагателна поръчка за посредничество при продажбата на негов недвижим имот Агенция [фирма] е осигурила купувач ,с който касаторът е сключил предварителен договор и съгласно уговореното във възлагателната поръчка , въззивният съд на свой ред е формирал извод за дължимост на претендираното възнаграждение , макар и по други съображения .
В изложение са поставени два въпроса , първият е материалноправен : следва ли съдът да приложи правилата за тълкуване на договорите съгл. чл. 20 ЗЗД,за да достигне до действителната воля на страните , изразена в тях ,при положение ,че в конкретния договор има противоречие в отделни уговорки. Визира се клауза, съдържаща се в сключен между продавача и купувача предварителен договор,а не договорът за поръчка , от който ищецът черпи права .В предварителния договор продавач и купувач уговарят помежду си,че капарото в размер на 51 000 евро (задатък по чл. 93 ЗЗД) ще се заплати на две вноски – първата в срок от 24 часа от сключване на договора , а втората в 60 дневен срок (т.2.1 от предварителния договор).Изтъкваната като неправилно тълкувана уговорка е относно неплащането на втората част(2.3). Докато при неплащане на първата част „продавачите имат право да прекратят договора”(т.2.2), в случай на неплащане на втората част от капарото в договорения срок , „продавачите имат право на предвидени неустойки съгласно условията на раздел ІІІ от този договор” В цитирания раздел ІІІ обаче, освен размера на неустойката за забава , е уговорено правото на продавачите да развалят договора с едностранно изявление , ако забавата продължи повече от 7 дни и да задържат полученото капаро(т.15.1). Според защитата на касатора , налице са противоречащи си уговорки и като не ги е тълкувал съгласно установената с реш. № 89/2009г по т.д № 523/20008г ІІ т.о ,ТК, реш № 81/2009г т.д №761/2008 ТК и реш. № 159/2014г по т.д №3605/2013г, І т.о на ТК насока , въззивният съд е дал разрешение на правния въпрос в противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК , като решаващо е приел, че според уговореното в предварителния договор (т.2.2 , т.2.3) продавачите могат да го прекратят само в случай ,че не бъде заплатена първата част от капарото, а при неплащане на втората част те разполагат само с правото да търсят неустойка , но не и да прекратят договора .
Решаващото значение на тези съображения се свързва с договора за поръчка , сключен между страните по делото . В договора за възлагателна поръчка има уговорка (т.6.1) ,че ако не бъде получено капарото по сключения предварителния договор и на това основание същият бъде прекратен ,възложителят не дължи възнаграждение на посредническата агенция за осъществена сделка . Правните съображения на касатора да оспорва задължението си по исковата претенция се основават на тази уговорка ,предвид твърдението му ,че е развалил договора с едностранно изявление , т.е договорът е прекратен ,като причината е неплащането на втората вноска по капарото в срок и в уговорения размер .
Следващият въпрос е процесуалноправен , за противоречие на решаващата дейност на съда с изискването да се преценят и обсъдят всички събрани доказателства , доводите и възраженията на страните по реда на чл.235, ал.2 и чл. 12 ГПК.Изтъква се основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и противоречие с указанията по ТР №1/2001г ОСГК , тъй като не е извършен цялостен анализ на доказателствата във взаимна връзка , не е обсъден довода ,че предварителния договор е развален предвид факта ,че втората част от капарото не е била платена .
Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва съображенията за допускане на решението до обжалване Изтъкваното противоречие с практика на ВКС по първия въпрос не е обосновано , съдът е тълкувал уговорките съгласно чл. 20 ГПК. Несподелянето на доводи на страната и някои изводи във връзка с доказателствата,не е равнозначно на необсъждането им.Изложени са подробни съображения. Претендира разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В решаваща за изхода на делото насока са изводите на Пловдивски апелативен съд за това дали при безспорно установените други предпоставки за дължимост и изискуемост на претендираното с иска възнаграждение на изпълнителя , са налице условията по т.6.1 от договора за възлагане , а именно че ако не бъде получено капаро по сключения предварителния договор и на това основание същият бъде прекратен, възложителят не дължи възнаграждение на посредника. Тази е клаузата в договора между страните по делото , спорна между тях , при чието тълкуване съдът не е дал разрешение в противоречие с критериите на чл. 20 ЗЗД и установената практика на ВКС по прилагането им , на първо място като е изтъкнал ,че двете условия са в комулативна връзка и на следващо място като е приел , че фактите не обективират второто от тях . Въззивният съд не се отклонил от установеното в практиката разбиране, че свободата на договаряне предпоставя възможност за страните да уговорят специални правила относно отказа от договора и за отговорността на неизправната страна , законът не забранява това, но от значение са не използваните термини, а съдържанието на уговорките, като последиците на чл. 93, ал.2 ЗЗД могат да се уговорят частично ,или да не са уговорени изобщо (решения №474 от 13.07.2010г по гр.д. № 457/2009г ІV г.о и реш. № 775 от 2011г по гр.д. № 906/2009г ІV отд на ВКС). Непрецизното излагане на мотивите по-нататък не означава , че въззивният съд е отрекъл правото на изправната страна да развали предварителния договор заради неплащане на втората парична вноска , а би следвало същата да се задоволи само с уговорената неустойка за забава. Но дори да е обективиран такъв извод в решението , той няма решаващо значение след като е съобразено , че неплащане на капарото по смисъла на чл. 93 ал.1 ЗЗД при консенсуален договор води до прекратяването му на основание ,различно от едностранното разваляне на двустранния договор при виновно неизпълнение – чл. 87 ЗЗД ,като в случая това следва и от уговореното .Разграничението прави ясно съдържанието на клаузата по т.6.1 от договора за възлагане относно възнаграждението , че същото не се дължи,но само ако е настъпило основанието за прекратяване (изразът „това основание”) , което законът свързва с неплащане на задатъка , а не с друго основание , като упражняване правото на едностранно разваляне на договора при неизпълнение .Последното е уговорено с друг, не и с ищеца като изпълнител на поръчката. Изследвайки в тази връзка уговорките в предварителния договор, сключен между продавач и купувач без участието на посредника, въззивният съд достига до собствен извод, че продавачът нито е упражнил , нито би имал основание да се позове на първото от двете разграничени по характер и последици прекратителни основания, заради неплащане на втората част от т.нар. в предварителния договор „капаро”. Неотносимо и без значение за крайния изход на делото е съображението на касатора ,че въззивният съд неправилно е отрекъл правото му да развали предварителния договор на основание чл. 87 ал.1 ЗЗД поради неизпълнено в срок задължение за плащане . Решаващо е , че неплащането на втората част от „капарото” в размер на 25 500 евро , по уговорка не е било равнозначно на неплащането на първата част , същинският задатък от 25 500 евро , поради което предпоставките за отпадане на задължението на касатора за плащане на възнаграждение на посредника по чл.6.1 от договора за възлагане не са налице.
Ето защо поставеният правен въпрос за тълкуване на договорите и съобразяване със задължителната практика на ВКС по прилагането на чл. 20 ЗЗД не обосновава допускане до касационно обжалване , както и общо формулирания процесуалноправен въпрос за изпълнение на задълженията на въззивния съд съгласно чл. 235 ал.2 ГПК . Обсъдени са доказателствата за релевантните факти съгласно чл. 235 ал.2 ГПК и е безпредметно по касационен ред да се оспорват доказателствени изводи на съда за обстоятелства , които нямат решаващо значение за делото.
На ответника в производството се дължат разноски в размер на 1757лева , които следва да се присъдят .
Воден от горното Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №340 от 09.11.2015г по т.дело № 518/2015г.на Пловдивски апелативен съд
Осъжда С. И. В. от [населено място] да заплати на [фирма] сумата 1757лева разноски по делото .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .