О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 711
София, 08.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение , в закрито заседание на тринадесети октомври , две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2662/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Н. ЕАД срещу решение №18 от 18.01.2016г по гр.д. № 900/2015г на Плевенски окръжен съд . В частта по иска на основание чл.74, ал.4 КТ за недействителност на клауза в допълнително споразумение към ЛТД , както и по исковете на основание чл. 344 ал.1 т.1, т.2 КТ за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.325 т.3 КТ и за възстановяване на работа , е потвърдено решение №75 от 03.07.2015г по гр.д №75/2015 на Районен съд – Левски, в една част същото е отменено , като искът по чл. 225 ал.1 КТ е уважен от Плевенски окръжен съд до пълния предявен размер .
В приложеното към жалбата изложение се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.2 , т.3 ГПК, по въпроса: При наличие на допълнително споразумение , в която ясно е формулирана определяемостта на срока на трудовото правоотношение , същото противоречи ли на императивни норми на КТ, следва ли трудовия договор да се счита за неопределен срок съгласно чл. 68 ал.4 КТ. Касаторът се позовава на допълнително споразумение от 18.03.2014г , в което за длъжността „общ работник ,той и пазач” срочността е дефинирана „ до избор на охранителна фирма”. Според защитата , в този случай ищецът е работил по валидно срочно трудово правоотношение , което работодателят законосъобразно е прекратил , след като процедурата по обществена поръчка за определяне на охранителна фирма за „Стопански комплекс – Б.” е приключила.Противоречива практика и основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се изтъква с оглед решение от 22.12.2015г по гр.д№ 898/2015г на Плевенски окръжен съд , произнесено по искове на друг служител от охраната , преназначен на основание чл. 119 във вр чл. 68, ал.1 т.1 КТ и уволнен при идентични обстоятелства , като исковете му са отхвърлени. Посоченото решение, приложено в препис , не е влязло в сила и се изтъква основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с цел да се избегне противоречива практика ,тъй като еднообразни случаи се решават от Плевенски ОС по различен начин .
В отговор ответникът по жалбата И. Д. С. изтъква липсата на ясно формулиран въпрос . Претендира разноски
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение Уговарянето на срок чрез сключване на допълнително споразумение към трудов договор, в което срокът е определяем , не изключва стълкновение с императивната норма на чл.68 ,ал.4 КТ предвид изричните условия, свързани с изключението по този текст , легално дефинирано в §1 т.8 от ДР на КТ. По този въпрос е налице трайно установена практика на ВКС , включително задължителна за въззивните съдилища по чл. 290 ГПК.Обжалваното понастоящем решение е в съответствие с тази практика. Наред с това, въззивния съд решаващо е изтъкнал като нарушени и други императивни норми. Нарушени са условията за сключване на срочен трудов договор по смисъла на чл. 68 , ал.1 т.1 КТ , но не поради липса на определеност при срока, както се постулира във въпроса. Плевенски окръжен съд изтъква оформянето на допълнително споразумение по чл.119 КТ без предварително изразена воля от работника за изменение на безсрочния му договор в срочен , с което е нарушен чл.67 , ал.3 КТ
Поставеният в изложението въпрос не отговаря на общото изискване на чл. 280 ал.1 ГПК за формулиране на правен въпрос, свързан с решаващите съображения на съда и в решаваща за изхода на делото насока . На следващо място , не е налице противоречива практика по поставения въпрос. Цитираното от защитата решение от 22.12.2015г по гр.д№ 898/2015г на Плевенски окръжен съд не е влязло в сила , което изключва позоваване на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК . Същото е допуснато до касационно обжалване с определение №507/06.06.2016г по гр.д №1511/2016г ІV г.о на ВКС на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречието му със задължителната практика на ВКС по прилагането на чл.68, ал.3 КТ.
Съображенията, изложени като обосновка на основание по чл. 280 ал.1, т.3 ГПК са несъстоятелни по изтъкнатите вече съображения – наличието на постоянна и трайно установена практика на ВКС по обуславящите за изхода на делото въпроси , свързани с клаузата за срок в допълнителни споразумения от вида на процесното, оформяни с назначени на трудови договор за неопределен срок работници и служители .
На ответника по жалбата следва да се присъдят разноски в размер на 400 лева
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №18 от 18.01.2016г по гр.д. № 900/2015г на Плевенски окръжен съд
Осъжда Н. – ЕАД за заплати на И. Д. С. 400 лева разноски .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .