О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 810
София, 25.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври , две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1930/2019 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. С. М. срещу решение № 4 от 08.01.2019г по в.гр.дело № 395/2018г. на Окръжен съд –Шумен , с която в обжалваната от нея част-относно началната дата на определения от първоинстнационния съд режим на лични отношения , е потвърдено решение № 200 от 22.06.2018 г. по гр. дело № 1429/2017 г. на Новопазарския районен съд, допълнено с решение № 265 от 06.08.2018 г. в частта му, в която районният съд е определил режим на лични отношения на детето М. Б. с баща му Б. Н. Р. ,посочвайки той да се осъществява от началото на календарната 2019г.,като родителят с право на лични отношения взема детето всяка първа и трета седмица от 10.00 ч. сутринта в събота до 17.00 ч. в неделя, с преспиване при бащата,един месец през лятото,несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката,първия ден от религиозния празник Курбан байрям и втория ден от религиозния празник Шекер байрям за времето от 10.00 ч. до 16.00 ч., както и на рождения ден на детето – 29 август през всяка нечетна година за времето от 10.00 ч. до 18.00 часа. Искането на жалбоподателката М. във въззивната жалба е било този режим да се прилага не по-рано от началото на 2020г., а до тогава да се прилага режимът , опреден от първоинстанционният съд в необжалваната част на решението, за периода до началото на 2019г – т.е без преспиване в дома на бащата през съботни и неделни дни и без възможност той да взема детето при себе си през празници и през лятото. Упражняването на родителските права са предоставени на майката и детето да живее при нея ,като решението е влязло в сила в тази част. Въззивният съд не е приел възраженията на майката и е изтъкнал ,че режимът на ограничени контакти до края на 2018г е изиграл своята роля за постепенно приспособяване на детето към по- близки отношения с бащата.Към момента на постановяване на въззивното решение детето вече е на три години и четири месеца и е необходимо разширяване на личните контакти при определената самостоятелност спрямо майката ,тъй като непрекъснати грижи от нейна страна вече не са безусловно необходими , а необходимите грижи могат да се полагат и от бащата и неговите близки , контактите следва да са и без присъствието на майката
В приложеното към жалбата изложение се изтъква основание по чл. 280 , ал.2 ГПК поради очевидна неправилност на решението , тъй като въззивният съд механично и немотивирано приел обжалвания режим на лични отношения с настъпването на календарен срок,а не като съобрази емоционалното израстване на детето, адаптацията му и наличието на психическа готовност. Сочи се основание по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с ППВС №1/1974г.поради неизслушване на родителите и близките им, неоценка на произтичащ от средата на бащата „културен сблъсък” за детето,според жалбоподателката неблагоприятен за него Конкретен правен въпрос не е формулиран.Формулират се три въпроса, с изтъкване на основание по чл. 280 , ал. 1 т.3 ГПК :
1.заинтересовано от режима на лични отношения ли е детето, в чиято семейна среда ще настъпят промени , продиктувани от встъпването в нов член на семейството ,природен брат или сестра , следва ли да въпроса да се изследва при определянето на личен режим с цел съчетаване най- добрите интереси на двете деца.
2.Културните различия между семейството по отглеждане на детето и семейството в което предстои то да встъпи , подлежат ли на преценка , да се оценяват при определяне на благоприятен и рационален режим на лични отношения
3.режимът на лични отношения между разделени дете и родител следва ли да се въвежда максимално бързо , считано от фиксирана дата , или след преценка за готовност на детето .
Отговор не е постъпил.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Върховен касационен съд ІІІ г.о не приема съображенията на защитата за разрешение, дадено от въззивния съд в противоречие с указанията по ППВС №1от 12.11.1974г, при положение че Окръжен съд Шумен е следвал и приложил именно тези указания по отношение режима на лични контакни с неотглеждащия детето родител. Обстоятелства от значение за съображенията , развити във въпросите не са изтъквани в жалба на касаторката не са установени по делото , поради това не са и решаващо обсъждани от въззивния съд.Майката е оспорвала началния срок на приложение на обичайния режим на лични контакти,изтъквайки противоправно поведение на бащата и главно на негови роднини към нея, а не по отношение на детето . По отношение на детето е поддържала ,че често боледува ,както и че бащата бил безотговорен,нямал родителски потенциал ,тъй като поведението му към нея излага на риск детето. Въззивният съд е съобразил указанията в задължителната практика на ВКС за целта на режима при личните отношения съобразавяки с конкретно възрастта ,здравословното и психическо състояние на дете,навършило три години, при установени влошени отношения между родителите ,като и при двамата не е изолирано въздействието и намесата на близките им при създаването на конфликтни ситуации пред детето, но не и такива ,от които да се направи извод за риск по отношение на него Въззивния съд е постановил решение съобразно правото на бащата на личен контакт с възможност да отвежда детето със себе си, което право не може да бъде обуславяно в решаваща степен от нежеланието на другия родител,от неговото отрицателно субективно отношение към културните или битови различия и в частност от възраженията ,преформулирани в трите поставени въпроса по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК,чиито отговор няма да доведе до други решаващи изводи по предмета на делото , да обоснове ограничен режим на лични контакти .
Неотносимо се поставя въпрос за необходимостта от задължително изслушване на родителите по чл. 59 ал.6 СК, при положение че същите са били изрично призовани с указанието да се явят за да бъдат изслушани ,явили са се , изслушани са от районния съд ,при това нееднократно – не само при определяне на привременните мерки ,но и в заседанието преди даване на ход на делото по същество. Нищо не е налагало да бъдат изслушвани отново от въззивния съд , при частичното обжалване на решението в частта относно личните контакти .
Въззивния съд не е потвърдил немотивирано решение на първата инстнация както се поддържа ,при това от решаващо значение при касационното обжалване са мотивите на въззивната инстнация.Тях защитата също интерпретира неправилно като счита че този съд променя установен режим на лични отношения, като посочва началото на календарната 2019г. Въззивният съд се е произнесл в предмета на жалбата и отчитайки факта ,че детето вече е навършило тригодишна възраст към момента на постановяване на решението. Отчетено е и обстоятелството ,че до края на 2018г привременно е осъществен по-ограничен режим на личен контакт, позволяващ постепенна адаптация към другия родител и с оглед ниската възраст Този режим до края на 2018г е бил постановен не поради обстоятелства, изтъквани при формулирането на въпросите , по неуставени факти ,или такива без решаващо значение. Съдът е преценил като навременен и подходящ занапред определения на първа инстнация режим с преспиване при бащата след началото на 1919г , предвид възрастта на детето и настъпилите в хода на процеса факти ,включително е оценен ефекта от режима до тогава. Основание за допускане на решението до касационно обжалване по чл. 280,ал.1т.1 ГПК поради непроведено задължително изслушване на родителите също не е налице, както вече се изтъкна.
Не е налице основание по чл. 280 , ал.2 ГПК предвид мотивите на съда.Съответен на установената практика на ВКС е мотива,че след навършване на три години е време детето да създаде самостоятелни и по възможност по-пълноценни отношения с бащата , а не да оказват влияние отрицателните емоции ,проявявани при контактите между родителите,видно от доказателствата по делото.Тезата на защитата ,че определеният общ режим за лични контакти с другия родител при дете на тази възраст е очевидно неправилно решение заради неотчитане на интереса на детето, не опредметява основание по чл.280,ал.2 ГПК без да са установени основателни причини за противопоставянето на майката с предоставени за упражняване родителски права.
Предвид гореизложеното ВКС състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 4 от 08.01.2019г по в.гр.дело № 395/2018г. на Окръжен съд –Шумен
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .