О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
София, 04.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи декември , две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3445/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Т. Й. П. ,в качеството на майка и законен представител на детето С. –Е. П. срещу решение № 154 от 20.04.2016гг по гр.д. № 123/2016г на Русенски окръжен съд , с което е потвърдено решение №221от 18.12.2015г по гр.д. № 443/2015т на Беленски районен съд. Отхвърлен е иск на касаторката с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на споразумение при развод , сключено между ответника С. А. С. и бившата му съпруга А. С. в частта за разпоредено движимо семейно имущество, което остава за последната. Искът се е основавал на увреждащо действие по отношение на неговото дете , предвид присъдена и дължима издръжка до навършване на пълнолетие .
В приложеното към жалбата изложение се формулират три въпроса, като се поддържа основание по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК :
1. Задължен ли е при постановяване на решението въззивният съд да изложи в мотиви собствени фактически и правни изводи по съществото на спора и липсата им основание ли е за отмяна на решението.Твърдението е ,че съдът не се е съобразил с императивната норма на чл.143 СК и обстоятелството ,че ответникът С. А. по силата на съдебно решение има задължение да заплаща издръжка на малолетното си дете до навършване на пълнолетие – негов личен дълг , който съществува, а със атакуваното споразумение по чл. 51 СК при развода между него и втората ответницата – бивша съпруга , се е разпоредил с имуществото си така ,че да не може да го изпълнява и да бъде увредено детето. Цитира се практика на ВКС по чл. 290 ГПК във връзка с изискването за мотивираност на решенията (реш. №432/2010г ІІ г.о , реш.№157/2011г ІІІ г.о ,реш.№134/2013г ІІ т.о , ТК на ВКС )
2. Животните , предмет на брачното споразумение по чл. 51, ал.2 СК представляват ли СИО или са лично имущество на съпруга по смисъла на чл. 22 ал.2 СК и може ли да бъдат предмет на споразумението , ако отговорът е отрицателен следва ли споразумението да се обяви за недействително при противопоставяне на трети заинтересовани лица. Изтъква се противоречие с реш. №37/2013г по гр.д №463/2012г І г.о на ВКС по този въпрос.
3. Ако с прехвърляне на лично имущество на трето лице бащата противопоставя възможностите си за плащане в бъдеще на по- висока издръжка на малолетното си дете , има ли то интерес от провеждане на иска по чл. 135 ЗЗД ,за да гарантира задоволяване на нуждите си до навършване на 18 годишна възраст . Изтъква се противоречие с ТР №5 от 29.12.2014г по т.д№5/2013г ОСГТК
Ответниците по касационната жалба С. А. С. и А. С., чрез адв. Е. К. възразяват в отговор ,че не се поставя правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело , липсва формулирано релевантно основание за допустимост в някоя от трите хипотези на чл. 280 ал.1 ГПК .
Върховен касационен съд, ІІІ г.о намира ,че не е налице основание за допускане до касационно обжалване .
Изложението не отговаря по същество на съдържателните изисквания на чл. 280 ал.1 от ГПК относно формулирането на правен въпрос , пояснени в ТР № 1 от 19.02.2010г на ОСГТК на ВКС. В случая въпросът за задължението на въззивния съд да изложи в мотиви собствени фактически и правни изводи по съществото на спора е разрешен положително от въззивния съд, съгласно указанията в задължителната практика. Отричането на решаващите съображения на съда чрез игнориране , оспорване или преиначаване на мотивите в решението ,в случая като се твърди съдът да е възприел липса на задължение на ответника за издръжка на малолетното му дете, щом е изтъкнал и съобразил,че до момента дължимата издръжка е платена и се изплаща ,не обективира правен въпрос, свързан с решаващите съображения на съда, в решаваща за изхода на делото насока. Въззивният съд е изложил мотиви по основанието на иска да бъде обявена относителна недействителност (по чл.135 ЗЗД) на споразумение при развод (по чл.51 ал.2 СК) между ответника и бившата му съпруга ,одобрено от съда и в частта за разпределение на семейното имущество . Този иск ицщата е предявила като майка и законен представител на малолетно дете С.- Е.(род на 31.03.2014г) , на което ответникът С. е баща , осъден да плаща месечна издръжка .Решаващо е съобразено от съда , че към момента на предявяване на отменителния иск и към момента на постановяване на въззивното решение включително ,няма непогасено задължение по присъдената издръжка , поради това разпоредителните действия между ответниците – бивши съпрузи с придобитото по време на брака им движимо имуществно нямат увреждащ характер. Задължението на ответника да плаща месечна издръжка и занапред , до навършване на пълнолетие на детето му , въззивният съд не е отрекъл да съществува , но поради естеството му е изтъкнал, че това задължение не легитимира настоящата касаторка като кредитор по чл. 135 ЗЗД .
На следващо място ,без връзка с решаващите съображения на съда и без връзка с релевантните обстоятелства по делото и неговия предмет,очертан от исковата молба,се поставя въпрос дали животните , предмет на брачното споразумение , действително са били СИО , а не лично имущество на съпруга по чл. 22 ал.2 СК и ако е така , дали споразумението не следва да се обяви за недействително. Правният въпрос следва да е от значение за изхода на конкретното дело и да е обусловил решаващата воля на съда, правните му изводи по предмета на спора. В случая решаващ извод във връзка с действителността на споразумението между ответниците при развода им съдът нито е формирал , нито е следвало да формира. Разгледан е иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на споразумението в разпоредителната част , тази относителна недействителност е предявена за да ползва само кредитора, тъй като поначало предпоставя да е осъществена действителна, а не нищожна на друго основание сделка, която му вреди. Освен това, разпореждането с чужда вещ не прави сделката нищожна.
Не може да обуслови допускане до касационно обжалване на решението и въпросът има ли правен интерес от провеждането на иска по чл. 135 ЗЗД , ако задълженият за издръжка баща прехвърля лично имущество на трето лице и така противопоставя възможностите си за заплащане на по-висока издръжка в бъдеще. Правният интерес от иска не е отречен от съда, иначе не би се постановило решение по същество. Възможни други мотиви за отхвърляне на иска или за недопустимостта му, ако не са изложени от решаващия съд при даденото понастоящем разрешение на спора, не могат да обусловят съответно поставяне на правен въпрос при касационно обжалване , по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК .Освен това, цитираното ТР №5 от 29.12.2014г по т.д№5/2013г ОСГТК не дава отговор нито на поставения въпрос ,нито на въпросите ,решаващо обсъдени по делото .
Ето защо Върховен касационен съд ІІІ г.о не приема да е налице основание за допускане на касационно обжалване , поради което
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 154 от 20.04.2016гг по гр.д. № 123/2016г на Русенски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .